Волейболният ни национал Владимир Николов призна, че мечтае с цялото си сърце заедно с представителния ни тим да намерят място на Олимпийските игри в Рио де Жанейро през идното лято.На родните национали им предстои тежка квалификация в началото на януари и ветеранът разкри, че тя е една от причините да се върне към състезателната си кариера.

„Ако не беше жива олимпийската ми мечта, нямаше сега да си говорим. Аз се върнах заради тази квалификация, надявам се да помогна на отбора. Искам да играя в Рио. Олимпиадата е такъв форум, че мога да пожелая на всеки спортист, който жертва всичко – здравето, свободното време, изобщо всичко, което се жертва в името на спорта – да изпита чувството да бъдеш на Олимпийски игри“, сподели Николов пред Дарик радио.

„Да, любовта на феновете ме зарежда. Не смятам, че е смелост задето си признах грешките след Европейското в София. Аз така съм възпитан, възпитавам същото и в децата си. Всички сме хора и всички грешим. В тази ситуация не направих това, което се очакваше от мен. След като си сбъркал, не е проблем да си признаеш. Това не беше въпрос на смелост, не чувствам, че съм направил нещо кой знае колко смело.“

Дали е важно да имаш приятели в отбора, за да трупаш успехи? „Мога да дам примери, че в отбори, в които съм бил заедно със страхотни приятели и сме имали успехи, както и обратното. За да не бъда голословен – когато с Тур спечелихме първата им шампионска титла в цялата история, имахме много добра атмосфера. Станахме шампиони, макар като качества да имахме средни състезатели. В Ердемирспор имах само един-двама приятели, тоест почти никакви, но за една година спечелихме почти всичко, което можехме да спечелим. Не е задължително в отбора да бъдем приятели, за да постигаме успехи. Трябва да сме професионалисти преди всичко. Когато не си категорично по-добър от противника, отборният дух, колективът са важни. Ако си готов да умреш за този до тебе, това помага в такива ситуации.“

„Мога да кажа книга, която ми повлия категорично в живота. Това е „Атлас изправи рамене“ на Айн Ранд. В нея намерих много мисли свои, които бяха написани на хартия преди 70 години.“

„Волейболната школа? В интерес на истината това беше идея, която зрееше от 2-3 години в главата ми. Говорили сме си вкъщи. Реализирахме още по време на Европейското и дори преди него. Видяхме интереса към волейбола и използвахме инерцията. В началото дори имахме проблеми. Идеята ни беше да имаме 3-4 групи от около 50-60 човека. Във втората седмица вече имахме записани над 200 човека и трябваше да спрем записването, защото нямахме капацитет.“

„Трудно ми е да правя пожелания – здраве, щастие, любов и дръжте се за семейството. Защото когато имаме спокойствие, мир, здраво семейство, посрещаме работата много по-лесно. Когато имаме подкрепата на близките си и ние ги подкрепяме, се чувстваме много по-добре.“