„На всеки пожелавам да изпита какво е да си шампион на Италия. Невероятно е най-вече, когато си работил за него. Годината бе доста трудна, изпълнена с препятствия, тежки моменти и много тренировки. Това е хубава награда за работата, която си положил. След последната точка си крещяхме едни на друг. Аз отново се провикнах „Машина” на Матей”, бяха първите думи на Смилен Мляков – шампионът на Италия пред Гонг.

„Площадът в Тренто снощи бе пълен – като мравуняк! Не можеше да се мине, пееха песни, крещяха, викаха имената на всички . . . След две години тук, мога да твърдя, че публиката на Тренто не може да се види никъде другаде в Италия. Не продължи до много късно тържеството, някъде до към 1:30 – 2:00 часа, защото тук затварят рано. Ние написахме история на Тренто и нормално в залата ни се лееше шампанско. От отбора ни никой не се напи. Ние сме професионалисти и разумни хора, които не могат да загубят самосъзнание. Не си позволихме да ставаме за смях. Тази вечер ще има пак на площада тържество с концерти и артисти, а в петък официална вечеря с президента на клуба Диего Мосна”, описа първата част от пиршествата бившият ни национал.

Смилен, който е бивш играч на ЦСКА, обаче напуска Тренто, ще търси още по-големи резултати и най-вече титулярно място в друг отбор. Диагоналът иска да остане в Италия, вече има предложения от сериозни отбори в Полша, а през лятото ще поиграе в Ливан.

В кариерата си до сега Смилен имаше единствено Купа на България с ЦСКА през 2002 година и никога не бе ставал шампион. След 5 сезона с „червените” – от 1999 до 2004 година, 200-сантиметровият волейболист замина за Гърция, след това премина във френския Бове, където показа страхотна резултатност и от 2006-та е в Тренто. По пътя към златните медали той игра в 33 гейма, реализира 49 точки, 3 блока и има 50% атака. С Тренто миналата година стигна до ¼-финалите на Серия А1. В цялата история най-големият успех на клуба е шампионската титла за юноши до 18 години през 2006 година. Президентът на тима Диего Мосна дойде лично във Варна преди две години, за да преговаря по привличането му.

Смилен Мляков е роден на 17 юни 1981 година в София, женен с две деца – Рая и Лия.

Фенът на Ернесто Че' Гевара, компютрите и Междузвездни войни разкри подробности около сезона, триумфа, привържениците, българското лице на Ботуша и пиршествата в Тренто. Ето част от думите на №12 в шампиона на Италия – Смилен Мляков:

За първи път в кариерата си станах шампион, но винаги съм се чувствал шампион. Работил съм усърдно навсякъде. Давал съм всичко от себе си, без значение за колко пари съм играл.

Този сезон за мен бе по-труден, но по-хубав от предишния ми в Серия А1. Съмнявам се, че ще продължа в Тренто. Искам да остана в Италия, имам и предложения от доста сериозни отбори в Полша за доста сериозни суми, но ще видим. През лятото ще отида да поиграя в Ливан.

Вчера влязох на полето, но не пипнах топката и не чувствам, че съм играл на финала! В другите момчета пламъкът гореше, а отвън е различно. Затова за догодина ще се опитам да намеря отбор, в който да играя, да не излизам от игрището и да бъда важен. Като резерва не се чувствам много щастлив.

Моята роля за златото е почти колкото на Матей Казийски! Работата е една! Ако аз не съм бил добър по време на тренировките и не съм бил добра съпротива на Матей, той нямаше да бъде на това ниво в атака и да забива над Марко Меони или Винченцо! Работата на резервите е черна и не се вижда. Ние тренираме, за да може другите да са добри по време на мача. При нас го няма това напрежение от мача, но и затова те взимат повече пари!

Какъв си като човек няма нищо общо с това, какъв си като волейболист! Мисля, че това е причината да бъда любимец на публиката, въпреки статута ми на резерва.

Приятел съм с много от привържениците на Тренто. Има две близначки, които нямаха билети за първия мач от финалите, аз им дадох моите два пропуска и те ми подариха страхотен подарък – тениска, книга и запалка на Че' Гевара. Имам над 25 тениски с лика на Ернесто, но тази е най-хубавата.

Когато преди две години Мосна дойде във Варна да преговаряме, Радо Стойчев ми помогна, а шефът искаше от мен само едно – да се представя добре, да не останат разочаровани от мен, за да може да отворя вратите и за други българи. Тогава не се гледаше с добро око като се каже българин! Приемаха ни като по-мързелива нация и със странни характери. Според мен се представих добре и дойдоха още сънародници. Пожелавам още българи да заиграят в Серия А1. Показахме, че сегашната генерация българи не сме като предишната, която те познаваха! Работим усърдно, големи професионалисти и състезатели сме, добри като хора, разумни, интелигентни! Тепърва ще се отвори пазар за нас в Италия!