Волейболният специалист Мартин Стоев даде обширно интервю за предаването "Златният гейм" в ефира на DIEMA SPORT 2.

"Никъде не съм се изгубвал, водя гарнитурата, която е до 17 години, с най-мъжкия национален отбор съм се изгубил. Да, доста отдавна не съм се занимавал с мъжете, 2008 година за последно, тогава реално са последните медали, 2009 година със Силвано Пранди е последния медал на европейското първенство. Световно първенство и световна купа са предишните медали и достигане до 4-о място в световната ранглиста", коментира Стоев.

"Децата 2003-2004 година ги водя, покрай сина ми, има качествени деца между тях, с една хубава работа може да се постигне нещо с тях, наблюдавам ги още от детски турнири. При децата е така, може и да не даде резултат, реално заминах за чужбина 1992 година и се прибрах окончателно 2017 година, това са 25 години по залите като състезател и треньор, това си има цена, като лишения и така нататък. Исках просто да се върна и да дам шанс на моя син, да му дам моя опит, исках един ден, когато той стане голям волейболист, да кажа, да аз дадох всичко, за да се получи, или ако не стане голям волейболист, да кажа същото, не искам да съжалявам за взетите решения, за мен семейството ми е на първо място, не е волейболът, 25 години по Европа и света е достатъчно", добави той.

"В Сливница имаме прекрасни условия, община, спонсори, имаме отлична зала, чувствам се много добре в България. Човек, където е роден се чувства най-добре", каза още Стоев.

"Медалът си е винаги медал, той е най-върховото постижение в един спорт и то ако е златен, трудно е да се стигне до него, без качества и без тренировки няма как да вземеш медал, от малки тези момчета трябва да се чувстват победители, да имат високи цели, да им се изгради един шампионски манталитет, когато стане прехода да си имат самочувствие, както наврамето се получи с нас, ние станахме световни шампиони 1991 години и ни повикаха на Европейското първенство същата година. Ние бяхме на 20-21 година да играем в състава на България", коментира още селекционерът на юношите до 17 години. 

"В България малко ситуацията не е регламентирана, в Италия Хулио Веласко е треньор на всички треньори, които се занимават с подрастващи, той казва как да се тренира, къде да се тренира и се изпълнява. В България не е така поради много причини, също така и личностни интереси. Не всички клубове тренират еднакво добре, не всички клубове имат еднакви условия. Един месец в годината се събираме заедно, което е твърде малко", каза още Стоев.

Вижте повече във видеото.