Родната ни надежда в тениса Виктория Томова приключва 2017 година като най-предно класираната българска тенисистка в световната ранглиста на WTA. С оставащ още един турнир до края 22-годишната столичанка сама призна, че не е очаквала подобен развой на събитията. Тя даде пространно интервю за неделния „Гонг Маратон”.

- В началото на 2017 година очакваше ли, че във нейния край ще бъдеш първа ракета на България?
- Не, абсолютно даже не съм се замисляла по този въпрос. Както винаги съм казвала, гледам да следвам целите, които съм си поставила – дали краткосрочни или така по-напред в бъдещето. Не съм мислела изобщо за това.

- Наистина какво е да бъдеш №1 при дамите за своята родина? В момента си под №145 в световната женска тенис ранглиста. Цвети Пиронкова, която през последните месеци не играе много, е под №165...
- Не се чувствам по много различен начин. Разбира се, радвам се, че съм първа ракета. Моята главна цел е да вляза в топ 100 и да продължавам да подобрявам досегашните си представяния.

- В последно време като цяло добре вървиш в ранглистата. На 46 места си от топ 100…
- То, колкото изглежда близко, толкова е и далече. Разликата в точките  сериозна, а също така в последните години конкуренцията още повече се засили. Няма слаби турнири. Аз винаги играя повече в Европа, не ходя в Азия, докато повече от тенисистките правят доста точки там, когато ходят. Гледам лека-полека нещата се получават и при мен.

- Каква ти е равносметката за вече завършилия за теб сезон? 33 победи и 27 загуби сочи статистиката.
- Мисля, че доста добра година направих, като се вземе предвид, че бях отново контузена. Пропуснах периода, когато бях в най-добра форма, през април, точно след победата в турнира в Истанбул. Следващата седмица ми се наложи да се откажа поради контузия. Дори на финала в Истанбул играх  с много големи болки в крака ми. Пропуснах три много важни турнира, които мисля, че можеха да ме доведат до още по-предно класиране. Не съжалявам за това. Смятам, че успях да се справя доста добре с това, че трябваше да защитавам много точки през юни и юли месец. Успях октомври също да се представя доста добре на турнира в Линц – преминах квалификациите, които бяха в три кръга. Бих първи кръг в основна схема и загубих в три сета във втори кръг.

- Истанбул ли беше най-емоционалният момент от сезона?
- Ами, да. Беше ми трудно, като се има предвид, че още в полуфинала ме заболя кракът. Мога да кажа, че това беше един много силен турнир. В четвъртфиналите играх срещу Лаура Робсън, а тя беше в топ 30 преди една или две години. В полуфинала играх срещу Магдалена Рибарикова, която по-късно стигна полуфинал на „Уимбълдън”. Затова го считам за сериозно постижение. Рибарикова в момента е в топ 20. Затова мисля, че направих едни доста добри победи и по-късно в годината. В Бащад (Швеция) победих Юлия Гьоргес, която по-късно през годината спечели два доста добри турнира.

- Споменаваш тенисистки, които са познати на феновете от години, а ти си само на 22. Проумяваш ли какво правиш на тази все още скромна възраст?
- Мисля, че се справям доста добре. Също така много от хората си мислят, че на 22 години е късно за пробив. Още не съм влязла в топ 100. Мисля, че през последните години възрастовата граница, като се погледне играещите в топ 10 на света, е над 25 години. Като цяло в топ 100 се е увеличила възрастовата граница и не е лесно да се влезе там.

- Кажи ми обаче, докато повечето сега си почиват след края на сезона, ти не си почиваш…
- Наистина. Наблюдавам повечето чрез социалните мрежи, че са на почивки. Моят сезон го направих така, че имам още един турнир през декември. Надявам се да се представя добре и това допълнително да донесе точки за мен. В момента не почивам и водя своята зимна подготовка за следващия сезон. Работя доста здраво и се надявам това да ми помогне през следващата кампания да бъда по-здрава физически, да нямам тези контузии, които ми се случиха през миналата и по-миналата година. Извадиха ме от дълги периоди, в които можех да стигна и по-напред.

- Много хора при посрещането на Новата година си пожелават нещо, затварят очи. Ти какво ще си пожелаеш?
- Ами, аз още на 25-и, на Коледа ще замина за Австралия. В Бризбейн ще играя… Още не е излязъл списъка, но се надявам там да вляза в квалификации. Надявам се на този ден да играя мач. Пожелавам си, разбира се, да бъда здрава през новата година. Тези контузии, както вече казах, много лошо ми повлияха. За мен най-важното е да съм здрава и да работя добре.

- Със сигурност те радва целият този шум около тениса в България, разбира се, свързан и с Григор Димитров…
- Да, естествено. Много се радвам на неговите успехи. Той изпрати изключително добър сезон. Имах възможността да го гледам на Аустрелиън Оупън в един от мачовете и той игра на доста добро ниво. Смятам, че доста е подобрил качествата си. Гледах го и на финала сред 8-те най-добри. Много се радвам, че успя да победи във финалния мач, че стисна зъби и показа характер, което е много важно.