_small.png)
Ако трябва да търсим лъч надежда-то с умерен оптимизъм го съзираме в сноуборда. Красивата Саня, въпреки контузиите този сезон се справи отново на ниво в Световната купа. Александра Жекова изравни най-доброто си постижение, имаше едно второ място в бордъркроса във финалните състезания за сезона в Италия. В крайна сметка завърши 10-та в генералното класиране на тази дисциплина, а това означава, че е част от голямата игра. Там, където са претендентите за олимпийските медали след две години. Саня е амбициозна и със сигурност ще направи всичко за да превърне мечтата си в реалност. Ще й трябва обаче и помощ от федерацията, защото е абсурдно за състезател като нея да не бъде осигурен физиотерапевт при наличието на сериозните й травми. Ситуацията е безумна, а след 24 месеца ще се кръстим в нея за олимпийски медал.
В сноуборда можем да заложим на още един сериозен талант. Имаме световен шампион при юношите, които вече се престрашава и за участия при мъжете. Радослав Янков има потенциал за пробив във Ванкувър, отново, ако през оставащото време до игрите в Канада с него се работи сериозно и се инвестира в подготовката му.
Сноубордът смело заяви, че иска четири олимпийски квоти, а със Саня и Радослав можем да се надяваме дори и на медали. Въпросът е сега държавата да определи кои зимни спортове ще бъдат финансирани приоритетно, а не отново да се пръскат пари само за визи и последно място в крайното класиране. Стига сме залагали на „куци коне”.
Сезонът определено не бе впечатляващ за зимнити ни спортове. Няма ги вече звездите във фигурното пързаляне-Иван Динев, двукратните ни световни шампиони при танците Албена Денкова и Максим Стависки, биатлонът определено разочарова, ските са си традиционно извън елита, а в шорттрека Жени Раданова се опитва буквално „на муксули” да поддържа световен стандарт, но далеч от златните години.
Въпросът е на този блед фон какво можем да очакваме от зимните игри в Канада през 2010-та. Времето за създаване на нови звезди е твърде малко, а да се надяваме на завръщане от Албена и Макс или пореден героизъм от Жени Раданова е малко несериозно имайки предвид бързите темпове на развитие в ледените дисциплини и новите герои на сцената.
Ако трябва да търсим лъч надежда-то с умерен оптимизъм го съзираме в сноуборда. Красивата Саня, въпреки контузиите този сезон се справи отново на ниво в Световната купа. Александра Жекова изравни най-доброто си постижение, имаше едно второ място в бордъркроса във финалните състезания за сезона в Италия. В крайна сметка завърши 10-та в генералното класиране на тази дисциплина, а това означава, че е част от голямата игра. Там, където са претендентите за олимпийските медали след две години. Саня е амбициозна и със сигурност ще направи всичко за да превърне мечтата си в реалност. Ще й трябва обаче и помощ от федерацията, защото е абсурдно за състезател като нея да не бъде осигурен физиотерапевт при наличието на сериозните й травми. Ситуацията е безумна, а след 24 месеца ще се кръстим в нея за олимпийски медал.
В сноуборда можем да заложим на още един сериозен талант. Имаме световен шампион при юношите, които вече се престрашава и за участия при мъжете. Радослав Янков има потенциал за пробив във Ванкувър, отново, ако през оставащото време до игрите в Канада с него се работи сериозно и се инвестира в подготовката му.
Сноубордът смело заяви, че иска четири олимпийски квоти, а със Саня и Радослав можем да се надяваме дори и на медали. Въпросът е сега държавата да определи кои зимни спортове ще бъдат финансирани приоритетно, а не отново да се пръскат пари само за визи и последно място в крайното класиране. Стига сме залагали на „куци коне”.
Ако трябва да търсим лъч надежда-то с умерен оптимизъм го съзираме в сноуборда. Красивата Саня, въпреки контузиите този сезон се справи отново на ниво в Световната купа. Александра Жекова изравни най-доброто си постижение, имаше едно второ място в бордъркроса във финалните състезания за сезона в Италия. В крайна сметка завърши 10-та в генералното класиране на тази дисциплина, а това означава, че е част от голямата игра. Там, където са претендентите за олимпийските медали след две години. Саня е амбициозна и със сигурност ще направи всичко за да превърне мечтата си в реалност. Ще й трябва обаче и помощ от федерацията, защото е абсурдно за състезател като нея да не бъде осигурен физиотерапевт при наличието на сериозните й травми. Ситуацията е безумна, а след 24 месеца ще се кръстим в нея за олимпийски медал.
В сноуборда можем да заложим на още един сериозен талант. Имаме световен шампион при юношите, които вече се престрашава и за участия при мъжете. Радослав Янков има потенциал за пробив във Ванкувър, отново, ако през оставащото време до игрите в Канада с него се работи сериозно и се инвестира в подготовката му.
Сноубордът смело заяви, че иска четири олимпийски квоти, а със Саня и Радослав можем да се надяваме дори и на медали. Въпросът е сега държавата да определи кои зимни спортове ще бъдат финансирани приоритетно, а не отново да се пръскат пари само за визи и последно място в крайното класиране. Стига сме залагали на „куци коне”.
Коментирай