Сериозна е разликата в подготовката на волейболните отбори в България и Иран. Това споделиха настоящите играчи на вицешампиона Сайпа Иван Станев и Мартин Пенев. Разпределителят и посрещачът са в залата по 8 часа дневно, като това се равнява на подготовка за 2-3 дни у нас. За Станев това е първо излизане в чуждестранен шампионат, докато за Пенев - пореден след Русия и Турция. В момента Сайпа е на подготовка в България, имаше лагер в Разлог, където зае трето място на „Купа Пирин” след загуби с по 2:3 от ЦСКА и Пирин, а сега има и проверка с Марек Юнион Ивкони в Дупница. Българското присъствие в този ирански клуб не е за първи път, тъй като миналата година за него игра Евгени Иванов – Пушката.

Интересен и фактът, че иранските волейболисти играят с доста вталени оранжево-сини екипи, които сериозно прилепват по телата им. Пред Гонг Пенев и Станев споделиха впечатленията си не само за екипите, но за Техеран, подготовката, финансите и целите сега като играчи на Сайпа.

Иван Станев:

За първи път нося екипа на чуждестранен отбор и се чувствам отлично. Това е нещо ново за мен, имам нов стимул за тренировки и мачове. Изключително съм доволен, че успях да сменя отбора. Доста хора казват, че Иран не е добра дестинация, но след като отидохме с Мартин там, видяхме, че не е точно така. Последните години доста българи играха там, финансово са доста добре, първенството е доста силно. Тези отбори, които видяхме показват, че има 4-5 тима на доста високо ниво.

Това екипите да са малко по-тесни и по тялото, е техен стил на обличане на отборите. Нека екипите да са ни проблема.

Условията ни в Техеран са много добри. Живеем на 200 метра от залата. Те са друга доста гостоприемна нация. С Мартин не очаквахме чак такова гостоприемство. Очаровани сме от това, което видяхме. Разходихме се из града и за един месец успяхме да видим доста интересни неща. Преди да заминем бяхме с други очаквания, но градът е доста спокоен като европейска държава. Това, което видяхме в Техеран показва, че си е нормален град, за провинцията не знам.

В Иран залаган изключително много на физиката и физическата подготовка. Едва от 10 дни играем волейбол, преди това само за физика работихме. Не е шега това, че по 8 часа на ден сме в залата! Ако се сравнява една наша тренировка с тези в България, една наша се равнява и може да се събере на 2-3 дни занимания тук. Доста е тежко, но първенството ни започва след месец и имаме достатъчно време да се подготвим и като игра. Радвам се, че играхме и с ЦСКА, и с Пирин. За нас е много по-добре да играем със силни отбори от България, отколкото с по-слабо в Иран.

В България ще се върнем през месец март. В момента в Иран е месец юли 1839 година.

Мартин Пенев:

От всички варианти избрах офертата на иранския Сайпа защото бе най-добра от финансова гледна точка. Иранското първенство не е толкова слабо, важното е да играем добре, да се доказваме независимо къде.

Не знам защото, но винаги където и да играя в чужбина има още един семеен българин в моя тим. Грижат се и за мен. Съдба!

Отборът на Сайпа 9 години е бил вицешампион на Иран, като е разчитал на местни звезди. В момента състава е напълно променен и подмладен. Нова селекция, с нов треньор и тази година искат да показваме добри игри всеки мач, а също така да влезем в тройката.

Подготовката е много сериозна, залага се доста на физиката. Първата седмица като отидохме с Иван, ни дойде доста нанагорно, но вече свикнахме и влизаме във форма. Момчетата наистина доста тренират, вече и в залата влизаме защото първенството ни започва чак в края на следващия месец.

Отборите са разделени в две осмици, в които се играе на разменено гостуване. Първите четири отбора от едната група играят плейофи с първите четири от другата. Финалът е през май. Около Нова година няма прекъсване защото тяхната е през месец март.

Очаквах да е по-зле, но ние сме в столицата и останах приятно изненадан. Хората вече се държат по-освободено. Техеран е нормален град, нека като в Турция, няма голяма разлика.

Явно в Иран такива по-вталени екипи харесват. Всеки пък казваме на ръководството защо са толкова по нас. Даже като отидох ми дадоха тренировъчни екипи, в които не можах да вляза и тренирах в моя си от България. Специално за мен направиха по-големи и широки екипи. Ще кажем, ако е възможно да ни бъдат по-широки екипите, за да ние по-комфортно.

Иранките не можем да ги видим защото са забрадени. Вижда се, че си слагат грим и че започват да навлизат в европейската мода.