Волейболистът Николай Пенчев заяви, че обмисля завръщане в българското първенство, за да бъде по-близо до своето семейство. Състезателят на турския Фенербахче даде интервю за БТА, в което сподели първите си впечатления от новия си отбор, направи сравнение между турския и полския шампионат, разкри какво го е накарало да премине в тима от Истанбул и се върна към мачовете с националния отбор през изминалото лято. Пенчев изрази надежда, че новият селекционер на България ще върне представителния тим там, където по думите му "отборът заслужава да бъде". 

Здравей! Благодаря, че прие поканата ни за интервю. Първо, как си? Как се чувстваш в новия си отбор Фенербахче?

Здравейте! И на мен ми е изключително приятно. Здрав съм това е най-важното. В новия отбор се чувствам много добре. Всичко е на много високо ниво. Това е един от най-големите и успешни клубове в Турция, така че за мен е изключителна чест да се състезавам за него този сезон.

Премина в отбора на Фенербахче само преди 2 месеца. Успя ли да се адаптираш вече към новия си отбор и живота в мегаполис като Истанбул?

Ако трябва да бъда честен, за мен беше важно след сезона в Украйна да успея да намеря отбор, който да е по-близо до България и не на последно място - да бъде удобно за пътуване заради моето семейство. Истанбул и Фенербахче се оказаха най-доброто място. Адаптирах се бързо и нямах никакви проблеми, благодарение на момчетата в отбора и на целия клуб.

Какви са целите, които преследвате с отбора през тази година?

Целта на отбора ни в началото е да успеем да завършим редовния сезон в първите четири тима, понеже тази година плейофи няма да има и само първата четворка ще може да се бори за титлата на Турция. Засега се представяме повече от чудесно като все още нямаме загубен мач в първенството, така че се надявам да постигнем първата целта, а след това, разбира се, ще се борим за медал.

Ти си шампион на Полша, което, както знаем, е едно от най-силните първенства в света. Можеш ли да сравниш нивото на полското и турското първенство?

Да, така е. Даже два пъти (смее се). Мога да кажа, че по-голямата част от моята професионална кариера премина в Полша. Първенството със сигурност е едно от най-добрите и неслучайно в последните години полски отбор печели Шампионската лига. Първенството се разви изключително много в последните години и все повече състезатели се борят да имат възможност да играят там. Полското първенство със сигурност е по-добро от турското, но смело мога да кажа, че нивото на турското се вдига все повече и повече с всеки следващ сезон.

Успява ли вече турският мъжки волейбол да доближава по успехи женския, защото женският волейбол в Турция е изключително силен?

Мъжкото първенство, както вече казах, се развива изключително добре. Според мен е трудно да се сравняват двете лиги, понеже на всички фенове на волейбола е ясно колко пари се вкарват в женската лига и неслучайно едни от най-добрите волейболистки се състезават в турския шампионат. Явно и това дава резултат, защото женският национален отбор на Турция спечели всичко през изминалото лято.

Какво е чувството да играеш пред турските фенове, които са едни от най-пламенните привърженици?

Фенербахче е един от най-големите клубове в Турция и имаме фенове навсякъде, където играем, дори и в чужбина. За всеки един спортист е много по-приятно да играе пред пълни зали. Усещането е различно - мотивацията, енергията, всичко. В Турция има почти навсякъде фенклубове на Фенербахче и за щастие почти навсякъде успяваме да усетим подкрепата и любовта на феновете към нас. Доста честно още при пристигането ни в някой град фенове ни чакат пред хотела само за да ни видят. Това доказва колко верни са турските фенове на даден клуб и колко голяма е любовта им към него.

Да поговорим малко и за националния отбор. През това лято ти се завърна в тима за много важните битки от Европейското първенство и олимпийската квалификация. Бяхте близо до взимане на олимпийска квота, но какво не достигна да направите следващата крачка и да спечелите виза за Игрите в Париж?

Да, завърнах се след няколко години отсъствие, но това отсъствие не беше по мое желание, бих искал отново да подчертая. Беше дълго и изморително лято за всички състезатели и отбори. Трябваше да изиграем три големи състезания само за няколко месеца, което изисква голяма подготовка. За квотата не ни достигна малко, но за мен лично там бяхме най-добре подготвени и играхме най-добре като отбор. Имахме големи шансове за по-добър резултат. За жалост, очаквах по-добро представяне на Европейското първенство вкъщи. Изключително много вярвах, че можем да повторим резултатите ни от Европейското в София през 2015-а, а защо не и повече. Факт е, че във Варна имахме доста здравословни проблеми и не започнахме турнира така, както желаехме и това остави горчив вкус на всички нас. Въпреки това, аз се радвам, че имах възможността да бъда част от отбора и синът ми успя да изгледа мачовете на България в залата.

България вече има нов селекционер. Водил ли си разговори с него и може ли да те видим отново с националната фланелка?

Да, видях избора на федерация за нов селекционер. Не съм водил разговори с него, но се надявам наистина да успее да върне отбора ни там, където беше и заслужава да бъде. Аз мисля, че дадох достатъчно много на националния отбор през всички тези години. Повече от 13 години се борих с националната фланелка за България с малки изключения. Сега започва нов олимпийски цикъл. Има нов треньор и мисля, че е редно да се даде път на младите момчета да покажат качествата които притежават и заслужават да бъдат в националния отбор. Пътят ще бъде труден, но има изключително много млади момчета с голям потенциал, които да играят в националния отбор. 

Ти си от голямо волейболно семейство. Брат ти Розалин се завърна да играе в България, както в последните години направиха и голяма част от звездите на родния волейбол. Обмислял ли си възможността също да се прибереш да играеш в България в края на кариерата си? 

Да, аз следя българското първенство с голям интерес и се радвам много, че с всеки следващ сезон първенството ни става все по- оспорвано. В този ред на мисли, видях какво се случи с Хебър и ми е изключително болно, че така се развиха нещата там. Хебър вървеше в правилната посока и все повече се говореше за него в Европа. Надявам се нещата в клуба да се стабилизират и отново да имат един силен отбор, което ще е и плюс за българското първенство като цяло. Аз вече започвам да се замислям за завръщане в нашето първенство, но не защото смятам, че съм към края на кариера си, а защото искам да бъда с моето семейство. Така че, ще видим занапред как ще се развият нещата ми в професионален план.

В края на годината обикновено е време за равносметка. Каква година изпращаш и какво си пожелаваш за 2024 година?

Изпращам една трудна година в личен план. Имаше много правилни и неправилни решения, които направих. Стори ми се доста дълга тази година и се радвам, че приключва. Определено съм щастлив, че най-близките ми хора бяха здрави и са до мен. В общи линии очаквам с нетърпение новата година и се надявам да бъде по-добра от тази, която е към своя край.