Събота вечер (около 21 часа) около 300 души са предпочели женски волейболен мач пред алтернативите да си почиват у дома или да се подготвят за парти. Оказва се, че те стават свидели на селски сеир. Е, не е кален бой между порасъблечени девойки, ама с тъпани върви. Феновете по седалките в зала Универсиада чуват какви ли не псувни от устите на млади момичета, виждат ритници, юмруци, шамари и жестове като конфигурация от три пръсти с преобладаващ среден.

Някой ще си каже „Женски волейбол!”

Но не е така! Има женски вариант на най-успешния спорт в България! И то точно сега той е най-качествен за последните 3-4 години. Младите таланти започнаха да показват потенциала си. Вече не е само целта топката де се прехвърли от другата страна на мрежата.

Липса обаче друго – уважение! Спортът и в частност женският волейбол, не е само да можеш да биеш сервис, посрещаш, атакуваш, блокираш, реализираш, да знаеш в коя зона си и т.н. Трябва не само акъл! Трябва поне и да умееш да губиш!

Навремето не е било така. Преди години дори след вечно дерби волейболистките на ЦСКА и Левски са се събирали на купон. Констатират го бивши националки, волейболистки, които са губили или радвали три пъти повече публика. Тогава също са си говорили през мрежата, но без псувни.

Не само с „Да ти е . . м . . . . . . ” и „Да ти го . . . . . . .” може да разконцентрираш и изнервиш съперника. Особено като си момиче!

Уважението да си стиснеш ръката, дори да си победен, е част от големия спорт. Това не се учи още при първото ти влизане в залата?! А това, не показва ли и липса на самоуважение?

Времената се менят, а с тях явно и ценностната система. То си е и до човека!

Лошото обаче е, че това става пред момичета от 17 до 20 години! Младото поколение! Бъдещото! От кого да вземат пример те?

В емоциите няма нищо лошо. Те правят играта по-жива, но всичко трябва да бъде в граници.

Явно аз съм от „старото” поколение! Онова с 2-3 години живяло повече. Гледало повече международни мачове, гледало Зетова и компания. Което гледа как се държи Пичинини, Любов Шашкова . . . Не, че съм консервативна, но не мога да приема ритници, шамари и псувни за нещо от спорта! И то когато главните действащи лица са момичета!

И няма да се съглася с думите „Щом не можеш – отивай в манастир!”.

Оставам тук – в залата. Ще гледам и женски волейбол! Ще откривам и хубавите неща. Сред този сеир тази вечер открих поне едно - талантът Емилия Николова с червена роза, подарък от младеж, гледащ я с възхищение.

Надежда има . . .