За голяма част от играчите в Суперлигата сезонът приключи, а следващите месеци ще бъдат свързани с почивка и подготовка за новия.

Най-добре представилите се обаче ги очаква голямата награда за положения труд и показаните резултати. През септември България ще бъде домакин на световно първенство за мъже съвместно с Италия.

Мондиалът се завръща у нас 48 години след 1970-а, когато страната ни печели сребърните медали след епичен финал с Германия. Макар селекционерът Пламен Константинов все още да не е обявил групата, на която ще разчита на новия турнир Лига на нациите, заменящ Световната лига, а след това и за световното първенство, едва ли ще е изненада, че голяма част от избраниците му доказват класата си извън България.

Иначе обаче и такива, които в последните 7 месеца блестяха в залите у наси ще имат възможност да играят пред собствена публика на най-високо ниво.

Започваме от шампиона Нефтохимик, утремен към защита на титлата си в Суперлигата. Не беше далеч времето, когато изглеждаше трудно за вярване близнаците Георги и Валентин Братоеви да играят под ръководството на Константинов. Годините на разногласия селекционер и играчи изглеждат забравени и през лятото отново ще чакаме двамата да ни радват с екипа на националния отбор. Няма и как да е по друг начин, след като с играта си разпределителят доказа, че е без сериозна конкуренция на своя пост в националния отбор. Валентин Братоев пък призна, че публичният отказ от националния отбор е импусивен акт, а стабилното посрещане и класата в атака, които дават огромно предимство на Нефтохимик ще са от полза и за международно ниво.

Разбира се, либерото Теодор Салпаров също ще е част от селекцията на Константинов, макар да изглежда по-близо до края на кариерата си в националния отбор. На може би най-конкурентния пост – при централните блокировачи, огромното израстване на Илия Петков и през този сезон би му дало шанс да се бори за място в селекцията. Трансферът от Добрич в Бургас очевидно подейства стимулиращо на Петков, а компанията класни играчи около него допълнително помагат за развитието му.

Младите играчи в ЦСКА също изглеждат все по-близо до възможност да играят на мъжко ниво за България. И ако до преди 2 години с най-голям шанс за това изглеждаха Пламен Шекерджиев и Яни Георгиев, сега това не е така. Първият направи солиден сезон, принуден дори да играе на непривичен пост, докато при втория контузии отново се отразиха на предствавянето му.

За сметка на това разпределителят Владимир Станков изпраща втори пореден сезон като титуляр в Суперлигата и вероятно трудът му ще бъде оценен от Пламен Константинов. Бившият играч на армейците Георги Сеганов, както и Георги Братоев изглеждат логичните опции за официални срещи, но за Станков дори допирът до това ниво ще е ценен опит.

Без съмнение, едно от колебанията за Пламен Константинов ще е свързано с поста либеро, където Теодор Салпаров и Владислав Иванов, който прекара сезона във Франция, са без алтернатива. Трети играч на този обаче със сигурност ще бъде повикан, а погледът на селекционера отново трябва да бъде отправен към Суперлигата. Опциите изглеждат две – Мартин Иванов от Левски и завърналият се в Пирин Петър Каракашев. За разлика от представянето на целия отбор, това на Иванов в много от мачовете на „сините“ беше на ниво, особено при проблемите с посречите, които имаше за решаване Владимир Николов. Дори в полуфиналната серия с Нефтохимик пък Каракашев остана стабилен и също даде заявка за повиквателна.

Не трябва да пропускаме и най-младите. Защото има двама играчи, които може би няма да играят за България това лято, не тяхното бъдеще без съменение и свързано с националния тим. Нещо повече – те са бъдещето на националния отбор.

Натоварен с прозвището „Новия Матей Казийски“, Аспарух Аспарухов вече върви по своя собствен път във волейбола. Само на 17 години, той разполага с техника, достатъчно мощ в атака и завидни физически показатели за възрастта си. Всичко това, разбира се, трябва да се развива, но не изглежда далеч времето, когато Аспарухов ще облече фланелката на мъжкия национален отбор. Същото важи в пълна степен и за юношата на Нефтохимик Георги Петров. През този сезон той заслужи доверието на Найден Найденов да започва в стартовия състав на шампионите и го оправда напълно. Представянето му в първите две срещи от финалната серия с ЦСКА пък потвърждат, че той има и психическа устойчивост, нетипична за неговите 18 години.

И в заключение – българското първенство все още да произвежда качествени играчи, които от Суперлигата си пробиват път към големия волейбол. И продължават да доказват, че макар и често подценявано, нивото тук е достатъчно добра основа за таланта и труда да намерят реализация.