Името на Любо Ганев изниква в съзнанието на повечето българи, когато става въпрос за волейбол и за метан.

Един от най-популярните български спортисти заминава да играе в Италия веднага след промените. Предприемачеството е заложено у него, а търговският му нюх го води през възможности от внасяне на облекла за гиганти през дистрибуция на кафе. Има успехи и спадове, но най-емблематичен остава бизнесът му с метанови уредби и инсталации, който разви успешно не само у нас, но и на Балканите. Към момента фирмата му Ремикс България е сред европейските лидери в производството на средства за транспортиране и съхранение на компресиран природен газ. През март бе избран за президент на Българската федерация по волейбол (БФВ).

Кой беше моментът, в който реши да се занимаваш с бизнес?

Още като ученик опитвах разни бизнес начинания, като например да събирам марки, които после продавах. После като спортист, когато пътувахме, винаги търсех неща, които мога да купя и да продам после. Като професионален спортист живееш в изкуствен свят, където всичко ти е подсигурено – не мислиш къде ще спиш, как ще пътуваш, с каква екипировка ще играеш. Когато през 1999 г. се отказах от волейбола, бях популярен и в спорта всички врати бяха отворени за мен. Даже можех веднага да започна като мениджър в Кунео. С мой приятел помагахме на различни играчи при трансфери, при оформяне на договори, така че можех да стана и успешен спортен агент. В този момент си казах, че съм дал много на волейбола, взел съм много и не искам да печеля пари от този спорт. Но най-голяма тежест при вземане на решението имаше фактът, че като състезател се забавлявах и никога не съм го усещал като професия. Като се отказах, осъзнах, че няма да се забавлявам, а само ще изкарвам пари от волейбола, което не ми хареса. Да, винаги ще помагам на волейбола, но повече пари от него не мога да изкарвам.

Как ти помогна за стартирането на бизнеса това, че игра в Италия още от 1990 година?

На първо място, се научих да мисля като „западняк“, което в онези години си беше голяма разлика. Когато се прибрах в България, идеята беше да правя бизнес по западен модел, но в тогавашната българска действителност. На практика не съм получил земи, нито съм бил реститут. Аз започнах с бизнеса през 2000 година от нулата и мисля, че успях да взема най-доброто от двете страни. Не само че започнах с нула лева капитал, но имах и да връщам пари на приятели и познати, защото докато играех волейбол, един мой приятел избяга със сериозна сума пари и ме остави да връщам 1,5 млн. долара. Но мен спортът ме е научил на много неща като например, че като си удариш главата в стената, трябва да продължиш напред. Общото схващане за правене на бизнес е пари – стока – пари. Аз, като се озовах в тази ситуация, започнах с различен подход – стока – пари – стока. Исках да видя какво търсят хората, забелязах няколко ниши и започнах да се занимавам с търговия. В началото хората идваха да си получават стоката директно от камионите на митницата. Вярно е, че спортът ми даде възможност да се срещам с различни бизнес кръгове, но всичко зависи от твоите възможности. Да, ти можеш да вземеш представителство на дадена марка, защото си известен, но след това трябва да разрастваш бизнеса и да вдигаш всяка година оборотите с 10%, 20%, 30%. Това зависи изцяло от теб.

В отборите си беше безспорен водач, помогнаха ли ти тези лидерски качества в бизнеса?

Много. Едно е да имаш идеи, а друго е да ги предадеш, и то по такъв начин, че хората да ги възприемат като правилни и да ги следват. Аз идвам от колективен спорт и знам, че сам войнът не е войн. Над 50 човека работят при мен към момента. Опитах се да направя страхотен колектив и се радвам, че съм успял. Максимата ми е проста – аз като съм работодател, съм длъжен да им осигуря работа, а те като служители са длъжни да я свършат. Ако утре нямате ангажираност, вие не сте виновни, аз съм глупак, че не съм ви намерил. За мен това не е повод да бъдат намалявани заплати и съкращавани хора.

Беше известен с много силен начален удар, което във волейбола се смята за почти спечелена точка. Така ли си подбираше бизнесите, да вземаш предимство с първия ход?

Моята философия винаги е била първо да търся какво мога да продам, а след това да търся канали, по които да го доставя. Първо съм осигурявал търсенето и след това съм подхождал към предлагането. Изискването ми винаги е било да съм ексклузивен на пазара. Ако аз предлагам един продукт и го предлагат още четири фирми, няма никакъв смисъл. Давам ви пример. Когато през 2007 г. започнахме да правим ремаркета за метан, трябваше да купувам бутилки и преговарях с италианци и австрийци. Австрийците даваха по-ниска цена, но отказаха да предоставят ексклузивитет. Воден от принципите си, отказах и започнах да работя с италианците. Две години по-късно равносметката бе следната – австрийците бяха продали в България 500 бутилки, а аз бях продал от италианските 40 000 броя. Те дойдоха след това и вече искаха да ми дадат ексклузивитет, но аз им казвам: „Не става вече само за България, искам за целия Балкански полуостров“.