Бившият капитан на националния ни отбор по волейбол Николай Иванов, който защитава цветовете на полския Ястрежебски Вийгел сподели, че с времето целите се променят. „Сега целта е да се представя добре и на ниво на следващата тренировка, за да имам добра кондиция на следващия мач. . . Дали ще бъде отразено това, не е толкова важно, водещо е колективното дело и общия успех. Така е и в националния – момчетата са се обединили около една цел, преследват я, а първата вече я постигнаха. Надявам се първо и основно да са здрави, да се опазят и съхранят психически и физически за тежък летен маратон, а накрая де се увенчаят с голям успех. Всеки си преследва целите – едни финали на Олимпиада, други следващите клубни мачове. Различни приоритети и всяко нещо с времето си!” каза Иванов.

Той заедно с Пушката заемат трето място във временното класиране на полското волейболно първенство, а останаха и единствените родни играчи, които продължават в елиминациите на Шампионската лига.

„Чувствам се доста добре и комфортно заедно с Евгени Иванов в тима на Ястрежебски Вийгел. Заедно с моя дългогодишен партньор в националния отбор показваме сериозен тандем, който се отразява и на резултатите ни. Преследваме краткосрочни цели, играем мач за мач заради натоварената програма и не мислим дали ще станем шампиони на Полша. Ако покажем това, на което сме способни, ще имаме и подобаващ резултат. По степен първо идва Шампионската лига, прескочихме първия кръг и това е добър факт за нас. При жребия нямахме много късмет, защото се паднахме на един от претендентите за титлата и фаворит – руския Динамо Транс Казан. Имаме си своите шансове – всеки мач почва от 0:0, с добра игра и малко късмет можем да поднесем изненада. Полша ми харесва, защото волейболът тук е поставен на високо ниво – той е продукт, които се продава. На много силно По това можем само да се научим от тях. Комфортно ми е тук, има силен шампионат, прекрасни условия за работа и живот, атмосферата в залата също и невероятна. Времето ще покаже дали тук ще приключа кариерата си. Не се заглеждам напред. На такъв етап съм от живата си, че всяка една тренировка, всеки един мач го играя като за последно и се раздавам докрай” разказа за Полша бившият ни национален разпределител, който на 14-и юни ще стане на 36 години.

Аз не съм забравил България, пък дали в България са ме забравили е въпрос с два отговора. Едно лице, което не се показва, се забравя. В спорта всяко нещо си е с времето. Имаме нови момчета, гладни за успехи, талантливи . . . приемам тези факти, нормално е! не мога да отговоря, дали виждам мой наследник. Националният отбор в последните години има колектив и печели.