Няколко дни преди старта на европейското първенство за мъже, на което Франция е домакин заедно с Холандия, Словения и Белгия, звездата на френския волейбол Ървин Нгапет даде откровено и обширно интервю за в. "Льо Фигаро". В него асът говори за предстоящите двубои, нивото на волейбола в страната, липсата му на медийно отразяване, както и за случващото се в живота му. И не щади нито себе си, нито другите "замесени"... 
 
 - Ървин, как организацията на Евроволей 2019 може да увеличи популярността на волейбола във Франция?
- Ако се качим на подиума, със сигурност ще нарастне. А и чувството е незаменимо - най-вече за нас, волейболистите. В залата в Монпелие е възможно да няма кой знае колко фенове. Ако се провалим на осминафиналите, домакинството като цяло няма да послужи за нищо. Ясно е, че всичко опира до резултати, което означава, че задължително преследваме участие във финалната четворка (в Париж - б.р.). Но това е спорт и не се знае какво може да стане... 
 
- Как ще се справите с това голямо напрежение? 
- Говорили сме много за това. Независимо дали става въпрос за Олимпийските игри в Рио (отпадане в груповата фаза), европейското първенство след него (девето място) или Световното първенство през 2018 г. (седмо място), ние играем под огромно напрежение. Има огромни очаквания към нас и мислим, че е абсолютно необходимо да спечелим във всеки турнир. Днес обаче се стараем преди всичко да сме удовлетворени и така донякъде да намалим натиска над себе си. Имаме право да не се целим само в победи, предвид неособено големия ни късмет в последно време. Но трябва да играем. Задължението за резултат е в на главите ни, но е на преден план и не трябва да позволяваме да ни пречи.     
 
- Имате ли спомени от състезания в други спортове, на които Франция е била домакин? Нещо, което се е запечатало трайно в съзнанието ви? 
- Световното първенство по футбол през 1998 г., беше вълшебно! Винаги ще го помня. Европейското по хандбал за жени миналата година в Париж също. Не съм огромен фен на хандбала, но вълнението бе огромно. Да печелиш у дома, цялата страна да те подкрепя, е невероятно. 
 
- Играли сте в Русия и Италия, можете ли да сравните първенствата с френското? Може ли то да достигне същото ниво? 
- За това са нужни много неща. Можете да присъствате на финал за Купата на Франция, без да видите нито един французин на терена. В Италия имат право на двама чужденци от отбор, а останалите трябва да са италианци. В Полша, в Турция, в Русия е същото... Играе се за публиката, а също и за спонсорите, които ще предпочетат да инвестират там, където има млади играчи, които могат да се развиват. Тук няма да вложат пари, за да видят чуждестранни играчи, понякога не толкова силни като нашите играчи, но са по-евтини. Обаче феновете не искат да виждат това. Младите французи отиват в чужбина, защото тук не са предпочитани. 
 
- Но всички френски национали или почти всички се развиват в чужбина ...
- Да, вярно е. В началото не беше така. Но това е нормално. Например Антоан Бризар, той беше трети разпределител в Париж. Но сега играе в Полша и е вицешампион. Тревор Клевено бе резерва в Тулуза, а сега е в Милано. Има още много примери. Това показва, че има проблем - нито Лигата, нито Федерацията могат да накарат клубовете да пуснат французи на терена.
 
- Според вас това ли е причината билетите за мачовете в Монпелие да се продават трудно?
- Очевидно е, защото широката общественост не ни познава.
 
- С изключение на вас, може би ...
- Да, познават ме, защото направих доста глупости. Ако името ми е на първа страница, това не се дължи повече на волейбола, а на други неща... Жалко е, виновен съм, но е така. Хората не говорят за мен толкова заради това, което мога да направя на терена. Що се отнася до френския отбор и волейбола, ние сме известни само в периодите на голеи форуми, а след това напълно изчезваме от полезрението. 
 
- Може ли евентаулна титла на Евроволей да промени това?
- Вярвате, или не - и аз не съм сигурен. Защото бяхме европейски шампиони през 2015 г. Не се забеляза особено голяма промяна. Ако искам да гледам волейболен мач по телевизията във Франция, не мога. Защото няма друг канал, освен този на L′Equipe, който да ни излъчва. Но за френското първенство няма такъв и е разочароващо. Затова смятам, че трябва да спрем да оказваме натиск върху самите себе си по отношение на задължението за резултати. Защото след това начинът, по който ще се рекламира спортът, вече не е наша работа. Трябва да спрем да мислим, че носим френския волейбол на гърбовете си. 
   
- Турнирът за финалната шестица на Лигата на нациите в Лил миналата година показа, че френската общественост е готова да ви подкрепя винаги...
- Да, знаем го. Но Международната федерация организира финалите, а не ние. Беше красиво. Залата по време на химните беше приказна. Толкова беше хубаво, че имах чувството, че съм в чужбина. Както когато се играе в Полша, когато залата е препълнена. Това никога не ни се е случвало във Франция. Изненада ни. ФИВБ знае как да го направи и със сигурност ще става все по-добре.