Какво се случва с Григор Димитров? Това е въпросът, който повечето спортни фенове у нас си задават в последната поне една година. Казвам повечето, защото за съжаление на някои спря да им пука.

Българският тенисист е в серия от шест поредни загуби, играта му е бледа сянка на това, което виждахме преди 2 години по това време, а най-лошото е, че самият той сякаш е загубил цялата увереност, която доскоро струеше от него.

Причините за този срив най-вероятно не са една или две. Тенисът е индивидуален спорт, в който психическата устойчивост играе огромня роля. За съжаление Григор просто не е железен боец от типа на Новак Джокович, който да не се влияе от нищо и да показва най-добрия си тенис в най-важните моменти. На Димитров му влияят и малките детайли около него, а шумът около личния му живот и очакванията да бъде поне в топ 10 на световната ранглиста дават своето отражение.

Григор направи промени в екипа си, назначи за треньор едно много доказано име в лицето на Франко Давин. Но това, което виждаме на корта просто не дава поводи за оптимизъм.
Преди 2 години, особено на тревата на Куинс и Уимбълдън, Григор тероризираше съперниците с великолепен сервис. Сега той е само приятен спомен, а началният удар на българина просто не може да затрудни останалите и това води до много пробиви. Ретурът остава голямата ахилесова пета, а бекхендът така и не се подобри до нужното ниво, заради което и съперниците на Григор знаят, че рецептата за успех срещу него е да го карат да играе постоянно на бекхенд. Движението по корта също не е това, което беше.
Ако трябва да обобщим, в последните поне година и половина играта на Григор регресира много и от най-вълнуващия млад тенисист той набързо бе заклеймен като голямо разочарование, а някои от доскорошните му верни фенове вече дори не си правят труда да гледат неговите мачове. А това е жалко, много жалко...

Истина е, че сме странен народ и можем да обичаме силно и да мразим още по-силно, средно положение няма. Жалкото действително е, че доскоро Григор Димитров бе малкият лъч надежда в посредствеността на родния спорт. Но с игрите и поведението си Гришо набързо акумулира солидна доза негативизъм към себе си.

Пак ще кажа нещо, което написах в друг коментар. Григор Димитров не е длъжен на никой от нас и нямаме право да го съдим, защото дори и да спре с тениса в този момент, той ще остане в историята като най-успешния български тенисист и децата, запалили се по тениса заради него ще са достатъчна отплата за всичко, с което България е помогнала за неговото развитие.

Няма обаче как да не ни е яд като виждаме какво се случва с Гришо при потенциала, който има. Защото неговите връстници и дори по-младите, тенисисти с очевидно по-малък потенциал от Димитров, вече намират пътя си при най-добрите докато Григор пропада надолу.

Разбирам напълно разочарованието на хората, особено с оглед на малкия брой елитни български спортисти. Но сега не е моментът за подигравки, нека подкрепим това българско момче и да се надяваме той да излезе от тежката ситуация и в крайна сметка да разгърне пълния си потенциал, за да ни радва още дълги години. Защото всичко друго ще е много жалко, за Григор и за всички нас.