Българският национал Цветан Соколов даде интервю за БНТ, в което изрази задоволство от изминалия сезон с Кучине Лубе Чивитанова, като единственото му разочарование е в това, че тимът не успя да спечели нито един от петте финала, до които достигна. Той говори обширно за тежката контузия и операцията, която му предстои. Соколов определи, че шансовете му да играе на Световното първенство по волейбол са много малки, но въпреки това не губи надежда. 

- Накрая на един определено изключително тежък сезон, в който с Лубе успяхте да стигнете до пет финала - удовлетворен ли си от това, което свършите през тази година?
- Няма как да не съм удовлетворен от факта, че за една година изиграхме пет финала. Втори станахме на Суперкупата на Италия, втори на финала на Скудетото, втори за Купата, втори на Световното клубно първенство и накрая завършихме втори в Шампионска лига. Въпросът е, че не съм удовлетворен от факта, че от пет финала не успяхме да спечелим нито един. Но сезонът беше успешен за нас. Наистина беше успешен от гледна точка на това, че много малко клубове са направили нещо подобно. 

- За коя титла съжаляваш най-много?
- За изпуснатата преди четири дни. Този финал (б.р. - в Шампионска лига) едва ли ще го забравя скоро. И двата отбора играхме на едно доста високо ниво. Нямаше спадове в играта и на двата тима. Бореха се и двата отбора от първата точка до последната. Всички хора ми казват, че скоро не са гледали волейбол на такова високо ниво. Това ме радва. Оставам още три години в Лубе. Семейството ми добре се чувства в Италия, децата ми ходят на детска градина. Сега всичко е положително от страна на семейството и това как аз се чувствам в самия отбор.

- От кога започнаха проблемите с коляното ти?
- Имах проблеми още през миналата година, в края на сезона. Не знам дали ви е известно, че още в националния отбор имаше един период от 15 дни, които правех инжекции тук. Да кажем, че нещата се бяха поуспокоили до началото на сезона, когато получих контузия в глезена още в първия мач. Оттам вече нещата станаха по-големи, проблемите с коляното станаха по-големи. Правех доста терапии, но не можаха да помогнат. Един от най-добрите специалисти в Италия и в Европа потвърди тезата, че трябва да се оперирам, ако искам да играя волейбол. Защото ако продължа така, вариантът да направя по-голяма беля е доста по-голям. Мога да скъсам самото сухожилие и да направя други проблеми като скъсани кръстни връзки и други такива неща.

- Рискът да играеш на обезболяващи на толкова високо ниво не е ли много голям?
- Да кажем, че има такива медикаменти, които ти позволяват да играеш. Доста силни обезболяващи взимах в последните два-два и половина месеца. Нямах почти никакъв тренировъчен процес. Мачовете бяха моят тренировъчен процес. Но в момента просто няма как да продължа напред, без да направя тази операция. Тя е насрочена за 4 юни. Какво може да очаквам? Самият доктор ме попита как се чувствам от 1 до 10 и аз му отговорих 2. Той ми каза, че след една такава операция ще ми върне способностите на 9. Ще мога да тренирам без болка. Болка може и да има, но ще е много по-малка и няма да има нищо общо с това, което чувствам в момента. Казаха ми, че четири медицински месеца ще бъде възстановяването и след това ще ми трябват още два-три месеца, за да вляза в залата. Честно казано, не очаквах нещо такова. Дори с щаба на националния отбор бяхме коментирали да получа два месеца в началото почивка, да правя всевъзможни терапии и да мога да се възстановя за световното. Но в момента не губя надежда, защото всеки един организъм е индивидуален. Не мога да кажа, че няма да се възстановя, но шансовете са много,много ниски.

- Малки са, но да кажем, че не забравяш и за Световното първенство напълно?
- Ще дам всичко от себе си да се възстановя. Възстановяването ми ще протече в Италия. Избъзикаха ме там, че всеки път, когато идва голямо първенство, нещо ми става. Първият път с рамото, а сега с коляното. Но наистина много съжалявам, че няма да мога да играя пред родна публика. Много исках да играя на европейското, сега на световното. Никой не знае кога пак ще сме домакини на световно. Просто в момента може би нямам абсолютно никаква възможност да се възстановя за Световното. Мускулът ми на левия крак е почти атрофирал и рискът да направя нещо по-голямо е голям.

- Какви са реалните възможности на този отбор?
- Казали сме доста пъти, че възможностите са големи. Единствено ни липсва шанс понякога. Една топка променя плана на целия мач. Така че шансовете на този отбор да направи нещо голямо са много големи. Да бъдем реалисти. Имаме проблеми с контузени състезатели, но моето мнение е, че ако играем както си знаем, можем да изненадаме всички. Сега отборът ще има различно лице. С мен на игрището отборът има един стил, сега ще има различен. Това може да е положително за отбора. Нека гледаме положително на всичко. Аз съм човек, който вижда чашата наполовина пълна, а не наполовина празна. Младите състезатели, които идват, искат много от себе си, вярват, че са добри. Това не е лошо. И в Италия също има млади състезатели, които вярват, че са добри и това им помага. Те имат самочувствието на състезатели.

- Ти сам вярваше ли си преди години?
- Не си вярвах, но вярвах, че мога. Не си вярвах, че мога всичко, но вярвах, че мога много неща и че един ден ще играя на наистина високо ниво. Стараех се това нещо да го постигна. Радвам се, че го постигнах.

- Колко ти помогна семейството в този момент?
- То все още ми помага страшно много. Съпругата до последно ми казва "Давай, можеш!". Винаги обаче ми казва и да гледам какво се случва със здравето ми, защото съм на 28 години. Винаги са стояли зад мен и винаги са ме подкрепяли във всяко едно решение, което съм взимал. Казвали са, че каквото реша, винаги ще са зад мен. Така че много благодаря на нея за това, което прави - че винаги е до мен, дава ми правилните съвети и ме подкрепя за всичко. Пожелавам си всички да сме здрави, семейството ми да е здраво. Другото може да се постигне с труд.

- Много още можеш да дадеш.
- Мога и затова ще се старая в бъдеще да го направя.