Тенис звездите Карлос Алкарас и Яник Синер дадоха съвместно интервю по време на финалния турнир в Торино. Двамата не пропуснаха да се пошегуват един с друг, както и за пореден път да покажат, че спортът има силата да обединява.
Карлос Алкарас продължава в Торино
Испанецът се подстрига нула номер преди US Open, а след него се боядиса рус. Сега има къса прическа, като горната част от косата е изрусена до бяло, а останалата е в естествен цвят.
Журналист към Алкарас: Как бихте обобщили годината си по отношение на косата?
Карлос Алкарас: Само две промени. Е, или три. Моят екип вече се страхува от следващия сезон. Тази година беше много добра от гледна точка на промяната. Ако нещо работи, защо да го променяш?
Журналист: Яник, какво бихте казали за това?
Яник Синер: Удивително. Неочаквано, но страхотно.
Журналист към Синер: Може би това може да стане вдъхновение за вас?
Яник Синер: Честно казано, аз съм доволен от тази небрежна прическа. Но те (сочи косата на Алкарас) са забележителни. Много му отива, харесва ми това съчетание на черно и бяло. И освен това е страхотно, защото сме в Торино – можеш да викаш за Ювентус. Идеално пасва (смее се).
Карлос Алкарас: Честно казано, не съм мислил за това (усмихва се).
Журналист: Омръзна ли ви вече да се виждате? Или все още имате какво да си кажете?
Карлос Алкарас: Вече казах през лятото, че го виждам по-често от майка си. Но никога не ми омръзва (усмихва се).
Яник Синер: Това е едновременно хубаво и лошо. Но сме много щастливи да се виждаме. Страхотно е да се виждаме, когато тренираме заедно, виждаме се в съблекалнята. Нормално е, по този начин се опознаваме все по-добре. Говорим за семейството, за живота като цяло, споделяме нещо лично. И това е чудесно. Не мисля, че нещо се е променило – просто се е подобрило, защото сега се познаваме по-добре.
Журналист: Харесва ли ви думата „съперничество“?
Карлос Алкарас: Мисля, че това се отнася за професионалната част. От гледна точка на тениса се опитваме да намерим слабите страни един на друг, но след това си стискаме ръцете. Извън корта сме съвсем различни. Понякога забравяме за съперничеството в Тура и ставаме просто хора. Мисля, че това е страхотно и в това е смисълът на думата „съперничество“.
