Златните години за женския биатлон отлетяха, звездните мигове във фигурното пързаляне на Албена и Макс, както и успехите на Иван Динев са вече в историята, само олимпийската медалистка - ветеранът в шорттрека Жени Раданова все още ни дава някакви надежди за успех този сезон в зимните спортове. Кой друг би могъл да ни зарадва, а предстои Олимпиада във Ванкувър след година и малко? Може би хубавата Саня Жекова в сноуборда, но и там има проблеми. 

Няма я бялата лястовица, дали ще долети скоро? Някога имахме големи спортисти, а за съжаление родната публика не успя да ги види в престижни състезания у дома. Отчасти само биатлона би могъл да се похвали с горе-долу някакви по-сносни турнири, като Европейското например, но Световната купа у дома си остана несбъдната мечта за Катето Дафовска и останалите от звездния квартет.

Иначе през февруари 2009-та София е домакин на Световна купа по шорттрек, шампионат на планетата по фигурно пързаляне за юноши и девойки. Банско организира кръг от Световната купа по ски-алпийски дисциплини за жени, а това вече е много сериозно. Жалко, че ни липсва дамската версия на Петър Попангелов, не че някога сме я имали, но след като взехме това състезание, можеше да се поработи за някакво престижно класиране за домакините. Дали пък единствената ни жена този сезон- Мария Киркова ще ни удари в земята…Нереално, но понякога в спорта всичко е възможно, чудеса се случват всеки ден.

В този ред на мисли олимпийската титла от Нагано през 1998-ма на Катя Дафовска в биатлона бе неочаквана и хвърли в шах дори родните тв коментатори, без Гонг - ние бяхме нащрек и уцелихме момента. Сега пак сме наострили уши, но уви - отникъде нищо…

Имаме състезания, но няма кой да ни отсрами и да му се порадваме на успеха у дома. Чакаме бялата лястовица в един скучен и жалък за зимните ни спортове сезон, от години е ред на младите, но те дотук с нищо не подсказват за характер и амбиции. Босовете са на ход за да не идат парите за състезанията на вятъра, феновете винаги са искали наши победи, иначе интересът пада!