Старши треньорът на ЦСКА Александър Попов остана доволен от турнето на волейболистите си в Италия, въпреки че те не успяха да вземат гейм от шампиона Тренто на Матей Казийски, Краси Стефанов и Радостин Стойчев, нито от Владимир Николов и Кунео водени от Силвано Пранди.

Наставникът на шампионите заяви, че играчите му и той ще се хвърлят в дълбоката вода на Шампионската лига, за да провери тима дали може да плува и дали водата е мътна, студена или подходяща за червените.

Попов е доволен, че част от неговите играчи предизвикаха интерес на Апенините, докато волейболът в България е далеч-далеч от този в Италия. Самият той сподели, че е научил доста неща от срещите си с Радостин Стойчев и Силвано Пранди. Попов не е мислил за евентуална покана да работи в щаба на новия национален треньор.

Ето какво каза пред Гонг наставникът на червените Александър Попов:

Изпълнихме всичко, за което дойдохме. Не бива да се гледат само резултатите, които със сигурност не са в наша полза. Но и никой не е очаквал нещо различно. Организирахме тези мачове с ясното съзнание, че трябва да ни поотупат и то състави, които са на светлини години от нивото в България. Само така ще избегнем плашещите ситуации в Шампионската лига, а там съперниците ни ще бъдат под нивото на Кунео и Тренто. В геймовете в Италия до 15-ата-16-ата точка отборът ни се държеше добре. Правеха се и грешки – някои от липсата на опит, някои от незнание, трети от моментно състояние. Все пак не пренебрегваме фактора пътуване, новата топка, с която играхме за първи път, залите, в които бяха мачовете, стреса от големите имена. Идването в Италия бе страшно ползотворно. Основният ни проблем е в обработката на лесните топки.



На 5 ноември стартираме в Шампионската лига с мач срещу Ираклис и ни очаква труден мач. Но ние не сме тръгнали да ставаме европейски шампиони. Ние правим само първата крачка, с която надскочихме себе си. Нормалният път е да минем през другите турнири в Европа преди да се пробваме в най-силния. Но ние се хвърляме направо в дълбокото. Не, че не можем да плуваме. Но не знаем водата мътна ли е, студена ли е, топла ли е, подходяща ли е за нас. Не сме наясно с условията, при които ще трябва да плуваме. Целта ни в Европа е да играем и да видим къде сме. Да се помъчим да бъдем европейски структуриран отбор.

Относно изявеното желание на Кунео и Тренто да се срещнум на ¼-финалите съответно в Купата на Европейската волейболна конфедерация и Шампионската лига, това е от гостоприемство. Пътищата ни и с двата отбора се разделят. Итас ще прескочи с лекота предварителната си група в Лигата. Имам чувството, че те ще се целят в пробив в Европа. Кунео имат традиции в по-слабия турнир и си мисля, че ще стигнат и тази година до финалите.

Доста сме далеч от италианските си съперници. Не само ние, всички в България. Добрата новина е, че у нас има играчи, които за годините си са на ниво. В нашия състав, например, отлични впечатления оставя бързото включване на Теодор Тодоров. Той тренира съвсем отскоро, справя се добре и на блокада, и в атака. Иван Колев пък показва стабилно посрещане. И не са само те двамата. Затова не се притесняваме за бъдещето. Не трябва да се задоволяваме с живуркане на едно място и правене на кални номера. Ефектът от това ще си проличи обаче след години, не веднага.



Естествено, че и самият аз научих доста неща от срещите си с Радостин Стойчев и Силвано Пранди. Аз знам, че все още нищо не знам. И затова през годините може би съм пропускал някои от възможностите, давани ми от федерацията. Но незнанието ме води напред. Убеден съм, че всеки ден трябва да научавам по нещо ново. Осъзнавам много добре обаче информационния вакуум, в който живеем в България. Това че си бил треньор у нас три-четири години нищо не означава за мащабите на Европа. Дори някой български успех не означава нищо. Да, ако си спечелил Купата на Европейската волейболна конфедерация или Шампионска лига е важно – за слава, самочувствие, но в професионален план нищо не означава. Може да е станало случайно.

Не съм мислил са евентуална покана към мен да работя в щаба на Силвано Пранди. Дори на теория не съм го обмислял. Би трябвало да е добра възможност. Със сигурност от специалист като него има много какво да се научи. Аз по принцип не допускам до себе си ласкатели и контраласкатели. И може би затова съм си изградил имидж на малко дръпнат човек. Но и много лоялен. И за да взема някакво решение трябва да съм наясно със задачи, условия, бъдеща работа, моите условия. Тук не става въпрос само за желание, трябва да съм сигурен в това, което правя преди да го направя.