Състезателката по сноуборд Теодора Пенчева гостува в предаването "Код Спорт" по ТВ+. Тя започва да тренира  фигурното пързаляне. Впоследствие обаче разбира, че нейния спорт е сноуборд. Решаваща роля за избора има по-големият й брат, който е шампион на България. Така започва нейната приказка. Родена е в София, но живее в Чепеларе. 
Миналата година се върна към професионалния спорт след 6-годишно прекъсване. Талантливата ни състезателка взе участие в стартовете за световната купа в Банско. Тя ще представи страната ни на олимпийските игри в Пьончан през 2018 година.

- Теодора, шест години прекъсване, а вече имаш и квота за олимпийските игри догодина. Кога взе решението да се върнеш отново към състезателния сноуборд?
- Всичко стана спонтанно и изневиделица. За всичко са виновни Радо Янков и треньорът му Георги Атанасов. След успехите на Радо през по-миналия сезон, се взе решение да се проведе Световна купа в България. Възможността да карам в България на такова състезание, отново да застана на старта с тези хора, които са били част от моя живот толкова дълго време, взе да ме човърка отвътре. Реших, че искам да приема това предизвикателство. Започна тренировъчният процес и лека-полека да карам. Но апетитът идва с яденето и колкото повече наближаваше Световната купа в Банско, толкова повече тренировки. Пампорово много ме подкрепи и направи възможно продължаването ми в тренировъчния процес и занапред. Влязох в тима Янков – Атанасов, те ме приеха много добре. В този страхотен отбор, освен да прогресираш, няма какво друго да направиш. Успях да взема квота. Всичко беше изневиделица. Вече с възрастта не смея да споделям очаквания. Не е както едно време, когато казвах: „Сега това ще се случи…“ Поставям си главни цели и в момента, в който я покоря, си създавам следваща. Общо взето така стигнах дотук. Вече съм устремена към следващата цел.

- Каква беше физическата ти подготовка накрая на този шестгодишен период, когато реши да се върнеш? Как се чувстваше? Беше ли карала сноуборд междувременно?
- Това е много неудобен въпрос, защото физическата ми подготовка на края на този шестгодишен етап, беше под всякаква критика. Започнах наистина от абсолютното дъно. Свалих доста килограми и това също ми помогна да вляза малко по-бързо във форма. Редуцирането на тегло с тренировки спомага за още по-голяма експлозия в граденето на качества.

- Когато реши да се връщаш и сподели с близките си, те подкрепиха ли те или ти казаха, че си луда? Как реагираха, когато взе това решение?
- Естествено всички казаха, че съм луда, защото това беше абсолютен обрат. Въпреки че толкова години съм се занимавала, след този шестгодишен етап на почивка, беше тотално преобразяване да вляза обратно в спортен режим. Всички казаха, че съм луда, но с усмивка на лице. Хората около мен ужасно много ме подкрепиха – семейството ми, мъжът ми, майка ми… Наистина получих невероятна подкрепа, която от своя страна ми даде много голяма сила и стимул да продължа.

- А защо се отказа? Кои бяха причините да сложиш край на състезателната си кариера?
- Бяха много причините. Може би просто беше дошло време, в което трябваше да се откажа. Имаше много дълъг период на застой, нямахме никакви подобрения в класиранията. Нищо не променяхме, за да го постигнем. Буквално бяхме изпаднали в цикличност. В един момент дори желанието ми да карам беше изпаднало в едно особено състояние. А то винаги е било ужасно силно, защото това е нещо, което изключително много обичам. Решавайки да взема нещата в мои ръце, започнах да тренирам по-сериозно. Получи се херния, оперираха ме, а възстановяването беше малко по-сложно. Общо взето съвкупност от тези неща сложиха края или по-скоро началото на шестгодишната почивка.

- Какво прави през това време?
- Правих много неща. Много се страхувах да спра да карам. С мъжа ми заминахме за Чепеларе, започнахме там да градим един различен живот. Имахме бар, сега си строим база за развитие на екстремен спорт и туризъм в Чепеларе. Започнах да карам кайт, да карам ски, и да правя много други неща, за които никога нямаш време в процеса на тренировки в сноуборда или гледаш да ги редуцираш, за да не се нараниш. Сега разбирам всички тези неща колко много ми помагат да карам сноуборд. Дори и карането на кола ми помага, колкото и странно да звучи. Траекторията в завоя и всички умения като ги включиш в едно, ти дава много по-голямо усещане и възможност да прогресираш.

- Кога за първи път се качи на борд? Кой те запали?
- Брат ми. Аз бях на 16 години, а той беше републикански шампион по сноуборд. Беше един от първите сноубордисти. Първия ми сноуборд той го спечели на едно състезание. Подари ми го, започнах да се боря, но още първия ден паднах в една река. Казах: „Това нещо не го искам! Карай си го ти!“ Продължих да си карам ски с приятели, но на следващата година брат ми каза да избирам – или да карам борда или ще го подари на някой друг. Реших да пробвам отново. Усетих голям кеф, подкарах го и така започнах и аз да карам.

- Сега различават ли ти се тренировките от тези през първия състезателен период?
- Много. Тренировките, хората, режимите, програмата – всичко е тотално коренно различно. Нещата толкова много се променят ежегодно и постоянно прогресират. За тези шест години всичко е много променено, включително и начина на трениране. Радо е моят пример за всичко в момента. Разликата е от земята до небето.

- Тренирате ли заедно с Радо?
- На снега сме постоянно заедно, но в залата имам ужасно много да наваксвам и не тренираме заедно, защото ще го бавя и допълнително ще се дразня от нещата, които той прави, а аз не мога. Надявам се скоро да можем да тренираме заедно, но на този етап все още не се срещаме в залата.

- А на сняг – помага ли ти това, че си с него?
- Със сигурност ми помага. Много си говорим. За мен е супер преди всяко мое спускане да гледам неговото спускане. По този начин получавам перфектен пример. Много е лесно, когато примерът е пред теб и след това правиш „копи – пейст“. Не че мога да „пейстна“ Радо Янков естествено, но се опитвам да заимствам много неща. Определено много ми помага. Няма спор.

- Каква е програмата ти за лятото? Планирана ли е подготовката? Кога е първата тренировка на сняг?
- Цялото лято е абсолютно планирано. Засега оставяме в София и в Чепеларе. В София ще тренираме специфичните тренировки в зала и на стадион. В Чепеларе ще наблягаме на колелото и на дългите походи в планината, защото това също е много важно за дишането и за постоянството. След като натрупам сила и издръжливост, през септември се качваме на сноубордовете и отиваме на сняг за специфичната подготовка.

- Това, че следващият сезон е олимпийски по някакъв начин мотивира ли те допълнително, натоварва ли те или просто си поставяш малки цели и не се смущаваш от тази тежест?
- Наистина си поставям кратки цели. За мен олимпиадата е нещо много голямо. Това ще бъде първата ми олимпиада в живота, нищо че съм имала толкова дълга спортна кариера зад гърба си. Определено ме мотивира, но по-скоро завръщането ми. Когато правя нещо, гледам да го правя по най-добрия начин. Олимпиадата е най-голямата цел, която в момента съм си задала по стълбичката от цели. По никакъв начин не ми пречи, а напротив – знам, че имам десет месеца, в които трябва да дам всичко най-добро от себе си и да се запазя здрава.

- Като погледнеш назад към миналия сезон кой беше най-силният емоционален момент от него? Като теглиш чертата, кое е най-хубавото в него?
- Хубавото, когато се върнах след почивка е, че абсолютно всичко беше ужасно емоционално и зареждащо. Помня първата Европейска купа, с която стартирахме. На нея бях ужасно зле, но фактът, че се спуснах за мен бе голям прогрес. След това Турция, когато си взех първите 50 точки. Там имах две победи и това беше страхотно. Изживяването в Банско, след това в Корея да видя олимпийската писта. Може би най-голямото нещо, което ме разтърси беше в Испания на световното първенство, когато взех първата част от квотата за олимпийските игри и успях да се класирам в топ 30. В първото ми спускане слязох с 12-о време на трасе, което беше извън всякакви мои очаквания. Направих нещо много голямо и хубаво. Може би не съм правила такова нещо и досега в кариерата си. Даде ми криле. Като видях видео стената, че съм 12-та, сама си се прегръщах и ръкоплясках. Беше ужасно странно, но и уникално. Определено беше най-силният ми момент. Когато Радо и Джоко си тръгнаха за България, аз останах сама в Италия, за да се опитам да хвана останалата част от точките за олимпиадата. В момента, в който го направих на техния шампионат и вече имах квота, тогава асимилирах какво съм постигнала през този сезон. Вече се отпуснах и наистина беше върхът. Беше много хубаво.