Спиридон Зегов е жива история на волейболен клуб ЦСКА. Директор на клуба от 37 години, той продължава да живее с червената идея ежедневно, било в офиса или на мач на любимия отбор. За сайта на Българската федерация по волейбол Спиридон Зегов говори за дългогодишната си кариера като управител, за разликите във волейбола през годините, за обичта и завета му към ЦСКА.

Представете се накратко, кой е Спиридон Зегов?

Роден съм на 9-ти март 1934 година в град София. Завършил съм ВИФ (НСА), след което преминах на работа към завод ‘’Христо Смирненски’’. След това започнах в Локомотив като треньор на подрастващите, след което станах треньор на мъжете.

Кога започна работата ви в ЦСКА?

Работата в ЦСКА дойде след това и оттогава 37 години съм в клуба. Започнах като директор на детско-юношеска школа, след което станах началник на сектор волейбол – мъже и жени. Когато аз пристигнах на работа там, в клуба всичко бе осигурено – база, жилища за подрастващи, транспорт, всичко за развитието на високо спортно-техническо майсторство. Сега периодът е тежък, най-тежкият – трудно се осигуряват спонсори, средства и реклами.

Как се запалихте по волейбола?

Като студент основно, бях юноша в `Академик`, след това кандидатствах във ВИФ. После започнах работа към Локомотив София и след това в ЦСКА.

Защо избрахте управленските функции пред това да бъдете волейболист?

Смятам, че нямах качества да бъда професионален волейболист, за това предпочетох управленските функции.

Били ли сте треньор по волейбол?

Да, бях помощник-треньор на национална гарнитура преди много години, станахме трети на шампионат в Испания.

Каква е разликата от подготовката по волейбол през годините, можете ли да споделите впечатленията си?

Тенденциите са към добро. Сега присъства статистика, наблюдение, анализи. Преди липсваха постове като либеро, краен диагонал, всеки си играеше на всички постове. Нивото от спортно-техническа гледна точка се завиши. Знаете в колко страни се играе и на какво ниво волейбол. Днес имаме много състезатели, които се състезават и то достойно в чужбина. Преди прехода това беше невъзможно, единствено ЦСКА успя да изкара волейболисти и то в Италия.

А какво ще кажете за успехите на волейбола ни в миналото и тези в настоящето?

Ще започна с клубния волейбол. Например ВК ЦСКА има 5 европейски титли, две спечелени от мъжете и три от жените. Има много малко отбори с такова постижение в Европа, не говорим за България.

Най-паметен спомен свързан с националните ни гарнитури е домакинството ни на Световното първенство по волейбол през 1970 в София, където завоюваме второ място при мъжете.

Къде е разликата тогава? Защо успехите сега отстъпват значително на тези в миналото?

Разликата е там, че волейбол се играеше в сравнително малко страни - предимно в тези от източна Европа. В страни като Куба, Бразилия и Аржентина нямаха понятие от волейбол. Освен това спортът беше държавна политика у нас, сега е оставен на произвола.

Кои са постиженията, с които се гордеете най-много като управител във волейбола?

Най-много се гордея с работата си в ЦСКА, тук съм вече 37 години. Най-големите ми успехи са тук. Особено европейската титла, която спечелихме с жените в Германия. Освен това безбройните титли при мъжете и жените, както и невероятни състезатели, които сме давали на националните гарнитури също са поводи за гордост. Треньорски имена като изключителните Васил Симов, Иван Николов и Димитър Златанов ще останат завинаги в историята. Винаги ЦСКА е бил в челото на таблиците и се е славил със сериозната си школа.

Коя е най-силната емоция, която се преживявали?

Може би в Германия, когато жените ни станаха европейски клубни шампиони.

Какво е ЦСКА за вас?

Това ми е животът. Аз без ЦСКА не мога. Скоро навърших 79 години и обявих че се оттеглям като ръководител, но дори след като напусна ще помагам и ще ходя на всички мачове.

Защо ЦСКА бе доведен до такова състояние, та се наложи феновете да спасяват клуба едва ли не?

Първо трябва да спомена, че Георги Георгиев направи много за нас, но за съжаление той фалира и се оттегли се като бизнесмен. Лошото беше, че оттеглянето стана много рязко и нямахме време за реакция.

Мога да заявя, че женският отбор сме го обезпечили със заплати и премии. Това се случи с помощта на Петър Кънев, с когото се познаваме от 40 години.

Как виждате младите таланти в гарнитурите на ЦСКА?

Ще говоря с факти. На година продаваме по 4-5 състезателки в чужбина от женския състав и въпреки това продължаваме да печелим титли и купи. Ежегодно отборът се попълва от подрастващите. Това е атестат че работим много добре. Пет момчета от мъжкия отбор пък са викнати в състава на националния отбор за младежи, който играе на Европейско първенство за кадети следващия месец, можете сами да си правите изводите.

Какво може да кажете за Александър Попов?

Сашо Попов е един магьосник, така мога да го опиша най-точно. Успява да сплоти момчетата, няма брожение, няма извадени джобове, както правиха някои футболисти. Внася едно спокойствие, макар че никой не е взимал заплати две години вече. Може би е чукал на 100 врати да търси финансиране към отбора, но накрая решихме да създадем кампанията ‘’100 сърца за ЦСКА’’. Благодарни сме много на всеки, който спомага клуба по този начин. Хора като Димитър Бербатов например дариха по 10 000 лева.

Какъв ви е заветът към ЦСКА, какво оставяте на клуба?

Хора които остават да работят - Верка Николова и Сашо Попов – страшно амбициозни, можещи и знаещи хора са. Те ще подобряват нивото всяка година.

Получавате ли някаква помощ от държавата?

Имаме сериозни проблеми с МФВС, конкретно с базата. Плащаме 3 000 лева наем месечно плюс 4-5 000 лева консумативи. При нас тренират деца с държавна поръчка, а ние плащаме наеми, не е нормално просто. Освен това сме дали много пари за подобрение за базата и залата, но това не се взима предвид.

Федерацията по волейбол ви подари тържествено плакет за приноса ви към волейбола. Останахте ли доволни от удостоената чест?

Да, разбира се. Няма как да не се зарадва човек на такова нещо.