Рафаел Паскуал е добре познато име в световните волейболни среди. Не само защото 38-годишният посрещач е европейски шампион с Испания за 2007 година. Рафа плака от радост в зала Олимпийска в Москва преди година след като при 505-тото си участие с националната фланелка стъпи на европейския връх. Той има свое място в подреждането на легендарните испански спортисти в родината му.

Паскуал е роден на 16 март 1970 година в Мадрид и сезон 2008/2009 в България ще бъде капитан на ЦСКА! Той ще играе в зала „Васил Симов” поне през следващите две години, но може и повече. Това бе отразено на първа страница на реномирания вестник Марка. В София той се чувства отлично и живее с втората си съпруга Анна – бивша манекенка, четирите си деца по големина Ракел, Рафа Паскуал –джуниър, Карлота, Пабло и териера Кимо.

Преди да облече червената фланелка 194-сантиметровият посрещач е играл в Испания, Италия, Гърция, Пуерто Рико и Япония.

Рафаел има три прякора: Ел Торо – Бика, Ел Мачо – Мъжкаря и Ел Леон – Лъва. Испанските фенове са го оприличавали и като „Марадона на волейбола”. В цялата си кариера носи №1 в отборите, изключение прави само престоя му в Латина – там е с №17.

Гонг разговаря с Рафаел Паскуал след турнето на ЦСКА в Италия, където Рафа бе разпознаван, поздравяван и будеше възхищение във всяка зала. Дори един фен дойде в хотела, за да му подари сладкиш. Едно от нещата, който европървенеца кази и ни направиха впечатление е: Няма значение дали си печелил купи и титли, важно е никой да те помни. Да бъдеш легенда, със запазено място в историята – ето към това се стремя!

Ето част от думите му:

Аз съм Рафа Паскуал. Не обичам и нямам прякор. Рафа е добър. Обичам спорта и практикуването му. Животът ми е състезание, обичам тази всекидневна битка. На полето искам като кажат Рафа Паскуал, реакцията да бъде „Ааа, знам го, супер е!” Когато става дума за спорт това е признанието. Няма значение дали си печелил купи и титли. Може и да си и пак никой да не те помни. Да бъдеш легенда, със запазено място в историята – ето към това се стремя. Извън залата в семейството ми, най-важното, което се опитвам да бъда, е да съм добър баща. Такъв какъвто моят бе за мен. Работя за това всеки ден. Волейболът е до време, въпреки че сега съм на 38 години. Семейството е за цял живот.

Много съм щастлив в ЦСКА. Определено съм доволен, че съм в тук. Решението да дойда тук бе важно решение за мен. След много тежък личен период - смъртта на брат ми, след контузията, от която се възстановявам, преди три-четири месеца ситуацията за мен не бе никак лека. Почти се бях отказал от спорта. Семейството ми обаче вярваше, че има какво още да покажа и се зае със задачата да ми намери различно място, ново предизвикателство. Когато пристигнах за първи път в София и разговарях с Александър Попов, с президента Георги Георгиев, с играчите, вече бях убеден, че трябва да опитам. Беше различно решение. Сега знам, че съм бил прав, решението ми е перфектно.

Идвам от Италия, Испания, а там е много различно. Но и тук има какво да науча. Не съм в най-доброто си състояние все още, но работя упорито. Имам нужда от малко време, за да си възвърна формата. Много е важно, че и семейството ми се чувства перфектно. Всички битови проблеми – къща, училище, автомобил бяха решени за 15 дни, което е невероятно. Сега мисля само за подготовката си, тренирам по три пъти на ден. Свалил съм пет килограма и се чувствам в доста добра форма.

Енергията ми е позитивна. Вярвам, че трябва да играеш добре и да се раздаваш винаги. И това важи не само за волейбола, а за всеки спорт. За мен има два типа състезатели – звезди и просто добри играчи. Това е разликата. Първите привличат вниманието на всички, всички гледат само тях. Отиваш на мач и гледаш любимеца си, само него. Като Майкъл Джордан, например. В НБА има още добри баскетболисти, но всички говорят за него. Защо хората не гледат другите?! И те играят добре, но разликата е в това. Майкъл Джордан има тази енергия, той е звездата, той разпръсква тази позитивна енергия. Разликата е в реакцията и емоцията, която той предизвиква.И в умението да ги използваш. Аз съм го изпитвал когато играех в Кунео. Хората идваха в залата и не се интересуваха какво прави отборът, а как се представям аз. Постепенно се научих да взимам енергията, която това внимание носи. И се опитвам с изявите си, с поведението си да я върна още по-силна. Хиляда, две, три, пет, петнайсет хиляди са ме подкрепили, значи когато съм на полето трябва да направя така, че да са доволни от това. Същото е и когато общувам със съотборници, с треньори, дори с журналистите.

Истината е: Работи всеки ден за публиката, раздавай се за нея, за твоите фенове, за треньора и за себе си и взаимно ще си размените положителни емоции. Е, аз не съм Майкъл Джордан, в Кунео играх с Джиба, вайсман, но хората ме знаеха, харесваха и обичаха. Животът ми е в това – волейбол, публика, семейство, не е важна само печелившата точка. В това разбиране се крие разликата между много добрия играч и звездата.

Младите ми съотборници се отнасят с респект към всички, които са с повече опит. Това е страхотно. Треньорът Сашо Попов също се вслушва в онова, което аз и останалите казваме. Често говорим за волейбол, казвам им прави това, не онова. В спорта има теория и практика. Волейболът не е само теория, а и практика. Аз от първото не разбирам. Всичко, което мога и знам съм го научил на тренировка. И колкото повече се упражняваш толкова по-добър ще ставаш. Това се опитвам да им внуша и вече има ефект. За един месец Иван Колев подобри невероятно състоянието си. Вдигна отскока си с 10 сантиметра след като по време на турнира в Румъния го убедих, че може да го направи. Е, той никога няма да скача един метър, но това е без значение. Толкова скача само Казийски, който не играе волейбол, а нещо друго. Матей обаче е един и те не бива да си мислят, че щом не са като него значи не стават. Освен това го посъветвах да се съсредоточи в посрещането. На неговия пост това е важно. Друг пример – Филип. В началото бе доста нервен. Разговарях с него и го попитах какъв е проблемът?Уверих го, че не бива да се притеснява. Той има договор с клуба и просто трябва да мисли за играта, а не за бъдещето. Просто аз може да покажа, насърча момчетата. Волейболът е много интелигентна игра. 

Кунео е много специален град за мен, не само по отношение на волейбола, а заради приятелите, феновете и хората. Специално място. Мисля и че италианската ни турне бе добро. Свършихме доста работа. Шампионът Тренто е силен отбор, участник в Шампионската лига и за много от моите съотборници това бе първа среща с подобен състав, в такава зала, при тези условия. Затова не бяхме толкова убедителни. Но в Кунео се представихме добре. Още е твърде рано да се каже със сигурност, но аз вярвам, че това беше една отлична подготовка за ЦСКА. Приятелят ми Фил (Филип Майо) игра добре в Кунео, Иван Колев също. Силвано Пранди ми говори за Иван Колев, Иван Зарев и други млади момчета.

Мисля, че моментът с привличането на Силвано Пранди е много важен – не само за състава ви, но и за волейбола ви като цяло. Имате страхотни млади играчи, таланти и ако оставите Пранди да работи спокойно, без натиск скоро ще спечелите и първо място Няма да е лесно, трябва да бъдат вложени доста усилия. Но ако са само Силвано и отбора ще се получи. Той е точният човек, перфектният избор. И ще ви помогне. Готов съм да му помагам със съвети. Всеки път когато ме пита ще му давам информация. Все пак играя в България. А волейболистите просто трябва да използват шансовете си. Като този, който получиха моите съотборници с пътуването до Кунео. Защото колкото и добър да е Силвано идвайки в България само 15 дни преди началото на подготовката ще му е трудно да види и се запознае с всички. Допада ми, че от федерацията решиха да му се доверят. Вярвам в него. Познавам Силвано отдавна. Той е силна личност. Не политическа, а работеща фигура. Много добро решение за националния отбор на България и за волейболистите тук.

Вярвам на Силвано. За три месеца е трудно да се промени нещо. Времето до европейското първенството догодина в Турция е много малко. Но световното в Италия след две години ще бъде вашият момент. Моментът за късмета и успеха. Вярвам, че България ще играе много добре с него. Само трябва да проявите търпение.

Успехът не идва лесно и бързо. Аз чаках 20 години, за да го постигна с националния отбор. Имах 4-ма треньори в националния отбор на Испания и чакахме много дълго време да дойдат резултатите и да станем първи. Лично аз 20 години чакаш, за се спечеля. 20 години! С всеки треньор по 4 години. Все бяхме на крачка и нищо. И след 20 години спечелихме. Трудно е и трябва търпение. Но Испания няма играчи като вашите, няма таланти като вашите! Ние само работихме. При Вас ще е различно. Уважавам и приветствам решението на вашата федерация за избора на Силвано. Вярвам в него. Да, той ми е приятел, но бивш треньор и истински професионалист.