Националът Владимир Николов сподели, че приема наградата „Волейболист №1 на България за 2008 година” като признание, защото привържениците са гласували за него.

„Казано честно тази година приемем наградата за волейболист №1 на България като признание защото бях избран в интернет от феновете на волейбола, а не от тесен кръг специалисти, псевдоспециалисти или хора близки до волейболните среди! Представена по този начин, наградата има по-голяма тежест. Картината ще взема от сестра си като се върна в България след края на сезона в Серия А1” обяви Николов пред Гонг.

Той няма представа дали новият ни селекционер и негов клубен наставник Силвано Пранди е разбрал, че Владо бе избран за волейболист №1 за 2008 година. „Нямам представа дали Пранди знае” каза пред диагоналът и сподели още, че Професора

Според шампионът на Апенините настоящите 50 дни без загуба в Италия с Кунео не са най-важните, тъй като най-важни са победите в отговорните срещи, а първите такива са в края на месеца за Купата.

Николов сподели още, че с клубния си тим, а също с националната фланелка ще вземе това, което се полага през 2009 година, каквото и да е то.

Ето още какво каза пред Гонг от Кунео Владимир Николов:

Със сигурност до момента Силвано Пранди не работи за националния отбор на България. Надали има време, в което да работи за него. Той има договор с БФВ за след изтичането на този с Кунео. В момента трябва и е съсредоточен за представянето на Кунео на трита фронта, които се опитваме да превземем – CEV Cup, шампионата и Купата на Италия.

Искам тази година да бъда здрав, за да мога да тренирам аз лично и да показвам на какво съм способен. Оттам нататък, ако всичко е нормално, работим добре, то ще вземем това, което ни се полага, каквото и да е то!

Тук не отдаваме толкова голямо значение на тези 50 дни без загуба, защото гледаме към първите сериозни мачове и от значение в края на януари за Купата на Италия. Работим сериозно за тях.

Определено бе много интересно и трудно в началото, когато дойдох в Кунео и имахме затруднения. Направихме 4 загуби от 6 мача. Не е приятно, но бе интересно защото трябваше да проведем и спечелим битка в отбора. Постигнахме го и резултатите не закъсняха.

В началото особено аз имах затруднения да намеря ритъма на игра с разпределителя. Имахме проблеми и с контузени състезатели. Самият той също не бе много стабилен. Намерихме верния ритъм, работихме всички заедно и нещата потръгнаха.

2009 година посрещнах вкъщи с приятели. Последните три новогодишни нощи бяха интересни – 2007-ма бях сам на покрива на един небостъргач в Токио, а съпругата ми Мая в самолета на път за Япония с децата. 2008-ма беше спокойно вкъщи със семейството в Тренто, а сега пак вкъщи в Италия, но и с приятели, а и малките се събудиха след полунощ. За синовете ми не съм се преобразявал като дядо Коледа, а за племенника ми преди време.