Има ли статистика за най-много счупени тенис ракети от състезател? Кой държи този рекорд?

Разбира се, че има нещо като статистика. Всъщност има нещо като статистика за абсолютно всичко, но с нея вървят и някои проблеми. Днес ще се заемем специално с тенис ракетите и хората, които ги чупят. Не мислите ли, че ракета е странно име за този предмет? Кое точно прилича на ракета в него. На български, както и на много други езици, думата за ракета, която се изстрелва във въздуха, и ракета за игра на тенис е една и съща. Което дава право на много хора да изстрелват и двете във въздуха. Не толкова много хора, защото не са евтини тези неща.

Ракетата, като ракета за изстрелване, идва от средновековния италиански - рокето, което пък вероятно е от прото-германскироко - нещо цилиндрично, в технически смисъл бубина. На доста късен етап ракета се свързва с взрив, едва в началото на XX век. Така че ракета е нещо цилиндрично. Пособието за тенис обаче не идва от това, а от френското ракет, което е произлязло от латинското раскета. А то пък е от арабското рахат - длан на ръка. В някои случаи и китка. Но във френски, откъдето имаме думата днес, е по-скоро длан. Ракетата за тенис значи буквално длан. Когато един състезател се ядоса, не му върви, той иска да удари, да строши нещо. И понеже не е чак толкова ядосан, та да шибне собствената си длан някъде, си троши ракетата.

Човекът, който въведе трошенето, като мода, безспорно е Джон Макенроу. Според статистиката, макар и не до край официална, той е счупил в мачове над 200 ракети. И все пак рекордът не е негов. Държи го Марат Сафин. Според статистиците за един сезон той е счупил 87 ракети, което е впечатляващо. А по собствените му думи, в цялата си кариера, е строшил 1055 ракети. Но тава е по негови думи. В началото на кариерата му никой не се интересува чак толкова много от строшените ракети на Марат. Що се отнася до състезателя, счупил най-много ракети в един мач, официално и то на високо ниво, това засега е кипърската лудетина Маркос Багдатис, който на Аустрелиън Оупън 2012 година в мач срещу Станислас Вавринка счупи 4 ракети, една след друга, нарочно, от яд, докато си почиваше. Ана Иванович сред дамите счупи 3 на US Опън през 2009 година.

Цялата работа с чупенето има, според психолозите, положителна страна. Това е автоагресия, която обаче получава външен израз. В много случаи помага и не е задължително да става въпрос за емоционална нестабилност. Мнозина от състезателите са чупили ракети на младини, но после престават да го правят. Такъв е случаят с US опън Джокович или Федерер. Единствено Надал никога не е чупил ракета, но в случая е въпрос на възпитание, не на темперамент. Това казва статистиката. Не е свръхточна, но ракетната ярост трудно се следи. Така че и приблизителни стойности са приемливи.

Отговорът на днешната Питанка можете да слушате ТУК