Лора Китипова: Апетитът идва с яденето, излизаме за победа срещу всички

Разпределителката на Марица и националния отбор на България Лора Китипова гостува в предаването „Код Спорт“ по TV+. Пловдивският тим извоюва мястото си в групите на Шампионска лига след „златен гейм“ срещу Енисей (Красноярск). Малцина вярваха, че състезателките на треньора Иван Петков са способни на подобно чудо. След 10 дни съставът на Марица приема един от клубовете, които диктуват модата в женския волейбол в Европа - Динамо Казан. Китипова е  една от състезателките, която има основен принос за класирането на българския тим в най-авторитетния турнир.

Марица - есенен първенец без загубен мач

- Здравей, Лора! Връщаш ли се към спомените от този незабравим и драматичен мач в Красноярск, който ви откри пътя към групите на Шампионската лига? За първи път български отбор има тази чест и привилегия.

- Да, разбира се, че се връщам. Но истината е, че когато играем такива емоционални мачове, след това много не ги помня. Трябваше да го гледам няколко пъти след това. Припомних си някои моменти. Емоцията беше наистина много голяма! Направихме нещо невероятно! Всички много се радват и още не можем да осъзнаем какво точно се е случило.

- Вярваше ли, че можете да спечелите реванша в Русия, след като загубихте в Пловдив с 2:3 гейма?

- Истината е, че не вярвах, защото съперникът ни е доста силен и класен отбор, все пак е трети в Русия. Мислех, че ще играе много по-добре у дома, както и стана. Първите два гейма те се представиха много по-добре, успяваха да ни спрат тактическите указания, които имахме да изпълним срещу тях. Но някак си успяхме да успокоим нещата, едва ли не да ги подчиним. Настъпихме ги и започнаха да се паникьосват. Не очакваха такова нещо и ги победихме.

Марица получава 50 000 лева от общинския бюджет на Пловдив

- Нямаше ли някакво намигване на съдбата? Тук водехте с 2:0 гейма и пропуснахте да затворите мача с 3:0. Реваншът в Красноярск се повтори с обратен знак. Те поведоха с 2:0, пропуснаха да вземат и третия гейм и в крайна сметка загубиха 2:3. Мислила ли си върху това?

- Мисля, че ако бяхме победили тук с 3:0, там също щяхме да победим доста по-категорично и по-лесно. За голям отбор като техния идва малко като шок и започват да се притесняват как така сме ги победили. Щяха да играят под напрежение и щеше да ни бъде много по-лесно. Освен това ние ги бихме 3:2, но имаха шанс в „златния гейм“, който всъщност използвахме ние, тъй като бяхме набрали инерция от предните геймове.

- А каза ли ви нещо треньорът Иван Петков преди началото на „златния гейм“, който спечелихте с 15:11 и де факто ви класира за Шампионската лига?

- Треньорът ни много добре знае кога трябва да ни каже нещо и кога не трябва, както и как да го направи. Чисто емоционално да ни надъха нищо не каза. Каза ни просто да продължим да играем по същия начин и да спазваме тактическите указания.

- Колко силен беше респектът от рускините? Въобще имаше ли такъв или от психологическа гледна точка играхте „ва банк“ – реално нямаше какво да губите?

- Миналата година играх срещу този отбор. Горе-долу съм запозната със състезателките, знам на какво ниво са. Независимо дали е по-силен или по-слаб отбор, винаги трябва да има респект към противника. Не трябва да има подценяване. Според мен психически успяхме да надделеем над тях.

- Марица е в една група в Шампионската лига със съставите на Динамо (Казан), Визура (Сърбия) и Хемик (Полша). Стартирате надпреварата след дни срещу фаворита Динамо. Какви са шансовете ви да продължите напред?

- Шансове винаги има. Мисля, че са големи, тъй като показахме, че можем да играем на едно много сериозно ниво. Не мисля, че Визура или Хемик са по-силни отбори от Енисей. Казан е може би е едно-две нива над тях, но също не е непреодолим. Нали знаете, че апетитът идва с яденето. Ние вече отстранихме един силен отбор и мисля, че можем да продължим напред. Със сигурност ще търсим победа във всеки мач без значение дали срещу Динамо (Казан) или срещу Визура трябва да търсим победа и то колкото се може по-категорична.

- Оказа се, че където си ти, там е и успехът. Избра да се завърнеш в родното първенство в Марица след кариера в чужбина и това е печеливш ход…

- Мисля, че не само аз допринасям за победите. Марица има много сработен колектив и екип от много години. Работи се в тази насока и това е било целта. Това, че сега наистина направихме един много добър отбор с много класни състезателки и успяхме да се сработим за много кратко време, даде резултат. Реално всички сме играли заедно дали в националния отбор, или на клубно ниво. Помогна доста това, че бързо се сработихме.

- Дълго се работи в Марица, повече от 5-6 години, за да се направи този удар.

- Абсолютно е така. Марица работи по проект. Знаеха стъпка по стъпка как да се доближат колкото се може по-бързо до Шампионската лига и в крайна сметка го постигнахме. Това е голям успех и се радвам, че точно в този момент аз съм в този отбор.

- Кое те накара да приемеш офертата на Марица?

- В началото на лятото, още докато бяхме с националния отбор, имах предложения от чужбина. Просто ги отхвърлих, защото не смятам, че бяха толкова стойностни. В крайна сметка в края на лятото останах без отбор и реших да остана в Марица. Това е класен отбор, на европейско ниво. Радвам се, че се работи по този начин, защото за съжаление в България волейболът не е на много високо клубно ниво, както се вижда. Но Марица успя да счупи всички тези стереотипи и да направи нещо наистина голямо. Радвам се, че останах, защото се сработваме и се разбираме много добре. Чувствам се на място в този отбор.

- Ще те върнем в началото на твоята кариера. Родена си в Стара Загора и започваш да играеш тенис на корт. Кой те отказа от този спорт и как започна флиртът ти с волейбола?

- Флиртът ми с волейбола общо взето е от бебе, защото майка ми е бивша волейболистка и аз реално съм израснала в залата. Тя е и първата ми треньорка. Тенисът дойде като бонус. Тренирах двата спорта паралелно. Много ми харесваше, но там нещата са по-различни – индивидуален спорт, тренира се по различен начин. Винаги залата повече ме е привличала.

- Каква е ролята на майка ти Лариса Китипова за изграждането ти като състезател?

- Майка ми е първата ми треньорка. Постави ми основите, техниката във волейбола, помогна ми да израсна до много висока степен, докато отидох в ЦСКА. Там се доразвих.

- Времената на покойния Спиридон Зегов – той ли те привлече?

- Да.

- Мислила ли си дали можеше да направиш успешна кариера в тениса?

- Имам една спечелена купа на кмета. Като бях малка много плачех като губя. Тогава много падах на тенис, като изключим тази купа на кмета. Но винаги повече ми е харесвал волейболът и не съм мислила за кариера в тениса.

- Имаш седем години в ЦСКА, четири спечелени титли на България. Най-хубавите ти спомени от този период?

- Уникален период. В ЦСКА се запознах с всички момичета, с които в момента играя и в националния отбор. Завързах много приятелства. Взехме четири титли, а в младежките гарнитури също имаме много трофеи. Да побеждаваш е много хубаво, а тогава бяхме безапелационни шампионки. Треньорите там ме изградиха като характер и като състезател. Но най-хубавото е, че останахме приятелки с много от момичетата, с които тогава тръгнахме заедно.

- С националния отбор на България за девойки до 20 години се класирахте на четвърто място на световното първенство в Мексико. Какво обаче ви попречи да спечелите медал от този форум? Това четвърто място сякаш е „омагьосало“ колективните ни спортове…

- Бяхме на косъм да станем трети. Играхме срещу Бразилия, беше 2:0 за нас, после те изравниха – 2:2. В тайбрека водехме с 14:11, но може би ни липсваше опит и не си повярвахме. За съжаление на целия ни отбор това е един от най-лошите спомени в кариерата ни. Бяхме на косъм от медала и все още не можем да разберем как се случи така, че загубихме.

- Първият ти клубен отбор в чужбина е в Азербайджан. Лесно ли свикна с обстановката там?

- Да, лесно свикнах. След това изиграх още два сезона там. Като заминах, разбира се, ми беше много притеснено, но тогава имаше още четири българки, които играеха там. Хубавото в Азербайджан е, че всички отбори са в Баку. Не се пътува, играем си в една зала. Виждах се с тях всеки ден. Те бяха по-големи от мен – Мария Филипова, Кремена Каменова, Диана Ненова, Добрияна Арабаджиева. Втори-трети сезон бяха там и успяха да ме въведат в обстановката и да се приобщя. Азербайджанците са много топъл народ – винаги ще помогнат, винаги са насреща. Много бързо свикнах.

- Другите първенства, в които си играла са тези на Германия, Италия и Русия. В коя от тези страни се играе най-силният волейбол и къде си се чувствала най-добре?

- Най-добре се чувствах в Италия по обясними причини. Според мен там се играе на най-високо ниво, най-професионална е цялата организация. Имахме даже хора, които да ни сменят крушките в банята, ако се наложи. За всичко си има човек, който си гледа работата и знае за какво е там. Твоите задачи са само да влизаш в залата, да тренираш и да играеш мачове. За съжаление не се получи много успешен сезон, но като цяло там съм се чувствала най-добре и волейболно, и чисто като държава много харесвам Италия.

- Какво е усещането да играеш за България? От десетилетия вече в женския национален отбор постоянно има някакви проблеми. Пламен Константинов каза, че при мъжете все нещо се дели, но при вас може би е по-тежко положението…

- Ние, момичетата помежду си реално нищо не делим. Разбираме се много добре като колектив. Познаваме се от много години, с повечето от деца сме израснали заедно в ЦСКА. По-големите Страши Филипова, Диана Ненова и останалите успяха да ни приемат и последните години да ни помагат да израснем и да се чувстваме комфортно. Не мисля, че проблемът в националния отбор идва от някакви дрязги между нас или колективни проблеми.

- Просто не можете да случите на треньор.

- Не е моя работа да го коментирам.

- В рамките на шегата го казвам, защото треньорът винаги е жертва.

- Историята това говори щом всяка година го сменяме.

- Има ли двубой с екипа на страната ни, който няма да забравиш никога?

- Единият е този, който вече споменахме за четвъртото място. За съжаление с неприятни емоции.

- А някой с приятни?

- Бяхме спечелили купа „Елцин“ срещу рускините. Тогава не играха с основния си състав, но пак да победиш Русия там с 3:2 си е голям успех. В спомените ми е и срещата от последното европейско срещу туркините. Наистина много силен мач. Чувствах се добре и през цялото време бях сигурна, че ще победим, независимо какво се случва. Много искахме да им върнем заради квалификацията, която загубихме в София. Пък и туркините винаги са били на топ ниво и винаги са ни били преки конкурентки за много места както на квалификацията за световното и на европейското. Много искахме да ги победим.

- Споделяш ли мнението, че отборът не реализира потенциала си за нещо по-голямо на това европейско първенство?

- Да, разбира се и на това, както и на много други преди това. Реално всяка година тръгваме с голямата кошница за всяко първенство. Тази година от опит решихме да не си поставяме напразни надежди, защото и групата ни беше много тежка с Русия и Турция. Не знаехме дали ще излезем от нея. Разбира се отидохме с ясната цел да побеждаваме. В срещата с Германия не успяхме да играем така, както в предишните мачове. Не можахме да им се противопоставим, те бяха много по-добре тактически подготвени от нас, знаеха къде са слабите ни места и как да ги използват. Това им даде по-големи шансове да победят. Не мога да си обясня защо не реализираме потенциала не само на това европейско. От толкова години имаме уникален отбор със състезателки, които играят на много високо ниво в много силни отбори като Елица Василева, Добрияна Арабаджиева, Христина Русева, Емилия Николова. Всички са топ състезателки. Просто нещо липсва. Много ни е яд и сами не можем да си дадем обяснение къде е проблемът. Всяка година си казваме, че ще направим нещо, на малко по малко времето си минава и за съжаление не можем да го реализираме.

- Кой е треньорът, който има най-голяма заслуга за изграждането ти като състезател?

- Всеки треньор в живота ми е допринесъл по някакъв начин. Майка ми ми постави основите във волейбола чисто технически, но за мен треньорът, който най-много ми повлия е Марчело Абонданца. Той просто не ме оставяше на мира. Станах разпределителка на късен етап, преди това бях посрещач. На 19 години ме направиха разпределителка. Той видя, че имам потенциал да стана играч на високо ниво. Идваше с компютъра при мен в самолета. Примерно летим до Америка 14 часа, а той три часа седи и ми пуска видео да гледам как трябва да вдигам тактически, какво трябва да направя. Първа отивах на тренировка и последна си тръгвах. Просто ме побъркваше. Тогава бях по-малка и си казвах „какво иска от мен“, но сега съм му благодарна, защото наистина много ми помогна за изграждането ми като състезател и като разпределител. Промени ми възгледите за играта.

- Абонданца те побъркваше, а руснакът Кузюткин те изнервяше. На почивките винаги първо към теб се обръщаше…

- Не, не ме е изнервял ни най-малко. Нормално е, все пак съм на такъв пост. Треньорът комуникира с мен и оттам аз ръководя отбора. Винаги разпределителят е виновен за всичко, каквото и да се случва. Това, което се случи на почивката с Кузюткин беше под афект и под емоции. Никога преди това не сме имали дрязги или проблеми. Тогава така се случи и аз хвърлих кърпата. Даже не осъзнах, че стана така. След това хората ми казваха: „Какво направи? Знаеше ли как изглеждаше по телевизията?“ Беше под емоции, след това сме се поздравявали с Кузюткин. Това е работа, има конфликти, които след това се оправят и така.

- Чувстваш се добре в Марица и все пак мислиш ли за следваща дестинация?

- Чувствам се страхотно в Марица. Наистина е уникален отбор. Чувствам се на място и съм си вкъщи. Различно е да играеш в чужбина, където си далеч от семейството и роднините. Аз съм от Стара Загора и съм на един час път от вкъщи. В свободния ден отивам да видя и сестра ми, която вече също тренира волейбол. Следваща дестинация? Много е рано да се каже. Сега имаме Шампионска лига, след това национален отбор…

- Къде е най-хубавото място?

- Бих искала да отида в Полша, ако имам такава възможност. Винаги бих се върнала в Италия. Предложат ли ми оттам, бих директно се връщам. Но ми се иска да е в Европа, защото миналата година в Русия ми беше доста тежък сезонът. Големи разстояния, самолети, пътувания… Не е моето, предпочитам някъде в Европа.

- За какво мечтае Лора Китипова?

- Мечтая хората, които обичам и аз да сме здрави. Всичко друго се постига.

- Какво би споделила за личния си живот? Би ли повдигнала леко завесата?

- Разделихме се с приятеля ми и в момента съм свободна. (смее се)

Свързани материали

  • Кметът Тотев призова пловдивския бизнес да подкрепи ВК Марица Кметът Тотев призова пловдивския бизнес да подкрепи ВК Марица
  • ВК Марица продължава да мачка в първенството ВК Марица продължава да мачка в първенството
  • vesti.bg vesti.bg
профилна снимка

*Коментирай конкретната статия и използвай кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание!

 
Лора Китипова Марица

БГ Волейбол