Всички фенове на тениса познават Ян-Ленард Щруф. 30-годишният германец извървя дълъг път, за да пробие в световния елит. Сега Щруф е един от добрите немски тенисисти и не крие своите амбиции за бъдещето. В едно доста обширно интервю германецът разказа за трудните препятствия по пътя и всички пречки, които трябва да преодолееш, за да следваш мечтите си.

„Роден съм в малко градче в Германия и още от дете се запалих по тениса. Благодарен съм на майка ми, която ме подкрепи и застана до мен. Всеки ден след училище, тя идваше да ме вземе и ме изпращаше до най-близката автобусна спирка, след което аз отивах на тренировка. Приключвах тренировките много късно и обикновено се прибирах чак към 9 вечерта. Детството ми премина в гледане на тенис по телевизията, обичах не само да играя, но се наслаждавах да наблюдавам и големите шампиони. Спомням си как много често ставах в 05:30 сутринта, за да гледам Australian Open и да не пропусна нищо. Дори понякога закъснявах за училище, за да мога да гледам повече тенис и да  изгледам по-голямата част от мачовете. Винаги исках да бъда професионалист и да се състезавам с големите в тура. Истината е, че в началото не вярвах в себе си, а и липсваха успехите. Много мои колеги постигат страхотни резултати при юношите, при мен нещата не се случиха по този начин. Другият голям проблем се появи, когато завърших училище. Бях изправен пред много труден избор, получих оферти от доста елитни и престижни университети, това ме накара да се замисля какво да правя. Трябваше да избирам между образованието и тениса, а приятелите ми казваха, ти трябва да  продължиш образованието си. Аз обаче не ги послушах и реших да слушам сърцето си. Продължих да преследвам мечтата си, а семейството ми застана плътно зад мен. Аз просто знаех какво искам и съм твърдо решен да следвам своя път. Никога не знаеш колко добър можеш да бъдеш, но най-важното е да опитваш и да не се отказваш. Стъпка по стъпка успях да проббия в световния тенис и сега съм щастлив от постигнатото. Понякога, когато пътуваме по турнири се чувствам тъжен, защото ми липсват близките, най-вече детето и приятелката ми. Тя и синът ми са изключително важни за мен, но тенисът е моя професия и аз поех този риск. Трудно е всяка седмица да пътуваш по различни места, много често дори си сам със себе си, изобщо не е случайно това, което казват за нас тенисистите. Те са определяни като самотни хора заради многобройните пътувания и това не е далеч от истината. Колегите ми в тура и аз сме избрали своя път и няма връщане назад. Всеки гони победи, резултати, ранглиста, но тенисът е нещо прекрасно и аз не съжалявам за избора си“, коментира участникът в Sofia Open.

 

Автор: Делян Калинков