В интервюто си пред сутрешния блок на Нова телевизия, Григор Димитров сподели и много любопитни неща около себе си извън тениса. Гришо говори за любовта си към България, за близките хора около себе си, трудните моменти в живота и за вярата.

 

За отношенията с родителите си

„Отлични. Всеки път, когато мога (се вижда с тях б.р.).“

 

България и Хасково

„В България се прибирам винаги, когато мога, винаги се зареждам. Искам да посетя някои от манастирите, никога не съм бил на Рилските езера, но това са неща, които искам да са с човек, на който мога да споделя скъпи неща. Богородицата е там (в Хасково б.р.). Посещавам я винаги, когато се прибера там.“

 

А кога е осъзнал, че може да стане тенисист?

„Може би, когато спечелих турнир за първи път във Франция на 12 години. Може би това беше моментът, в който с баща ми се погледнахме и разбрахме какво искаме да правим. Тогава си повярвах. В началото го усещах като работа, но с времето, когато спечелих юношите, усетих, че това ми е мечтата, че е нещо, което обичам да правя.“

 

На кой благодари Григор?

„Има много хора, които мога да кажа. Майка ми и баща ми, цялото семейство. Искам да кажа специално благодаря на Георги Стоименов и на цялата фамилия Малееви. Дори от малък, когато ходех да играя в техния клуб, получавах големи съвети от тях, и до ден днешен е така.“

 

За Стоичков и Бербатов

„Стоичков го познавам от много време в Барселона, често се виждахме. С Димитър (Бербатов - б.р.) също сме се засичали няколко пъти, благодарен съм му.

 

За трудните моменти

„Никога не съм харесвал да използвам думата звезда, случи се така да съм добър в спорта, в тениса. Всичко друго останало идва с успехите. Винаги е имало моменти, в които съм казвал няма да тренирам цяла седмица, но се връщам на втория ден. Не точно срив, но от психологическа точка ми е било тежко, трябват ми 4-5 дни да преминат. Не съм плакал отдавна.“

 

Има ли ритуали?

„Винаги има ритуали, моите са малко по-малко, но гледаш да се съсредоточаваш върху мачовете.“

 

За близките му хора

„Имам една шепа от хора, с които можем да излезем на вечеря. Не са спортисти, хора, които се занимават с други дейности. Занимават се с дейности, дали ще са бизнесмени, всеки има история.“

 

Медальонът и вярата на Григор

Беше ми подарък не си спомням от кой, Света Богородица е. Вярващ съм. Онзи ден бях на църква. Вътрешна необходимост. Винаги когато мога, винаги молитвата ми присъства преди хранене, преди лягане.

 

Как прекарва свободното си време

„Гледам да съм сам, примерно да карам колело. Най-различна музика слушам. Карам БМВ. В момента слушам една група The Weeknd, а чета Робърт Фрост в момента. Чета само когато летя.“

 

Къде обича да ходи на почивка Григор Димитров?

Още не съм бил на такова място, почивал съм, но аз съм зле с почивките. Не мога просто да отида на плаж и да стоя. Как си почивам? Много обичам да отида на писта, да карам кола. Винаги трябва да има адреналин.

 

Феновете и любопитни случки с тях

Не ме разсейват феновете, неизбежно е като седнеш на почивката да видиш хората, но до такава степен съм свикнал. Винаги забелязвам българските флагове. Обичам да гледам баскетбол по телевизия.

Миналата година в Шанхай, когато бях, имах двама фена, които се катереха по оградите, само за да ме видят. Когато излязох и започнах да разписвам, дръпнаха едно списание и едно момче без да иска ми заби един юмрук.

 

Електронното гласуване в България и дали се интересува от политика

Електронно? Да, защо не? Когато мога, когато говоря с родителите, с хора които са тук, те ми казват някои неща.

 

Мисли ли Димитров за дете?

Ако времето е правилно и човекът до теб е това, което искаш, със сигурност един ден. Бих му спестил тениса.