Бившият български национал Владимир Николов разкри, че е обмислял сериозно възможността да направи повторно завръщане за "трикольорите" заради проведеното съмвестно у нас и в Италия Световно първенство. Диагоналът, който в момента е президент и треньор в Левски, разкри, че в крайна сметка е бил изпуснат момента за подобен ход, който е хрумнал и на вече бившия селекционер Пламен Константинов заради контузията на Цветан Соколов.

В същото време обаче Николов отправи никак немалки критики към представянето на волейболистите ни по време на Мондиала, като заяви, че в тима е имало играчи, които не са желаели да се раздават на 100 процента.

„Деветото място на националния отбор е с едно по-напред от това, което аз очаквах. От гледна точка на класиране, ако тръгнем да правим хипотези – с евентуални победи над Иран и Канада – със сигурност щеше да е различно, но така стоят нещата. Щом сме ги взели тези две места, 11-о (при жените – б.р.) и 9-о, значи сме ги заслужавали”, каза Николов пред "Златният гейм" по DIEMA SPORT 2.

„Това е нещо, което щях да припомня – много от „разбирачите” на волейболната игра, хулеха участниците в националния отбор преди време след четвъртите места. Различна са уменията. Скоростта не бих казал, че е различна. Имаме доста изпълнители за бърз, силов волейбол. За мен, ако трябва да бъда честен, има 7 отбора, които играят по-добре от всички останали в света, а ние не сме сред тях. Имам предвид 6-те отбора от финалната шестица на Световното плюс Франция. В момента предвид хората, с които разполагаме, и представянето, което направихме, ние сме доста далеч. Изключвам, че успяхме да победим Бразилия и можехме да излъжем Сърбия в „Арена Армеец”. Реално не сме близо.”

„Нека не бъркаме нещата. Моето отказване през 2015-а от националния отбор… Всъщност го сторих за първи път през 2012-а, а три години по-късно трябваше да се запушват дупки, защото Цецо Соколов беше контузен, нещата са различни. В момента погледнете къде играят българските волейболисти и това ще отговори на всички въпроси – имаме един-единствен волейболист в топ отбор. През 2009-а, 2010-а, 2011-а имахме 12 волейболисти, играещи в Италия. Само по себе си това е атестат за уменията на хората, които участват. Когато Цецо Соколов, най-добрият български волейболист, е контузен, нещата стават много сложни. Цецо е човек, който може да победи Иран, сам може да направи разликата в мача срещу Канада, загубен с 2:3. С победи в тези срещи, щяхме да сме във финална шестица. Да, там няма кой да бием, но сме там. Отсъствието на топ волейболистът, който имаме, няма как да не се отрази. Отсъствието на Жоро Братоев също, макар че за мен Сеганов се представи повече от добре.”

„Дали имаше вариант отново да играя за националния отбор? Това е въпрос, на който трудно мога да отговоря еднозначно. Да кажем, че след като се разбра, че Цецо няма да играе, ми мина това нещо през главата. Оказа се, че не само на мен са минавали подобни мисли. Докато се вземе решение, времето изтече.”

„Не мога да кажа какво ме спря. Имахме разговор в края на април, то беше по-скоро като идея, като някакъв вариант. Аз казах на Пламен Константинов, че не съм готов да играя. Казах, че ако България има нужда от мен, ще сваля излишните килограми и ще се вкарам във физическа форма. Оттам нататък дали щях да помогна на отбора – в мача срещу Полша със сигурност не, за мача с Иран – може би. Не знам, трудно е да преценя. Така или иначе, не се чувахме известно време. При следващия разговор по темата вече беше много късно. Времето за подготовка беше изминало.”

„Ако трябва да отправяме някаква критика, мога да разбера когато състезател не му стигат уменията или подготовката, за да се изправи срещу най-добрите. Това, което не мога да разбера, е липсата на желание да го направиш. Има детайли, при които физическата подготовка е определяща, като началния удар. Има и елементи като подсигуряването и защитата, които зависят само и единствено от желанието на състезателя. Това е нещо, което не разбирам: как е възможно на Световно първенство вкъщи, което се случва един път на 50 години, да има хора в отбора, които не желаят да играят и не желаят да се раздават на максимум. Това е нещо, което на мен ми хареса. Не е редно да се подминава с лека ръка, без значение нивото на подготовката, спортната форма, присъствието на мениджър, старши треньор, помощник-треньор, физиотерапевт или каквото и да е”, каза още Николов в откровеното интервю.

Лятото определено беше белязано от скандала между либерото Владислав Иванов, който се изпокара с Пламен Константинов, като отказа да влезе в игра в една от контролите. „Не съм бил там, за да видя ситуацията. Пак опираме до въпроса: човек, който отказва да влезе в игра, няма място в отбора. Завинаги.”

„По време на Втората световна война в руската армия са разстрелвали хора за крачка назад, не за отказ да влязат в бой. Това са факти. Оттам нататък за мен нещата са прости: ако искаме този отбор да изглежда по различен начин, в него трябва да играят само хора, които имат желание да играят. От това, което видях в залата на живо или по телевизорите, Владо не беше единственият, който нямаше желание да играе. Това е притеснителното. Не искам да коментирам с имена, не е коректно. Хората, които са наблюдавали мачовете, са видели.”

„Какво е на обстановката на в отбора? Който откаже, не трябва да играе. Точка. Ей толкова е просто. Който откаже на националния отбор, не трябва да бъде викан повече. Ние живеем в демокрация в момента, всичко е по желание. Какъв трябва да бъде селекционерът на националния отбор? Трябва да бъде професионалист, дали българин или чужденец – няма никакво значение. Полша спечелиха две световни титли с французин и белгиец начело. Аз не смятам, че в България има фен на волейбола, който би имал нещо против да станем световни шампиони с Камило Плачи или с Витал Хайнен, или със Силвано Пранди, или с Владимир Алекно. Аз лично не бих имал нищо против с един такъв треньор.”

„Един специалист като Пранди е полезен за който и да е отбор, в който участва. Изключително опитен, мъдър, търпелив, рутиниран, интелигентен. За него мога да говоря с часове, и то само хубави неща. Ако Пранди бъде избран за националния отбор, това ще бъде много добра новина според мен.”

„А аз? Не в този конкурс не можем да видим името на Владимир Николов. Аз все още не съм готов да поема националния отбор. За да може да се мисли за нещо подобно, трябва първо да покажа, че мога да работя в Левски и да се справя със задачите там. Едва тогава може да се говори. На този етап е несериозно.”

„Сега не казвам, че не може да ми бъде предложено, но би било неразумно да приема задача, с която не мога да се справя. Дали имам качествата за това или не, смятам, че аз съм човекът, който има най-вярна представа.”

„Руберланди Симон в националния отбор? Казано честно, имам идея и Матей Казийски да играе за националния отбор, ама той не играе. Имам идея, че и Тодор Алексиев трябваше да е в отбора, ала и него го няма. Така че какви идеи имам аз и техните реализации… Има много разлика. Колкото до един Симон и дали може да помогне – ако някой зададе подобен въпрос, очевидно е, че той не разбира от волейбол. Този човек, ако има желание да играе за България и е възможно, той няма гарантирано място. В тима има място за три центъра. Нека някой докаже, че има повече качества от него. Който е по-добър от него, да играе.”

„За първи път със Симон говорихме по темата през 2009 година, после през 2012-а. Той тогава беше твърдо на позиция, че не иска да взима паспорт, не иска да сменя националността, защото е горд да бъде кубинец. Така завършиха разговорите. Сега в момента, след като спечели всичко, което можеше да се спечели на клубно ниво, той мечтае за Олимпиада. Без национален отбор той не може да се класира за такава. Аз лично нямам нищо против присъствието на Симон да помогне за отиването на България на Олимпиада, а защо не и да вземе медал. Можете ли да си представите един отбор, в който играят Цецо Соколов, Симон, Матей Казийски, Теодор Тодоров, Виктор Йосифов, които се борят…”

„С Матей Казийски съм говорил няколко пъти, но и последният път той е взел позиция, че докато имаме това ръководство на федерацията, промяна по неговото становище няма да има.”

„Аз не мога да кажа дали Симон ще играе или не. Мога само да кажа, че двата отбора, които играха финал на Световното първенство тази година – Полша и Бразилия – от другата година ще ползват услугите на Леон и Леао. Щом първият и вторият в света могат да ползват – правилникът го позволява и те не виждат нищо лошо - по един чужденец, защо не? Говорейки за държавите в топ 6 – при Русия Бутко е натурализиран, за Италия няма какво да говорим. Там имаше поне 4-5 „чисти италианци”. Щом правилникът го позволява… Ако има някой българин по-добър, нека си вземе мястото. Няма треньор по света, който разполага с по-добър състезател и да го държи на пейката.”