Григор Димитров е първият българин, печелил ATP титла въобще. Нашето момче е триумфирало осем пъти до момента. Най-високото му класиране е номер 3, до което достигна през 2017 г. след победа на Финалите на ATP. Списание HelloMonaco разговаря с Григор за бъдещите му планове, успехи, благотворителност и житейска хармония. Интервюто е цитирано от Tennis.bg. 

Кое е нещото във вашето ежедневие, което никога не пропускате?

Където и да съм по света, това, което ми липсва, е събирането с приятели и семейство. Всичко останало в известен смисъл е лесно. Ако искам да отида някъде, ще отида, ако искам да направя нещо, ще го направя. Но това е по-скоро спонтанният обяд или вечеря или пътуването, най-основното нещо, което всички сме свикнали да правим. Мисля, че освен това имам всичко. 

Какъв е вашият перфектен уикенд?

Аз съм много обикновен- не излизах, дори когато можех. Никога през живота си не съм опитвал алкохол. Обичам да се наслаждавам на случайни вечери с приятели и семейство. Просто искам повече спонтанност- да карам, да изпия една хубава чаша кафе. Обичам да съм вкъщи, просто да си стоя вкъщи. Обичам да записвам мислите си.

Когато прекарвате време у дома, семейно ориентиран мъж ли сте?

 Обичам да мисля, че е така. С цялото пътуване не се чувствате напълно нормално, отнема ми повече време, за да се пренастроя.

На диета ли сте? Как се поддържате в добро състояние?

По време на турнири и преди турнири, 3-4 дни, винаги се опитвам да ям малко по-изчистено от обикновено- по-елементарна храна. Никога не смесвайте храни. Със сигурност без глутен 3-4 дни преди турнир, но нищо прекалено екстремно. Харесвам риба. Два пъти седмично приемайте месо. Всъщност харесвам захарта - бисквити с шоколадов чипс, сладолед, шоколад. Обичам го, но не съм зависим до степен, в която съм като: ,,О, боже, трябва да го имам, иначе ще започна да треперя". По време на турнири съм много дисциплиниран.

Преди Монако сте тренирали и живели в различни страни, включително Испания и Франция. Сега в Монако. С какво е специално това място за вас?

Всеки път, когато се връщам тук, се чувствам като на почивка, което ми помага да се отпусна много. Прибирате се вкъщи, оставяте багажа си и просто искате да се разходите на плажа. И се чувствате в безопасност. Имате толкова много лично пространство и уединение; това за мен е абсолютният ключ. Никога не съм имал това, когато живеех някъде другаде. Париж беше различен. Всъщност Швеция беше много тиха, но все пак, когато ходех в центъра, беше много интригуващо. Когато се връщам тук, просто се чувствам като у дома си. Много спортисти не мислят за това.

Как реагирате, когато хората идват и ви искат автограф? 

През годините се научих да оценявам феновете много по-различно. Когато играеш, атмосферата, когато те са там, няма нищо общо. Играта на Madison Square Garden пред 20 000 души е невероятна. Да си у дома в България- същото нещо. Когато играя нощен мач в Ню Йорк, се чувствам като абсолютна рок звезда, чувствам се безсмъртен.

Имате ли мечта? 

Баща ми винаги ми повтаря, че единственият начин да продължиш да катериш е да продължиш да мечтаеш. Така че продължавам да мечтая, всеки ден- нова, различна мечта.