Не обичам и много рядко приемам басове, но преди началото на волейболното първенство приех едни облог. Беше свързан с класирането на един тим (нито Левски Сиконко, нито ЛукОйл Нефтохимик, нито Пирин, нито ЦСКА). Спечелих го! Досега обаче противникът ми не си е изпълнил обещанието.

Не това е най-важното, но от снощи други хора трябва да мислят как да изпълнят басовете си. Просто малко бяха вярващите, че синята хегемония ще бъде нарушена.

Новият шампион на България е ЛукОйл Нефтохимик! Бургазлии не влизаха в сметките на обичащите волейбола при старта на шампионата. Мнозина ги слагаха извън Топ4, че дори им отреждаха 6-7 място. А какво се получи?! Насред София вчера играчите на Северин Димитров вдигнаха шампионската купа и златните медали заблестяха на гърдите им.

Дълги време тези волейболисти чакаха този момент. Създаденият през 2000 година ВК ЛукОйл Нефтохимик през последните години беше свикнал да стига до финала, но в собствената си зала „Младост” в Бургас да гледа как съперниците им от Левски Сиконко отварят шампанското. Но тогава ситуацията беше друга – класата на играчите в синьо бе над всички!

Сезон 2006/2007 силите се изравниха между няколко отбора. Постоянството, желанието и колективизма се оказаха решаващи за изхода от НВЛ.

След лошия старт на есенния полусезон ЛукОйл изведнъж се мобилизира, взе да мачка и завърши на първо място редовния сезон. Нямаше проблеми в плейофите срещу Арда, Марек Юнион Ивкони (въпреки че последния мач в Дупница завърши с побой над рефера), а във финалната серия просто срази с 3:0 победи 8-кратния първенец на страната.

Снощи в интервю за предаването Голлиния либерото на ЛукОйл Нефтохимик Калин Василев ме заинтригува с думите „България е трета в света, а ние сме шампиони на България! Това говори много! Не вярвах толкова категорично да вземем титлата. С екипа на Левски Сиконко закономерно и нормално станах първи, но сега тази титла ми е много по-сладка и истинска!” И се замислих!

В колективните спортове се знае, че не имената правят отбора, а колектива! Мотото на бургазлии е „Ние сме един Юмрук” и това се показа.

Но кои са новите шампиони?

Северин Димитров – старши треньорът на ЛукОйл Нефтохимик. Той дойде от Славия в началото на сезона, поемайки задълженията от Даниел Пеев, който последните години съвместяваше дейността играещ наставник. Големият син на Иван Сеферинов преди за се премести в Бургас водеше юношите, а след това и мъжете на белите. Казваха, че бил млад, много дисциплиниран, скромен и тих. Нямало да може да организира добре играчите и те да заработят като машина! Но Северин Димитров показа друго нещо и затова заслужено бе хвърлян във въздуха от възпитаниците си. Рядко се го виждали в такава еуфория и емоционално състояние, в каквото бе снощи.

Иван Станев - новият капитан. 190-сантиметровия разпределител дълго време бе резерва и стоеше послушно на пейката в Бургас. За първа година той бе неизменен титуляр и наистина показа завидни игри, отлични комбинации и добър поглед върху играта. Роденият на 7 юли 1985 година волейболист и за вбъдеще ще доказва уменията си, нека да припомня, че Иван Станев е световен шампион с българския военен отбор от 2004 година. Или както преди време го определиха „Един щастлив талант”.

Васил Стоянов – умната атака. 27-годишният играч демонстрира разумна игра в атака, едно от силните му оръжия е сервиса. Въпреки че за първа година играе като нападател, а не като център се доказа като основен играч в бургаския тим и мнозина го нарекоха универсалният боец. 200-сантиметровият Стоянов акостира край морето след като мина през кипърския Пафиакос и Славия.

Петър Христов – морският реализатор. Роденият на 25 април 1984 година в Бургас диагонал бе на ниво през целия сезон. За малко напусна тима си, за да отиде на проби в шампиона на Иран, върна се и сега не съжалява. Христов бе топреализатор както в първенството, така и при предишните участия на настоящите шампиони в турнирите за Купата на България. Миналата година той взе два индивидуални приза - най-добър нападател и най-добър изпълнител на начален удар на Купата. А знаете ли, че той не е играл в друг отбор освен ЛукОйл Нефтохимик! Снощи съвсем случайно видяхме, че той има двойник – футболистът на Алемания Аахен Александър Клицпера.

Стоян Самунев – волейболен тореадор. Той е ексцентричен, привлича вниманието на публиката с блокада и желание. Родом от Пазарджик (15 април 1983) 203 сантиметра на ръст е една от основите, върху които се градеше през сезона поставката за шампионска купа. В биографията му има и период прекаран в Дупница в тима на Марек Юнион Ивкони, но като че ли стилът му отговаря най-много на този на ЛукОйл Нефтохимик. Дано остане в Бургас и догодина. А зодията му напълно отговаря на държанието му на игрището – Овен – царската зодия. Снощи той май получи най-ценния си медал от 2003 година насам след онзи бронз на световното първенство за младежи в Техеран.

Николай Николов – просто Мистър . . . Едва на 20 години той не остава незабележим нито в игра нито извън залата. Откровен и чаровен, отличен централен блокировач, който вече намери място и в националния отбор. От седем години Ники чакаше този момент – да стане шампион и доста поработи. 204-сантиметровият талант от Карнобат има и доста почитателки – явни и тайни, а миналата година бе избран и за Мистър Купа България. Няма да бъда многословна за него, само ще си позволя да му пиша един „Отличен 6”.

Андрей Николов – непробиваемият. Отново играч от бургаската школа, който заслужи аплодисментите на феновете на ЛукОйл. Трудно можеш да го извадиш от титулярния списък. 192-сантиметров посрещач, стабилен е като неутрализира нападенията на противника, но и може да го видиш как лети в атака и се радва заслужено. На 22-години и той взе златото.

Калин Василев – със златни татуировки. Той стана за втори път шампион на България навръх 30-тия си рожден ден! Калчо е най-опитният в състава. След като стъпи на върха с екипа на Левски Сиконко, игра в Шампионската лига, по пътя към Бургас мина през Дупница, за да лети в небесата и прави кълбета на терафлекса от радост заради „най-сладкия момент” в спортната му кариера. Софиянецът не само посреща и спасява, но мобилизира, създава настроение и пали искрата в отбора.

Цанко Цанков – голям . . . Той е най-високият волейболист в НВЛ – цели 212 сантиметра. Гледате от високо и от високо те атакува. Цанко бе атракцията в състава на Славия през 2005 година, след това преживя неубедителен период в кипърския Анортозис,претърпя сложна операция, дълго се възстановяваше, за да открие, че шампионското шампанско ще пие с ЛукОйл. Гигантът е роден на 29 юни 1979 година в Русе. С него не може никога и никъде да скучаеш.

Макар и на резервната скамейка поздравления и за :

Добромир Иванов – млад 18 –годишен посрещач, излязъл от юношеската школа на Левски Сиконко.

Венелин Кадънков – поредното откритие на бургаския волейбол и школа, на 20 години и 205 сантиметра.

Красимир Миронов – макари и рядко в игра вторият разпределител на ЛукОйл дава сигурност на треньора. Родом от Лом, 200 см, на 28 години бе част от тима на Монтана с Методи Ананиев миналата година.

Това са те – новите волейболни шампиони на България, които се заканиха за . . . златен дубъл!