Отборът на Марек Юнион-Ивкони определено не е поставян сред фаворитите за финалния етап от турнира за Купата на България. Ако трябва да търсим човек, който би могъл да поведе дупничани към това да объркат предварителните сметки, то няма как да подминем юношата Светослав Иванов. Бомбеният сервис на младока е голямо оръжие, което трябва да бъде взето под внимание.

Пътят към волейбола за един от големите родни таланти тръгва от Берковица – малко северозападно градче в подножието на Стара планина. „Имахме новосформиран отбор, може би от 2 години, в Берковица и започна да ни се получава”, припомни си 18-годишният Иванов пред камерата на DIEMA SPORT 2 и добави:

„Започнахме да ходим по състезания и да печелим. Хората се чудеха как тим от такъв малък град може да побеждава отбори с традиции и сериозни спонсори. В същото време ние сами давахме пари, за да ходим да играем. Аз бях основна фигура в отбора, партнирахме си основно аз и разпределителят. Треньорите ме забелязаха, набелязаха ме много отбори, може би 5-6. С моите родители решихме да разгледаме обстановката и да преценим къде най-много ще ни хареса. Така се спряхме на Марек и се преместихме.”

По това време Светослав е едва 14-годишен, а страстта му към волейбола се разпалва още повече. „Господинът ми по физическо възпитание, който в 5-и клас ми стана и класен ръководител, ме попита дали искам да отида да тренирам при него. Всъщност той ме запали по волейбола. Баща ми каза: „Няма проблем, отиди да тренираш, че да не стоиш вкъщи”. Отидох и започнах да тренирам, а то много ми хареса. Оставах и по повече време. Играех с 2, с 3 групи.”

„Чувствам се наистина добре като титуляр за Марек. В отбора се разбирам с абсолютно всички, нямам вражди с никого. А относно отговорността – надявам се, че това, което треньорът желае от мен, мога да го дам. Предполагам на всички е ясно, че на моята възраст не мога да бъда основен играч, който да изнася главната тежест. Опитвам се да бъда колкото се може по-добър професионалист.”

„Мисля, че с всеки изминал мач трупам все повече и повече опит. Във важните ситуации извличам поуки защо не съм направил нещо и как да се поправя следващия път, за да се получи. С всеки мач трупам все повече и повече опит. Искам да вървят напред нещата.”

За един млад играч няма нищо по-ценно от това да има идол, пътеводна светлина и личен пример. За Иванов изборът не можеше да бъде по-логичен, защото точно като него родният национал Цветан Соколов тръгва от Марек, за да достигне до най-високо ниво.

„Тук треньорите много пъти са ми разказвали историята на Цветан Соколов и откъде е тръгнал – всъщност от едно село близо до Дупница. Разправиха ми как са го открили. Той е чудесен пример, защото той също е тръгнал от нулата, а сега е най-горе, на върха.”

Поне в един елемент от играта Светослав Иванов върви по стъпките на своя кумир. Зад специфичния му начален удар се крие собствена история. „Ако ви е направило впечатление, аз си подхвърлям топката с лявата ръка, а не с дясната, както е при 90 процента от другите състезатели. Някои треньори, които съм имал, са опитвали да ме отучат от това, обаче когато започна да я хвърлям с дясната, се губи всички. Според мен всичко се крие в лявата ръка”, с усмивка сподели Иванов.

А върху какво трябва да поработи неговият отбор, за да гони по-високо класиране. „Това, което не ни достига, е в края на геймовете. Стигаме един резултат, при който можем да затворим гейм или дори мач, нещо се случва и ние не успяваме. Нямаме състезател, който да отиграе важната ситуация. Във втория полусезон ще работим повече, за да направим така, че да не ни е нужен този състезател, а ние като колектив да го правим.”