* Коментарът е на Христо Апостолов от БФВолейбол

Дупница… Часът е малко след 17.00… Небето е сиво, духа вятър, температурите са около 5-6 градуса, но се усещат като нулеви… От центъра на града се чува обаче уникална врява… Какво ли се случва?! Не, няма митинг, няма стачка. След по-малко от час започва 3-ия решителен двубой от полуфиналната серия по волейбол за мъже между домакините от Марек Юнион-Ивкони и Арда.

Влизам в залата. Ад… 60 екзалтирани фенове от Кърджали пропътували повече от 300 километра заредени с тъпани и свирки дерат гърла: „Арда, Арда…“, веднага отеква контра отговорът на препълнената с дупничани зала „Спортна“ – „Само Марек, оле“. На игрището 24-ма волейболисти се подготвят за битка, битка след която един отбор ще напусне с наведена глава. Един волейболист пуска шега след шега на съотборниците си. Чаровната му усмивка не слиза от лицето. Този играч знае, че в такива моменти само усмивката е начинът да повдигнеш духа на съотборниците си. Да ги накараш да повярват, че волейболът е само една игра, от която печелиш винаги. Всички се обръщат към него с: Пеца или Бате Петьо.

Да, това е емблематичната фигура в родния волейбол – Петър Узунов. На 41 години, бившият национал пред чийто блокади трепереха бразилци, кубинци и руснаци, е тук, за да помогне на съотборниците си от Кърджали да влязат за втори път в историята след финала за Купата. Той знае, че е резерва, заради травма в колената. Но е редом до своите съотборници.

Вече е 18.00 часа. Начало на мача… Залата е на път да се срути под аплодисментите на публиката. Врящия котел в под пара. От тук насетне всички се решава на игрището. „Грабайте телата“, сякаш е мотото на дупничани. Макар и с разкъсан мускул либерото на националния отбор Мартин Божилов е в състава. Боли го, личи си, но тук няма място за плач, има място за мъже. За истински мъже. Разпределителят Гьорги Гьоргиев е на сервис за Марек Юнион-Ивкони. Изкълчените глезени са в историята. Болката е забравена или пък притъпена от волята за победа. „Тренер, морам да играм и да победиме“, преди мача чух 19-годишния македонец с български паспорт да казва на Найден Найденов. Трябва да си с голямо сърце, с характер и да си мъж, за да не се скриеш като мишките и да кажеш после: „Мен ме нямаше и затова паднахме“.

Съдиите… Ах, горките. Не искам да съм на тяхното място в този момент. Марек поведе с 1:0 гейма. Още два и отборът е за 3-и път на финал. 25:16 за Марек, 2:0 гейма… финалът е вече само на гейм разстояние. Публиката е в делириум. Агитката на Арда се опитва всячески да даде сили на своите. Средата на гейма е, а Марек повежда с 4 точки. Край! Всичко е вече предначертано. Обрат ли? Абсурд! Иван Халачев иска смяна. Влиза Петър Узунов. Няма хрън, няма мрън. Има мъже. Разиграване и… О-о-о, ужас. ГОЛЕМИЯТ Петър Узунов е на земята. Усмивката я няма. Болка е изписана на лицето му. Няма Ох, няма Боли ме. Докторът не чака да свири съдията, а тича на игрището. Целият щаб на Арда е вече до своя лидер. Играчите отвръщат лица. Едни се кръстят, други са пребледнели, трети скръстили ръце в поза за молитва и гледат нагоре. Коляното на Пецата не е където трябва. То е на…20 сантиметра от мястото си. Едно момиче от първите редове колабира от гледката. „Момчета, скрийте го, да не гледат хората“, чувам Коцето Митев и всички застават с гръб към публиката. Браво Коце за съобразителността. Съперници няма, има само приятели. Играчите преживяват с Бате Петьо болката му. И тук няма фенове на Марек, няма фенове на Арда, публиката почва да скандира: Петър Узунов. Да, големия играч е играч на всички! Доктор Красимир Панчев прави и невъзможното, помага му и масажистът на националния отбор Сашо Върбанов. О, ужас! И второто коляно тръгна някъде. Суматохата продължава. Гримаса на болка. Отново намеса на доктора. „При такава болка няма как да не припаднеш“, констатира вещ в лекарските срещи зрител. Но, бате Петьо, стоически издържа. Така както издържаше в годините, когато обличаше екипа на националния отбор. Така, както преди години издържа да излезе с националната фланелка само 24 часа след смъртта на брат му. ГОЛЯМ. Повече от 1000 зрители продължават да скандират: „Петър Узунов“. Изнасят го извън игрището в очакване на линейката. „Айде момчета. Заради Пецата“, кресва отново Коцето Митев. 19:16 за Марек. Носилката влиза в залата. Първият съдия Добромир Добрев позволява таймаутът да продължи малко повече, за да се окаже помощ на Петър Узунов. Цялата публика е на крака с името на Петър Узунов в устата си. Няма фенове на Арда, няма фенове на Марек, има само фенове на Петър Узунов. Играчи и зрители ръкопляскат. И… това е вече невероятно. Изкривената гримаса на лицето вече я няма. Усмивката отново е изгряла и една ръка намира сили да помаха на феновете. БРАВО Пеца. И в този момент намери сили да се усмихнеш и да поздравиш хората. Сълзи се виждат в очите на някои от играчите.

За обрат обаче не може и дума да става. Не може, не може, ама…може. 24:23 за Марек и мачбол. Една точка от финала. Една точка… Блокада, още една и още една и… Арда печели 26:24. Чудото вече стана. 3 блокади в името на Петър Узунов.

4-и гейм. Арда потегля шеметно и повежда 9:5. 3 поредни аса на Гьоргиев изравняват за 12:12. 23:20 за Марек. Този път няма място за обрат. Последната дума не са казали от Кърджали. Играят заради бате си Петьо. И…26:24 за Арда. Напрежението вече е стигнало отдавна връхната си точка и нервите на мнозина са опънати. Дежурния делегат Илия Илиев вече не седи на мястото си, а гледа прав. Друго момиче от публиката колабира и се нуждае от помощ. Арда повежда 5:2. Ще успеят ли?! 10:7, финалът е все по-близо. 12:9 и само 3 точки до заветната цел. На игрището ври и кипи… На трибуните също. Краката тежат, ръцете също, но никой не се оплаква. Всеки стиска зъби за победата. Атаки, блокади, защити…все спиращи дъха разигравания, но никой не се предава. Атака на Златан Йорданов и 23:21 – Марек е на финал! Силите са изцедени и центърът на Марек Борислав Апостолов припада. Докторът пак тича. Не, не, не! Господи, този мач не трябва да свършва. Този мач трябва да продължи. Добрев не слизай от стола, седи си там и върни играчите да продължат. Моля те. Моля те. Моля те… Този мач не трябва да свършва. Не трябва…

Благодаря ви момчета за шоуто. Благодаря ви за играта, за характера и мъжеството. В този мач имаше 2-ма победители – Марек и Арда и…един губещ.

Край!

Линейката пътува към Пирогов… Пеца, цяла България е с теб!