Замръзнали мозъци убиват кънките у нас

Световно първенство по фигурно пързаляне за юноши и девойки стартира в София. Над 50 коментатори, репортери, продуценти, режисьори, оператори, технически екипи от цял свят ще отрязяват ледената феерия, от която ще изгреят бъдещите звезди на голямата сцена. Въпросът е защо отново тихомълком без много шум и реклама, без официално представяне на българите ще отмине 3-тото или 4-тото ни домакинство на този шампионат. Каква е ползата и какво ще промени ситуацията за иначе красивия спорт, към който интересът у нас е факт.

Докато Зимния дворец бе затворен като безмълвна статуя за отбрана аудитория по подобие на тъмната и тиха Арена Армеец през уикендите, пързалката на Славия се пръскаше по шевовете от желаещи да карат кънки в двата свободни часа. Повече няма, няма и къде другаде да караш и да заведеш детето си. Това е положението, интерес има, но кънките в България са за отбрано и затворено общество. Кой ги управлява, какви пари взимат от държавата, колко школи работят- това са въпроси, забулени в тайна, строго пазена от аристократично съсловие години наред.

Последният отворен към медиите и феновете в България президент на БФК бе Албена Денкова, която знаеше как да събуди интерес и да покани феновете в залата.

Сегашното световно е обгърнато в мъгла още от лятото, когато спечелихме домакинство. Тогава по неводоми пътища случайно се разбра за гласуваното доверие на България. Колко публика ще има от сряда до неделя? Колко билети ще бъдат продадени на българи? Много? А дано, ама надали...

Иначе колко по- различно и прекрасно би било с модерен мениджмънт, актуален ПР, млади ентусиасти, които да популяризират всяко състезание, школа и успехи. Защото такива има, таланти се открояват, но отново забулени в мистерия.

Замръзнали мозъци не желаят да отворят спорта за публиката. Защо? Защото е по- лесно крадешком, отклокото под светлината на прожекторите.

От любов към спорта ние публикуваме програмата на шампионата. Състезанието е красиво, но стойностно, само ако бъде оценено от публика.