Голямата Тони Зетова след като напусна волейбола: Уморена съм от емоциите

Голямата Тони Зетова напусна волейбола. Снощи след 22 години на полето, тя изигра последния си мач и остави маратонките и фланелката си на мрежата. Цялата публика на срещата Киери – Пезаро я изпрати с бурни аплодисменти, а българката не скри сълзите си. Първите бяха дори преди мача, когато съотборничките й заедно с целия щаб облякоха фланелки с нейния №5 и името й.

източник: Gong.bg и личен архив

Само в Италия Гонг изчисли, че родената на 17 сепретмври 1973 година в Плевен Зетова има реализирани 2614 точки, спечелила е какво ли не – шампионската титла в Серия А1 (2000 и 2007 година), Купата на Италия (2002 и 2007), Купата на CEV (2002 и 2007), Топ Тиймс къп (2005) и Шампионската лига през 2006-та, като става и най-добър реализатор в А1 през сезоните 1999/2000 и 2000/2001. В кариерата си 189-сантиметровата ни бивша националка след ЦСКА е играла 11 години на Апенините, а също така в Турция, Франция, Испания и Гърция.

Чрез Гонг Антонина пожела да каже едно голямо „Благодаря“ на своята майка Соня, но и на други хора.

Ето как се чувстваше и какво ни сподели Тони Зетова от Италия в първата сутрин, в която не е на тренировка:

Уморена съм от емоциите след последния ми мач. Още не мога да си дам равносметка за това, което съм направила. Но този път, след толкова опити за прекратяване на кариерата и намиране на сили да продължа, тази година направих едно мирно разделяне с играния волейбол в зала. Оставям го с удоволствие и знанието, че повече наистина не мога да продължавам да играя.

източник: Gong.bg и личен архив

- Последните години на няколко пъти се опитваше да спреш, но не се получаваше. Това ли е наистина сбогуването с волейбола?

С игралния волейбол, това е сбогуването! Тази година усещам, че вече тялото не се подчинява на чувствата. И мисля, че вече няма наистина смисъл да го малтретирам по този начин. Вследствие на това резултатите, които искам и съм свикнала да постигам, не се получават. Когато започнеш да вървиш по този път е по-добре да спреш.

- Разкажи ни за последния ти мач снощи. Преди началото съотборниците и треньорите ти сложиха екипи с твоя номер, след края сложи маратонките и фланелката си на мрежата . . .

Така беше. Аз казах още на предпоследния мач, ще се сложа маратонките и фланелката си там, защото трябва да има някакво символично оставяне. Мисля, че така много хубаво се получи. Изненадата преди мача бе много приятна. Беше много емоционално, много се разчуствах и мисля, че за първи път плаках преди мач на игрището. Много хубаво ме изненадаха и се радвам, че тук в Киери цялата публика и целият волейболен свят ме изпрати подобаващо. Това доказва, че все пак нещо съм оставила на този град.

източник: Gong.bg и личен архив

- Спечелила си какво ли не. Изчислих, че само в Италия си направила 2614 точки. Как го правиш?

Не знам. Просто влизаш на игрището, забавляваш се, играеш, бориш се, страдаш, радваш се, страдаш, ставаш, продължаваш, радваш се и така.

- Какво не успя да спечелиш?

Нещо по-значително с националния отбор. Не можахме да отидем на Олимпиада с националките. Може би всичко, което съм искала най-много да спечеля, бе с националния ни тим. Надявам се в бъдеще да имам някаква възможност от другата страна на игрището, на мрежата, на бариерата, да го направя. Само времето ще покаже.

източник: Gong.bg и личен архив

- Да разбираме, че искаш да бъдеш треньор, а защо не и на националния ни отбор?

Имам такова желание да помагам на националния отбор!

-Какво е да се събудиш и да знаеш, че не си на тренировка, че не ти предстои мач или лагер?

Ох! Много хубаво! Когато се събудиш и нямаш желанието да ходиш в залата, по-добре е наистина да прекратиш. Това нещо ми се случваше много често тази година. Умората, рутината и всичко това започна да ми тежи.

- И сега на къде?

В краткотраен план ще си починем малко, ще отидем на ваканция, ще се върнем в България.

-Щастлива ли си?

Силно казано. Удовлетворена, натъжена, смесени чувства. Не всеки ден човек прекратява кариерата си или това, което е правил цял живот. Объркана. За сега съм щастлива за това, че ще мога да се събуждам с моя син, ще мога да отделям повече време за него. За него волейболът е тренировка и когато му кажа да си поиграем, то отказва, защото това било тренировка. Той е свикнал мен постоянно да ме няма и затова сега се радва, че ще бъде вече само негова. Казва ми: „Мамо, сега постоянно ще бъдеш с мен, ще се прегръщаме, ще си играем“. От тази гледна точка съм щастлива.

- Волейболът вече е в спомените ти, но кой е най-щастливият от тях?

Имам много. Има някои мачове, които са ме правили щастлива като сме ги печелили, че сме вдигали купи. Други пък не толкова. Един от незабравимите ми моменти е Европейското първенство във Варна. Всяка година е имало нещо, което ме е карало да се радвам повече или по-малко. За 20 години не мога да изчисля всичките си щастливи моменти. Но като се обърна назад, съм доволна от това, което съм постигнала и съм оставила на другите. Удовлетворена съм и мисля, че това е най-важното.

- Заради твоите наследници на волейболното поле, на което имаш 22 години, да те попитам дали си струва?

Да! Струва си, защото спортът ни дава такива емоции, които нормалният живот не може никога да ти предложи.

източник: Gong.bg и личен архив

- Искаш ли да споделиш още нещо?

Да, искам! Искам да благодаря на моята майка! Тя цял живот ме е подкрепяла и в трудни, и в радостни моменти. Майка ми е прекарала повече от 40 години във волейболните зали, за да подкрепя първо баща ми, после и мен. Грижила се е толкова за мен! После искам да кажа едно голямо „Благодаря“ на мъжа на живота ми Влади. През последните 13 години той е неотлъчно до мен и ме подкрепя. Когато се роди Дани, той започна да се грижи за него като ме нямаше и пое функцията на баща. Влади ми позволи да играя още малко след раждането. Това са хората за мен! Другите, на които исках да благодаря вече не сам между живите за съжаление. Искам да благодаря на треньорите и всички хора, с които съм работила и в България, и в Италия, и навсякъде. Някои са живи, други не. Едно благодаря на Иван Николов, който също не е между живите, но който ме научи на есенцията на волейбола, даде ми базата, върху която после други треньори надстроиха. Искам да поздравя и благодаря на всичките момичета, с които сме били в националния отбор и за девойки, и за жени, с които сме преживяли страхотни моменти. (вече през сълзи) Това исках да кажа.

- Можем само да ти пожелаем късмет и същия победен дух, но вече извън волейболното поле.

Ми дано имам късмет, както съм го имала и сега.