Сергей Вайпан е известен украински специалист по фигурно пързаляне. Роден в Одеса, възпитаник на Галина Змиевская, носещ в себе си амбицията като треньор да постигне много. При Сергей тренировките винаги трябва да са на 100%, а неговото верую е, че, за да стане нещо без грешка на състезание, преди това, на тренировките то трябва да е правено хиляди пъти без грешка.

Сергей Вайпан е треньор на Спортния талант на „Еврофутбол“ Паолина Попова.

Здравейте! След като прочетохте горната визитка, какво бихте добавили от себе си? Какво не знаем за Сергей Вайпан?

Преди всичко искам да кажа, че не се чувствам известен или поне не още. Ако имах състезатели в ТОП 3 на Олимпийските игри или на Световно, Европейско първенство или на шампионата на четирите континента, тогава би ми било приятно да ме наричат известен треньор. Горд съм, че наскоро станах и олимпийски треньор – това е една сбъдната моя мечта. Но аз имам още много мечти и цели, които да постигна.

Кога се преместихте да живеете и работите в САЩ и защо?

Преместих се в САЩ през 2002 година, защото видях много повече възможности тук, отколкото у дома в Европа. В САЩ има много повече пързалки, повече фигуристи и следователно – повече възможности да постигна целите си.

Какво е общото и какво е различното между руската, европейската и американската школи по фигурно пързаляне? Можем ли да говорим за „школата на Вайпан“ и използвате ли по нещо и от трите?

И трите школи имат различен подход към тренировките и подготовката на фигуристите. Опитвам се да взема нещо и всичките с цел да подобря методиката си. Посещавал съм лагери, семинари и други събития, като съм се опитвал да се уча от най-добрите. Все още си мисля, че е рано да се говори за „школата на Вайпан“, но това може да стане един ден в бъдеще, ако аз постигна повече от целите си и стана наистина известен. Сега може би е по-подходящо да говоря за „групата на Вайпан“, защото имаме още работа да свършим.

Тренирате много талантливи деца. Какво трябва да притежава един млад спортист, за да бъде поет от Вас?

Основно търся такива състезатели, които искат да се трудят и да са отдадени на спорта. Талантът не ми е от най-големите приоритети.

Някои от тези деца са българчета. Какви са Вашите впечатления от тях и защо се съгласихте да ги тренирате?

В последните четири години обучавам българската фигуристка Теодора Маркова и съвсем наскоро друго българско момиче – Паолина Попова, която се присъедини към моята група от състезатели за два месеца – през април и май. Както отговорих на предходния Ви въпрос, тренирам ги защото наистина се трудят много по време на тренировка и са отдадени на фигурното пързаляне. Друго, което харесвам в Теди и Поли е, че те притежават изключителен характер както на леда, така и извън него. Те винаги се опитват да се сработят с екипа и затова на мен ми е много приятно да работя с тях. Наистина се опитвам да им помогна при постигането на целите им и най-вече да сбъдна техните мечти! Надявам се един ден българските фигуристки да бъдат на върха на света, както беше в миналото с танцовата Ви двойка Денкова – Стависки, които на два пъти станаха световни шампиони.

Паолина Попова е от най-големите надежди на българското фигурно пързаляне. Как се осъществи контакта между вас двамата и какви бяха първите Ви впечатления от нея?

Всяка година моята ученичка Теди Маркова се връща в България по различни поводи като например Националния шампионат или международни състезания, посещава летни лагери или други спортни събития, където може да покаже нейното изящно и приятно за окото пързаляне. Паолина и нейните родители са видели това. И след като Поли има толкова високи цели във фигурното пързаляне, тя нормално потърси различни начини да подобри своето пързаляне, за да стане един велик състезател. Така семейството й се свързаха с това на Теди, за да попитат дали мога да взема Поли да се подготвя при мен. Аз се съгласих, когато разбрах, че тя е упорита, сериозна и обещаваща състезателка. Искам да кажа, че това не е първият случай, когато българи са ме търсили (отново чрез семейство Маркови). Организирах специален летен лагер в последните три години тук в Кънектикът с олимпийския шампион Алексей Урманов. Два пъти Емануела Илинова, главният треньор на клуб „Ледени искри“, към който Поли и Теди принадлежат, проявяваше желание да дойде с други ученици, но, както разбирам, финансови проблеми попречиха това да се случи. А, що се касае до първите ми впечатления от Поли, то те бяха, че тя е изключително мотивирана и отдадена състезателка.

Разкажете повече за работата си с Поли – какво се промени в нейната подготовка, какви са нейните качества и върху какво още има да работи? Ще дадете ли прогноза докъде би могла да стигне в този спорт?

Винаги, когато ме питат да дам прогноза за някой състезател отговарям по един и същи начин – ледът е хлъзгав, никога не знаеш (бел. ред. усмихва се). Тук, в САЩ, тренировките на Поли бяха различни в сравнение с тези в България, защото тя имаше възможност да прекара далеч повече време върху лед и да работи в малки групи, които са съставени от фигуристи само на едно и също ниво. Така че, за треньора е лесно да има индивидуален подход към всеки един от тях по време на сезона. Научих, че в България, поради факта, че времето на леда е ограничено, пързалките са прекалено наситени със състезатели и дори националите тренират в по-големи групи със спортисти на различно ниво. Мисля, че два месеца бяха добър опит за Поли и за мен, но далеч не е достатъчно. Разбира се аз й дадох домашни, неща, върху които трябва да се фокусира и да работи, за са подобри нейните качества на леда. Мисля, че най-важното за Поли и за децата в България е да имат по-добри условия за подготовка, повече пързалки и повече време на леда. Няма как да тренираш, ако нямаш място, където да правиш това, нали?

Паолина е и стипендиант на една от най-големите български компании – „Еврофутбол“ и благодарение на това тя успя да поеме разходите по пребиваването си в САЩ. Какво мислите за ролята на бизнеса в подпомагането на спорта и как е решен този въпрос в родната Ви Украйна, както и в САЩ?

Разбира се, че е много хубаво това, което направи „Еврофутбол“, но ако могат да го правят за повече деца ще е още по-добре. Така че, благодаря ви, благодаря ви „Еврофутбол“, че давате възможност на младите спортисти да продължат да се развиват в посока на постигане на техните цели и мечти! В Украйна за съжаление ситуацията е подобна на тази в България – няма достатъчно пързалки, но също така няма много хора и компании като „Еврофутбол“, които да подпомагат фигурното пързаляне. В САЩ имат много програми със стипендии за всички нива – от най-началното за млади състезатели до елитни национални и интернационални спортисти.

Ако имате на разположение два свободни часа какво бихте правили?

Нямам два свободни часа, но ако имах бих търсил възможности как да се развивам, как да стана по-добър треньор и какво друго бих могъл да направя за моите състезатели, за да станат още по-добри.

Идвали ли сте в България?

Да, бях веднъж в България далеч през 1989 година. Харесах България. Състезавах се на международно състезание в Зимния дворец в столицата. И имам хубави спомени – завърших втори. Намирам, че България и Украйна си приличат.

Предвид последните събития в родната Ви страна, както и в някои други части на света – какво бихте пожелали, на себе си и на всички хора?

Всичко, което искам да пожелая на всеки е: ЗДРАВЕ И МИР в света!

Допълнете изречението: Спортът е талант, труд и...

И амбиция

Благодаря Ви!

Аз Ви благодаря!


Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Gong.bg. Можете да го изтеглите от Google Play, App Store и AppGallery.