Световният вицешампион в биатлона Владимир Илиев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той спечели сребърния медал в престижната дисциплина 20 км индивидуално на първенството на планетата в Йостерсунд. Той е роден в Троян и вече е бил европейски първенец на 10 км спринт. Участник е на три олимпиади и гледа към четвърта. В колекцията си от отличия има също световна титла през 2015 година и в летния биатлон, в който надпреварата е с ролкови кънки.

- Владо, добре дошъл в „Код Спорт“! Подготвили сме ти мишени и чакаме да ги свалиш с отговори! Български световен вицешампион в биатлона – как звучи това?

- За чуждестранните мои колеги звучи доста впечатляващо. За България не чак толкова, предполагам. Но за мен си е голям успех, както и за хората, които са покрай биатлона. Смятам, че наистина е един достоен успех в моята кариера.

- Кога по време на състезанието в Йостерсунд повярва, че ще направиш удар и ще стигнеш до медала?

- Както знаете, в биатлона е доста голяма конкуренцията. Почти през цялото състезание знаех, че ще съм на високите места, но до самия финал, а и даже след това не осъзнавах, че ще заема второ място. Имаше много силни състезатели. Индивидуалната дисциплина е по-специфична и в по-задните номера бяха доста силни състезатели. Трябваше да изчакам абсолютно всички да финишират. Но вече след норвежеца, който ме застрашаваше най-много, знаех, че ще съм с медал. Не знаех обаче каква ще е неговата стойност.

- Критичен момент имаше ли по време на състезанието?

- Да, имаше. Доста пъти ме питаха за това нещо, споделих го и с много хора. Просто това беше най-тежката ми финална обиколка, която съм правил в последните години. Наистина условията бяха много тежки. Почна да вали сняг, което доста забави ските. Така усилията трябваше да бъдат много по-големи, отколкото по принцип. Чувствах се много изморен. Всеки, който е участвал в такава дисциплина в биатлона, знае за какво става въпрос. Няма лесно състезание. Доволен съм, че успях да постигна резултата.

- През 2017 г. ликува с европейската титла на 10 км спринт, сега заслужи сребърния медал на 20 км индивидуално. Разстоянията са различни, но каква е онази невидима за зрителите разлика между дисциплините?

- Разликата наистина е голяма. Индивидуалният биатлон е най-старата дисциплина. Тя изисква повече концентрация, по-големият акцент е в стрелбата, а не върху бягането. Трябва да си доста прецизен и спокоен, да се получи стрелбата и тогава вече може да се получи такъв резултат. Докато спринтът е по-динамична дисциплина. Тръгва си от самия старт на максимум. На мен ми подхождат и двете дисциплини. Винаги съм показвал точно в тях хубавите си резултати.

- Стартовете в Световната купа по биатлон са много – имаш ли конкретна тактика за точно определени състезания или тя е стандартна за целия сезон?

- Честно да кажа, тренирам доста точно поради тази причина, тъй като сезонът е много дълъг и искам да се представя почти във всички състезания максимално добре. Но винаги един спортист има конкретни цели за сезона. Естествено това беше световното първенство, но тази година имаше притеснителни факти поради пътуването ни в Америка и Канада непосредствено преди световното и европейското първенство. Имахме доза съмнения за моята спортна форма и за самата аклиматизация и реаклиматизация като се върна обратно. Но вътрешни организационни неща ми помогнаха да се чувствам добре и почти не усетих тези неща. Смятам за в бъдеще да правим същите планове, които бяха и тази година в такъв сложен сезон.

- Съобразяваш ли се със съперниците? От кого имаш най-голям респект?

- Винаги се съобразявам. На трасето не усещам страх, но имам уважението на всички. Всеки се труди, за да е там. При нас не може всеки да участва на Световна купа, трябва да си извоюваш правото. Щом е там, значи е доста добър състезател. Винаги имам респект, но най-големият винаги е бил спрямо Оле Ейнар Бьорндален. За съжаление той се отказа, но пък за радост доста години се състезавах рамо до рамо с него. Даже сега се сещам, че на едно световно първенство се борехме на финален спринт за пето място, което ми беше предишният най-добър успех. Победи ме, но на финала бях радостен, че именно той ме победи, защото все пак е Бьорндален, а не някой друг.

- Ти си световен вицешампион, а Краси Анев триумфира с европейска титла също на 20 км. Фойерверк или са тези успехи или доказателство, че в българския мъжки биатлон се работи правилно и той върви напред и нагоре?

- Честно казано е доста изненадващо за чуждите държави. Много състезатели идват лятото на Белмекен и се готвим заедно. Виждат с какви условия разполагаме. За съжаление са доста далеч от европейските и от Източна Европа като центрове, екип, персонал. От абсолютно всичко, от което се нуждае спортът биатлон сме доста далеко от тях. Затова може би много повече оценяват нашия успех, отколкото ние самите. Но това наистина е доказателство, че в мъжкия биатлон в момента има добро поколение. Има още един-двама млади биатлонисти, които също правят хубави резултати. Смятам, че в следващите три-четири години можем да се надяваме на същите успехи, а дай Боже и на по-големи!

- А като подготовка равнопоставени ли сме с големите страни в този спорт или изоставаме?

- За съжаление не сме. В България единственото място за качествена подготовка е Белмекен. Други центрове за биатлон почти няма. Всичко останало е компромисен вариант и трябва да се готвим в чужбина. А там всичко е свързано с финанси, които не са ни силна част. Оттам идва разликата и винаги трябва да се съобразяваме откъм цени на хотели, местата, където се готвим и т. н. Най-голямата разлика може би идва в бюджета за смазването на ските – ваксите. Големите отбори имат големи разработки, работят в тази сфера. Ние се доближаваме до тях, но те са с огромен бюджет. Чувал съм лично от спортисти, че сезонният бюджет на Норвегия само за намазването на ските е около 1 млн. евро. А нашият бюджет тази година беше 1 млн. лева за абсолютно всичко – лагери, патрони… Биатлонът е доста скъп спорт. Разликите са големи, но е радостно, че успяваме не всеки път, но тази година се получи на големите първенства - Краси на европейското, а аз на световното. Това говори, че може и с по-малки средства. Просто трябва за в бъдеще да направим някои малки неща за леки крачки, но напред.

- Бил си на 11 години, когато Катя Дафовска стана олимпийска шампионка в биатлона, първата на зимна олимпиада от България. Занимаваше ли се тогава с биатлон и гледа ли състезанието?

- Тогава не гледах състезанието, но бяхме на състезание в една местност над моя роден град – Беклемето. Бяхме малки деца, сутринта отидохме на закуска и всички треньори бяха сложили на масата си шампанско и казаха, че се отменя състезанието. Така разбрахме, че имаме олимпийска шампионка. Но бяхме твърде малки, а и тогава не се излъчваше така по телевизията и не сме го гледали. Тогава се състезавах и тренирах не толкова сериозно, но винаги така се почва в един спорт.

- Може ли Владимир Илиев да е олимпийски шампион през 2022 г.? Възможна ли е нова сензация?

- Винаги е възможно. Човек стреми ли се към нещо и гледа ли само към него, винаги е възможен успехът, но трябва да се случат много неща, да се подготвя много добре. Да се направят някои леки крачки напред, защото не може да искаме много. Все пак живеем в България, не сме в Норвегия или Франция. Някои леки неща трябва да се променят, за да мога да се конкурирам в повече състезания с най-добрите в света. Но е възможно, към това се стремя. Всеки един спортист мечтае за олимпиадата. Има спортове, в които олимпиадата не е на такава почит, но в биатлона това е най-голямото състезание. Имам опита на олимпийски игри, макар и не толкова голям – ходил съм три пъти. Но на последните бях подготвен и бях на много малко от много предно класиране.

- А в Сочи и във Ванкувър?

- Тази тема ми е болна. На първата буквално бяхме като туристи, много далеч от истината с екипировката и т. н. Но така се случи, че взехме квоти и трябваше да отидем на олимпийския принцип. Към момента съжалявам, че съм ходил от гледна точка на спорта, защото тотално не бях подготвен. Като цяло и екипировката ми не отговаряше на това голямо състезание.

- На 32 години си, но движиш на пълни обороти без да се пестиш в състезанията. Какви са мишените пред теб до края на твоята кариера?

- В биатлона спокойно до 40 години може да се състезаваш на доста високо ниво. Има много доказателства за това. Ако всичко е наред и нямам контузии, смятам да участвам на следващата олимпиада и там ми е основната цел. Разбира се, преди нея всяко едно световно и европейско първенство също са ми цели, но гледам специално към олимпиадата. Може би след нея ще реша какво ще правя.

- А как започна с биатлона?

- На шега. Живеех на място, на което децата от местния клуб в Троян минаха всеки ден покрай нас. Много близо бях до стрелбището и ходих след тях, гледах и ми беше интересно. Тогава казах на майка ми, че искам да ме запише на този спорт. Правилата бяха такива, че родител те водеше. Един ден майка ми ме заведе и оттам на шега не съм изпускал тренировка като дете. Тръгнаха си нещата и на първото ми състезание взех медал. Оттам сякаш по инерция започнаха да вървят нещата. Като дете взимах доста медали, така влязох в младежкия национален отбор и лека-полека си ми стана професия.

- А имало ли е друг спорт, който да те е привличал в онези години, когато си започвал с биатлона?

- Не. Както всяко дете, доста съм играл футбол. Може би ще прозвучи нескромно, но доста спортове ми се удават. Пробвал съм и лека атлетика, дори наскоро участвах на маратон в Пловдив. Волейбол също. Но единствената ми любов е биатлонът, а всички останали спортове са ми хоби.

- Твоята силна част е ски бягането – на кой биатлонист и на кой ски бегач си фен?

- За биатлона вече споменах Оле Ейнар Бьорндален, а ски-бегачите са доста. В момента има един норвежец Шюр Рьоте, който е много добър и съм му фен. След биатлона, ски бягането е спортът, който наблюдавам най-много. Някой пък се пускам, когато имам възможност. За съжаление в България няма много състезания.

- На няколко пъти споменахме Бьорндален, който има златен медал и от ски бягане. Мислил ли си да се пуснеш и на състезание без пушка?

- Участвал съм един път в Норвегия, но не беше Световна купа, а местното си състезание, което е невероятно силно. Но там нещата са доста по-различни. Имам желание. Наредих се на 28-мо място, но там разликите са много малки. Класирането е стряскащо, но бях на 1:30 минути от първите шестима, които бяха олимпийски шампиони. Беше и начална фаза на сезона, което в един по-късен етап не е кой знае каква разлика от тях. Бях много близо до звезди като Петер Нортхуг, който ме победи с 10 секунди. Беше добро състезание за мен, но за съжаление нашият календар е много пренаситен и нямам това време. Винаги съм искал да помогна, примерно на олимпийски игри доста биатлонисти се пускат на ски бягане, като свършат нашите състезания. Но за тази цел трябва преди това да бягам в няколко състезания, а аз нямам тази възможност. Просто ние се подготвяме на други места. За в бъдеще бих се пуснал, стига да имам време и сили.

- Колко патрона изстрелваш на тренировка? Имаш ли занимания по стрелба „на сухо“ в стрелбище?

- На тренировка е относително – между 60 и 150 патрона. Зависи от целта на тренировката и от периода. Мога да кажа, че на година стрелям между 12 и 14 хиляди патрона.

- Като пари колко са?

- Много. Един хубав състезателен патрон е между 20 и 40 ст. В националния отбор сме десетина състезатели. Там е голямата разлика и може би там са ми проблемите в самата стрелба, а ски бягането ми е по-добрата ми част, защото клубовете изнемогват, непосилно им е да купуват патрони на децата и много малко се стреля. Може би като навлезем в големия биатлон, тепърва започваме да учим някои неща в стрелбата, докато другите държави вече са научени и стрелят абсолютно всеки ден. Често съм в Германия или Австрия и виждам как работят техните клубове. Но за съжаление всичко е свързано с финанси. Но с много труд и постоянство може да се постигне, както аз го направих.

- Имаш ли ритуал преди състезание?

- Леки суеверни неща – винаги тръгвам от стаята с десния крак и се прекръствам най-вече да се върна жив и здрав, защото едно такова състезание изисква много усилия и сърце. Най-важното е да се върнеш в същото състояние.

- А как възстановяваш организма си при тези адски натоварвания? Стартовете в „белия керван“ са през малки паузи – колко време ти е нужно, за да заредиш батериите отново?

- Тренирам през летния период страшно много, за да може през зимата да ми е по-лесно, да съм по-подготвен и да мога да издържам без да са необходими кой знае колко тренировки между стартовете. Възстановявам по обичайния начин – добра храна, гледам във всяка една свободна минута да си почивам, да не се занимавам със странични неща, а да прекарам възможно най-много време в хоризонтално положение. Да изразходвам силите си само на тренировка и на състезание, а през останалото време да почивам.

- Кои са големите ти разочарования в твоята кариера?

- Ванкувър, също и Сочи. За всяко друго състезание, какъвто е резултатът, явно толкова съм бил подготвен. Много пъти съм имал шанс за този медал, който се случи тази година, но в биатлона е така – в пет или шест световни първенства назад един изстрел ми костваше медала. Един сантиметър в страни и отиваш десети, а не първи или втори. Така е било писано. Приемам, че не съм бил достатъчно подготвен и трениран. Затова всяка една година съм влизал все по-мотивиран в сезона и съм искал да покажа, че мога повече от предишния ми резултат.

- Твой приятел ни довери една програма за деня ти, която само като я прочета и се уморявам. Сутрин ставане в 5 часа, 20 км крос, качваш се на колата и отиваш от Троян в София на лекции в НСА, в късния следобед се връщаш обратно в Троян и правиш преход от 100 км с колело… Това възможно ли е?

- Да, възможно е. Доста пъти съм го правил не само заради лекции в НСА, но и заради моето жилище в София, на което правих ремонт. Винаги е възможно, но трябва много добре да си познаваш организма, да знаеш кога ти идва в повече и да можеш да стопираш някои неща, защото наистина е голямо натоварване и напрежение. 100 км с колелото не са кой знае колко за мен, правил съм и много повече.

- Ти си лице на екипа, но как се справят ваксмайсторите? Имат ли качествата на твоите съперници?

- Качества бих казал, че имат, дори и повече, но проблем са възможностите. Средата, в която могат да експериментират е доста по-сложна при нас. При нас са четирима, а големите отбори разполагат с 10-12 човека, което им спестява време преди старт и много други неща, самите сили на състезателите, които почти не си пипат ските. Преди старт те отиват и ваксмайсторът им казва: „Това е твоят чифт. Намазан и готов.“ Докато аз имам предварително тестване на моите ски, след това те ги мажат с най-добрата вакса. Много са сложни нещата и това нещо те изморява допълнително. Не че всички са така, но най-добрите не се занимават с това.

- В спорта допинг проверките са изключително тежки – какво е да си под непрекъсната обсада от допинг-ченгетата, които си задължен да информираш всекидневно къде си, дори и през нощта?

- За мен не е проблем от гледна точка да се притеснявам от нещо. Когато искат, могат да ме проверяват. Проблемът е, че всеки ден трябва да напишеш къде си, а някои не са свикнали постоянно да обръщат внимание на това. Примерно днес решаваш и отиваш с приятели в Пловдив или в София, но забравяш да отбележиш, а те пристигат вкъщи и става проблем. Всеки път като тръгваш за някъде, трябва да мислиш да отбележиш къде отиваш. Иначе за мен допинг проверките не са проблем, стига да не са в тренировъчно време, защото ми развалят тренировката.

- А ако ти предложат да станеш „астматик“, ще приемеш ли? 70% от елита във вашия спорт на хартия са болни хора…

- Така е наистина. Много голям процент ги водят доста тежко болни хора. Аз не бих приел да съм „астматик“. Не смятам, че имам нужда от помощ от лекарства и т. н. Доказал съм точно в беговата част, че мога да се боря с най-добрите. Не всеки ден, защото тези т. н. „астматици“ не се изморяват така, както може би аз. Във всеки следващ етап на мен ми е доста по-тежко, отколкото на тях, но се справям. Мога да тренирам още, за да съм конкурентен в почти всеки старт с тях.

- Колко време се виждаш на пистата?

- Още две-три години.

- Вярно ли е, че си минавал граница, бутайки кола, която не може да запали?

- Да, беше след състезание. Границата беше или хърватско-сръбската, или сръбско-българската.

- Мислиш ли за семейство?

- Да, всеки мисли, но трябва да ми остане малко повече свободно време.

- Казват, че един въпрос за троянец не трябва да се изпуска – пиеш ли троянска сливова?

- Не много често. Не обичам ракия чак толкова.

- Успехите ни в спорта стават все по-голяма рядкост. След сребърния ти медал със сигурност ще си в десетката за най-добър спортист на годината. Какво означава това за теб?

- Това е признание, което всеки един спортист е радостен да чуе и да бъде там. Аз бях там преди две години, когато станах европейски шампион. Тогава бях под номер 7 в „Спортист на България“. Надявам се българските журналисти все повече да оценяват самите спортове, да разбират от тях и реално да оценяват резултатите. Самите спортове са много различни и усещам, че доста ваши колеги не разбират от нашия спорт. Много ми е странно като работиш в тази сфера как може да е така. Даже мога да дам пример – след като взех медала, една ваша колежка ме попита в коя зала тренирам, за да се обади да я чакат. Беше ми много странно и ѝ казах: „Извинявам се, госпожо, но ние не тренираме в зала.“ Аз влизам в зала единствено за фитнес. Всичко останало ми е в природата и на чист въздух. Доста се учудих, но се надявам в бъдеще наистина да гледат нашите резултати и да ги оценяват адекватно, спрямо конкуренцията.

- Какво си пожелаваш? Какви мишени има още пред теб в живота?

- Пожелавам си най-вече да съм жив и здрав. Екипът, който работи с мен да продължава в същия дух и да ми помагат. Нашите цели са общи.