Двете дами на българския спорт Стефка Костадинова и Весела Лечева също наградиха юбиляра съответно с почетен знак на БОК, картина и плакет от ДАМС. Световният вицешампион от София през 1970 година и олимпийски вицешампион от Игрите в Москва през 1980 година получи още медали и плакети от ОКС Левски, НСА и кметицата на Ихтиман, където той е роден преди 60 години.
Димитър Златанов е единственият българин, който към момента е част от Залата на славата на волейбола в САЩ, сред 25-те най-добри волейболисти в света на 20-ти век и най-добър нападател на планетата през 1970 година. От БФВолейбол легендата получи реплика на сребърната чиния, която националите взеха на световното първенство през 2006 година в Япония. „Чувствам се на 30 години. Имам страшно много положителни спомени и си ги изживявам отново и отново. Времето ще покаже какво ще правя през следващия етап от живота си. Има болка и малко горчилка, но в името на волейбола всичко съм простил. Дано има нов начин на мислене във федерацията. Необходими са не само силни отбори и добре подготвени състезатели, а и други качества извън и на игрището. Със Силвано Пранди се познаваме от 30 години и не мога да стоя отстрани. Ако ми предложат да съм му съветник, ще седна, ще обменя мнение и ще помисля. Ден след като подписа договора си ми се обади. Започна разговора с „Добър ден” на български. Отборът ни има необходимите качества, но въпросът е как те да бъдат организирани да работят за общата цел. Той ще промени това, което смята за необходимо. Времената се менят. Синът ми си върви по добър път. Радостен съм, че оценява жертвата ми – вместо да стана треньор на водещи отбори в Италия, останах до него, за му помогна в изграждането. Не съжалявам за изгубеното ми време”, разказа Димитър Златанов на тържеството в негова чест.Съпругата му Мария пък сподели, че той е всичко за нея. „Митака е всичко за мен, няма дума, с която да го оприлича. Плени ме в зала „Сливница” – влязохме с една приятелка и видяхме войник с къси панталонки, шапчица, едно слабичко и черничко момченце. Тогава казах „Това е моят идеал в живота”, ама и тя го повтори. Още от тогава се влюбих в него, признавам си. Снощи с най-близките ни хора отбелязахме юбилея в ресторанта на Боре Кьосев. Беше много хубаво. Димо Тонев му пя на живо изпълнения на „Банските старчета”. Пяха, танцуваха, плакаха и се веселиха. Животът тепърва започва, това, че той е на 60 години и сме баба и дядо, няма значение. Време е за веселие. 60 години не са много, а просто едни 30 евро!”.
Коментирай