Малко преди старта на Уимбълдън легендарният Борис Бекер отново се върна към най-мрачния период от живота си. Трикратният шампион на свещената трева не пропуска възможност да разкаже за осемте месеца, които прекара в британските затвори Уандсуърт и Хънтъркомб, след като през 2022 година беше осъден за укриване на активи и финансови злоупотреби.
В интервю за The Telegraph бившият №1 в света признава, че осъждането му е преобърнало живота му.
„Мога да кажа, че 90 процента от хората около мен изчезнаха веднага след присъдата. Днес някои се опитват да се върнат в живота ми, но когато видя номера им, просто учтиво отказвам. В затвора губиш абсолютно всичко. Остава ти единствено характерът. Тогава започваш да се питаш кой всъщност си и дали това ще те пречупи, или ще те направи по-силен“, споделя Бекер.
Германецът разкрива, че преди произнасянето на присъдата е предложил на сегашната си съпруга Лилиан де Карвальо Монтейро да се разделят.
Причината била проста – страхувал се, че може да получи до осем години затвор.
„Казах ѝ, че можем да се разделим. Не исках да плаща за моите грешки. Тя само се разсмя и ми каза: „Ще преминем през това заедно.“ Това беше огромно облекчение за мен“, признава тенис легендата.
Двамата са заедно от 2021 година, а след освобождаването си Бекер сключи брак с нея.
Най-тежкият урок за шесткратния шампион от Големия шлем бил, че славата няма никаква стойност зад решетките.
„Още първия ден ми взеха черния суичър и шапката и ми дадоха сива униформа. Тогава разбрах – тук не си Борис Бекер, не си шампион. Просто си затворник. Никой не ме наричаше по име. Бях номер A2923EV.“
Бекер твърди, че е получавал сериозни заплахи от свои съкилийници.
В затвора Уандсуърт осъден за няколко убийства затворник на име Джон поискал пари от него, а по-късно в Хънтъркомб друг убиец се опитал да го сплаши физически. „Искаше да ме убие. Но не беше преценил, че останалите затворници ще застанат на моя страна. В крайна сметка ми се извини и дори ми целуна ръката.“
Бекер признава, че единственото, което му е помагало психически, били шахматните партии. „Там имаш много малко възможности да разговаряш с хора. Шахът беше моето спасение. Това е най-великата игра на света“, категоричен бе германецът.