Боян Йорданов е един от емблематичните за поста диагонал български волейболисти. Юноша е на Левски и от "синия" клуб тръгва кариерата му при мъжете. След дългогодишна кариера в чужбина вече бившият национал се завърна в Левски София миналия сезон.

В интервю за клубния сайт 38-годишният Йорданов говори за старта на настоящата кампания, атмосферата в отбора и работата в клуба.

- Започнахте сезона със сигурност не както ви се иска като резултати. На какво отдаваш тези амплитуди в играта?

Да, определено не играем по начина, на който ни се иска и на нас, в различни периоди. За съжаление не го правим, както ни се получава на тренировки. Може би ни трябва малко повече време. Трябва да продължим да работим упорито в насока да не се получават тези амплитуди.

- Позитивното е, че успявате при изоставане да наваксвате, както в Бургас миналата седмица. Колко голямо е разочарованието, когато изравниш до 2:2 и паднеш 2:3?

Има и други позитивни неща в представянето ни, както и негативни. Хубаво, че при 2:0 за Дея показахме характер и успяхме да изравним. За съжаление, в тайбрека направихме повече грешки и това ни струваше победата. Въпреки това като отбор показахме, че се борим до край, не се примиряваме с резултата и искаме победата. Естествено, разочароващо е за загубиш с 2:3, след като си изравнил. Още по-разочароващо е да знаем, че имаме сили да играем още по-добре, но да не го показваме на този етап. Това се случва в спорта. Трябва да си изчистим главите. Най-добрият начин е с добро представяне и победи в следващите мачове.

- С Владислав Иванов и Светослав Гоцев сте единствените с голям опит в този отбор. Като такива имате и отговорност да помагате на младите момчета. Как се справят те според теб и как върви напасването помежду ви?

На мен лично, когато бях млад състезател в мъжкия отбор, ми е било от полза присъствието на опитни волейболисти от мен. Гледал съм да попивам и да се уча от тях, да приемам съвети. Радвам се, че съм достигнал до този етап в кариерата си, в който аз да съм един от тези опитни състезатели и да мога да дам нещо от това, което съм научил, на младите. Мисля, че конфигурацията в Левски наистина е много добра като сплав между млади и опитни играчи, тъй като според мен няма по-голямо удовлетворение за един клуб от това да изгражда собствените си юноши, които да се прелеят в мъжкия състав. И дай боже един ден с тях да започнат да се печелят титли. Влизане в тройката, медали - окей, но целта на Левски винаги е била първото място.

- А какво ти е мнението въобще за подобна философия и защо не е често застъпена у нас?

Смятам, че това е правилният път и, както казах, няма по-голяма радост за един клуб от собствени състезатели, наложили се в първия тим, а след време дай боже и в националния. У нас повечето клубове, като видят малко повече пари в бюджета, искат резултати на момента. Не се замислят за бъдещето на състезатели, а и на самия клуб. Когато има добро финансиране, може да си позволи готови състезатели. Много по-труден е пътят на създаването им. Заради това се радвам, че съм част от този проект на Левски, в който мога да помогна за развитието на младите състезатели. В крайна сметка това е безценно. Спомням си времето, когато влязох в мъжкия състав. Аз съм кадър на Левски. Имаше още няколко момчета от моя набор. Ние някак си преляхме по естествен начин в горната генерация. Това се случва и сега в Левски. Виждам колко качествени млади момчета има в отбора и съм сигурен, че до 2-3 години Левски ще бере плодовете на този труд под формата на много добри резултати.

- Играл си дълго в националния отбор. Виждаш ли в Левски момчета, които имат качествата да се наложат в него?

Смятам, че ако не всички, голяма част от тях ще стигнат до националния. Определено смятам, че философията на Левски ще донесе плюсове не само на клуба, но и въобще на българския волейбол. Няма да е нужно да се привличат чужденци. Ще се изграждат собствени кадри, които един ден ще защитават националната чест. Категорично това е пътят. Синият клуб го е избрал, за другите клубове не мога да коментирам. Всеки си има право на мнение. Мен ми харесва пътя на Левски.

- Сега се сещам, че другият играч на поста диагонал – Венислав Антов, е с над 20 г. по-малък от теб. Не е често срещана ситуация.

Да, вярно е. На него му предстои да стане на 18, аз съм на 38. Какво да кажа? Радвам се, че мога да играя волейбол на тази възраст. Чувствам се добре физически. А и любовта към спорта ме държи.

- Усещаш ли тази любов към спорта и у младите момчета, както и към Левски?

Усеща се определено. Видно е желанието им за работа, дават всичко от себе си на тренировки. Естествено на тази възраст има и някои, на които треньорът трябва да размаха малко пръст, за да се раздвижат. В мъжкия състав обаче е заразно желанието за работа. Ние по-опитните показваме, че независимо на каква възраст сме трябва да се работи доста сериозно.

- Докъде може да стигне Левски в първенството с оглед на очертаването като фаворити на Хебър и Нефтохимик?

Хебър със сигурност е най-изявеният фаворит. Нефтохимик да кажем, че също може да бъде причислен към категорията фаворит. На мен много ми се иска да покажем това, което правим на тренировки, по време на мачовете. Ако това се случи, мисля, че няма да има никакъв проблем отново да влезем в четворката. Целта ни е да играем хубав волейбол. Младите състезатели да се учат на правилен волейбол, което е много важно, тъй като в годините и аз съм виждал страшно много пропуски при създаването на състезатели. Докъде може да стигне Левски? Вярвам, че ако прехвърлим случващото се на тренировка в мачовете, може да стигнем далече.

- Какво смяташ за новия формат на първенството?

Малко ми е объркващ. Казано честно, за момента не виждам плюсове от него. За мен първенството трябва да е с 10 отбора максимум. Така всеки кръг ще има страхотни мачове.

- Втори сезон си в Левски, но от пролетта тренирате и играете в новата зала. Бил си дълго зад граница. Можеш ли да направиш сравнение с местата, в които си работил там?

Даже от миналия декември тренираме в залата, през пролетта беше откриването. Да разполагаш с подобни условия е нещо уникално. Със сигурност тази структура е една от най-добрите в Европа. Говорили сме си, че това трябва да се смята за една голяма привилегия от всички, които тренират в Левски. Аз съм тренирал на студ, без прозорци, сняг е валяло в залата на сектор "В" на стадион "Георги Аспарухов". Не е приятно да се тренира при такива условия, но дори и при тях станахме състезатели. Така че това прекрасно съоръжение трябва да е предпоставка за развитието на страхотни волейболистки и волейболисти за в бъдеще. При всички положения, то задължава да дадеш най-доброто от себе си. Но и самото име Левски означава голяма отговорност. Не е лесно да се носи синята фланелка. Трябва да имаш нужния характер, за да я защитаваш. Иначе чисто като зала съм попадал на подобни, но съвкупността с възстановителния център, с фитнеса съвсем близо до залата прави съоръжението уникално и трябва да сме щастливи, че го имаме в България.

- С треньора Андрей Жеков ви свързва приятелство от години. Как се отразява това на отношенията треньор - състезател?

Е, няма как да не се отразява. Доста сме си говорили с него по тази тема. Опитваме се да разграничим работата от приятелските ни взаимоотношения. Мисля, че се справяме за момента.

- Започнал си кариерата си в Левски. Смяташ ли, че ще завършиш в него пътя си на волейболист?

Разбира се, краят не е далече. Не смятам да го отлагам твърде дълго. Все пак ще се вслушам и в тялото си. Естествено, че съм си мислил къде ще завърша кариерата си. Със сигурност Левски е опция.