Сръбската волейболна легенда Владимир Гърбич даде ексклузивно интервю за предаването "Златният гейм" в ефира на DIEMA SPORT 2. Олимпийският шампион се занимава с развитието на волейболни таланти при децата. Той коментира и развитието на играта в Сърбия, както и като цяло какво е бъдещето на волейболната игра.

- Първо, добре дошли в България.
- Благодаря!

- Доколкото прочетох, се занимавате само с деца. Организирате всяка година тренировъчни лагери. Защо решихте да правите точно това?
– След края на кариерата си реших да следвам. Записах се в университета по спорт и физическо възпитание в Белград. В последствие направих и докторат там и ще защитавам дисертацията си след 2 месеца. За съжаление ще бъда едва първият олимпийски шампион, влязъл в Залата на славата, с докторска степен. И казвам „за съжаление”, защото тези хора, които са постигнали нещо в спорта, трябва да предадат своите знания и умения на децата, на идното поколение. Според мен това е от огромно значение. Спортното образование може да се развие много повече, а от това да спечели здравеопазването, при това много бързо. Спортът като наука е млад, само на 70 години и има много потенциал за развитие, за да се доближим до  традиционните науки като математика. Основната ми ориентация е свързана с децата, търсим правилната периодизация на тяхната работа. Това ще рече – искаме да намерим адекватното количество и качество на тренировки за съответната възраст, за напреднали и изостанали. Тоест, търсим правилния начин да работим с децата с помощта на спорта – независимо дали става дума за спорт с топка, индивидуален или боен. Така за треньорите ще бъде много по-лесно да разберат как се случва промяната, тази огромна промяна. Методологията в спорта е еднаква през последните 40-50 години. Нищо не се е променило. Но децата са се променили. Така с помощта на технологиите, на целия прогрес на човечеството, трябва да можеш да дадеш това качество на децата. И тук не става въпрос за резултати, а основно за здраве, и социално съзряване. Това е по-важното. 

- Какви са резултатите от вашите тренировъчни лагери, имате ли национални състезатели или такива, които скоро ще станат професионалисти?
- Не, още е прекалено рано. Това е едва третата ни година. На нашите лагери идват деца от 30 държави. Първата година децата бяха 480, втората 620, а сега очакваме над 800. Идват от 7-8 годишни до младежи на 22. Но освен това при нас идват и професионалисти с контузии, за рехабилитация или за подобряване на състоянието – например Полина Рахимова, която беше при нас миналата година. Професионалните състезатели, които идват при нас, го правят, за да подобрят своите технически възможности. Анализираме изпълнението на отделните елементи – посрещане, подаване, сервиране, където самият аз мога да дам своята гледна точка. Което е строго специфично и доста по-професионално ориентирано. Иначе не мисля за работата си като крайна цел създаване на олимпийски шампиони или национални състезатели. Работя с децата, за да намерят себе си, за да намерят радостта и удоволствието от това да са на терена. И това неминуемо ще ги заведе на следващото ниво. Но не и с цената на изпреварването на времето. До 15-16-годишна възраст децата не трябва да се състезават, за да спечелят на всяка цена. Защото ще прегорят. Ние искаме те да играят до 30-35, дори до 40. Аз приключих своята кариера на 39. А не бях спечелил нищо до 19-годишна възраст. Много важно е да знаем с какво можем да натоварим крехките плещи на децата. И това е много повече емоции, а не физическа работа. И по този начин ние ще ги подготвим за това, за което те са орисани да бъдат. 

- Това ли е пътят, по който ще поеме Сърбия. Вие сте пионерът в това отношение…
- Не! Това е първият подобен проект в системата на спорта в целия свят. Спортната система на Сърбия не е добра. Тя е наследство на прехода от централизирано управление на държавата към пазарната икономика. Един не особено успешен преход. Финансирането в спорта не е добро в никакъв случай. 0,36 % от бюджета на страната отиват за спорт, а спортът е единственото нещо, което имаме. Най-добрите спортисти, които стават национални състезатели, обикновено се самофинансират или са имали късмет да не се контузят в рамките на тази спортна система. Тъжно е, но е истина. 95 % от треньорите нямат идея как да работят с деца. В сила е само комерсиалният подход. Ако искаш да играеш, трябва да си платиш. И те бутат в залата 70-80 деца, които работят със само един треньор.  Което се случва в много страни. Аз искам да променя това. И по тази причина с група от 16-17 деца работят трима треньори. Правим ортопедичен тест, тест на моторно-двигателната система, както и психологически тест, за да споделим с родителите какви са възможностите да се работи с техните деца и да се подобрят техните възможности. Ако могат да станат волейболисти – чудесно. Но ще го направим по възможно най-безопасния и здравословен начин. 

- Но въпреки това Сърбия записва впечатляващи резултати. Особено в отборните спортове. Как си го обяснявате, при положение, че системата е толкова сбъркана?
- Много лесно. През последните 2000 години ние воюваме. Срещу някого или помежду си. Бойният ген е дълбоко вкоренен в нас. Искаме да се докажем в добро и лошо. И винаги. Затова е Сърбия е много лесно това да се направи. Генетично, ние сме пристрастени към това. Но времената вече са други. Отборите на Сърбия до 2016 година – мъже и жени, бяха специално селектирани и тренирани добре. Сега през последните 2,5 години отборите до 14, 16 или 18 години дори не могат да преминат квалификациите за европейско или световно първенство. Което вероятно е следствие на много лошата работа на федерацията. Така че ти можеш да осигуриш приемственост само благодарение на работата с подрастващите.  

- Да, това беше основният акцент в интервюто!
- Точно така. И тези резултати са свързани не с това да си на първо място, а с колко деца работиш и как работи системата ти. Работех с 12 000 деца в плажния волейбол. И след 3 години имахме медал от европейско първенство за момичета. С бюджет 0. Но за тази цел трябват хора, които да те подкрепят, да вярват в теб и да работят. И децата виждат, че има някой зад гърба им и имат хоризонт пред себе си. Това е начинът. Иначе работиш ли само в комерсиална насока, за тях това ще бъде поредната видео игра, която бързо ще сменят. 

- Значи федерацията в Сърбия…
- Няма да коментирам федерацията, аз я напуснах през 2016 година, гледам си задачите и това е.

- Мисълта ми беше, че явно предстоят тежки времена за Сърбия.
- Сигурен съм в това. Сигурен. Защото работейки по този начин, следващите 10 години ще бъдат много тежки. Тези национални отбори сега – мъжкият и женският, бяха специално селектирани преди 10 години.

- Да, доколкото си спомням, Сърбия спечели златото на световните първенства за младежи през 2009 и 2011 година…
- Точно и това е поколението, което играе сега. Но кой ще играе в следващите 10 години наистина не знам. Наистина не знам…

- А на какво казва Никола Гръбич по темата?
- Нищо, защото неговата работа е с това поколение. 

- Ориентираме се към финал. Какво смятате за волейбола сега. Турнирът Лига на нациите чука на вратата. 5 седмици групова фаза с по 3 мача всеки уикенд…Звучи ми ужасно, звучи ми изтощително и няма никаква грижа и мисъл за здравето на играчите.
- Дори преди Световната лига се провеждаше по сходен начин, но с по-малко мачове.  ФИВБ смяташе да направи две паузи – една след края на националните шампионати и една след края на мачовете на националните отбори. И така играчите да могат да починат. Сега…за пръв път в историята волейболният продукт се постави на такава глобална платформа, благодарение на договора с IMG. Ако на младите поколения в България им кажеш имената на Каров, Златанов, те няма да ги познават. Но ако отидете в Съединените щати и кажете на подрастващите там Карим Абдул-Джабар, Меджик Джонсън или Майкъл Джордан, те ще ги знаят. Волейболът нямаше голяма публичност досега. И това беше основният проблем. Сега ФИВБ създаде възможност за волейбола да подгони другите спортове на високо ниво по отношение на популярността. За съжаление няма да е лесно и играчите ще трябва да подкрепят тези усилия.

- Но не е ли прекалено тежко – 15 мача за 5 седмици. Направо е невъзможно!
- Разбира се, че е така. Ако имаш повече играчи, правиш ротации. Лесно е. Вижте, аз съм имал 5 почивни дни в рамките на една година. Аз също съм играл волейбол. Това е положението.

- Финално – на България предстои олимпийска квалификация между 9 и 11 август. Бразилия е основният опонент. Как виждате шансовете на нашия отбор?
- България може да победи всеки, както и да загуби от всеки.  Това е отборът, който има пълния потенциал, всичките необходими качества. Ако волейболистите ви играят като отбор, могат да победят всеки един тим в света.