Сани Жекова вече в България: Надявам се на подкрепата на държавата, за да продължа да се развивам

Усмихната и чаровна, както сме свикнали да я виждаме, се прибра от Сочи звездата ни в сноуборда Александра Жекова. Петото й място на Олимпиадата и чудесното състезание, което направи спечелиха на Сани Жекова още повече фенове в България, както и внушително медийно внимание на аерогара София тази сутрин.

„Благодаря много за топлото посрещане. Много съм щастлива, че имам подкрепата на толкова много хора. Благодаря ви от сърце, защото това е една емоция, която със сигурност никога няма да забравя”, коментира Александра Жекова вече на българска земя.

На въпрос, дали в нея все пак няма спортна злоба след нещастното развитие на финала в Сочи, Жекова отговори: „Мисля, че в честната игра няма място за злоба. В крайна сметка всички ние сме положили много труд, за да бъдем на олимпийски игри. Положили сме много труд и искаме да донесем златни медали на държавите, за които се състезаваме, затова не мога да виня някой, че се бори за победата. Просто това беше малшанс от една страна, но от друга мисля, че беше голяма победа за България, защото ние доказахме, че въпреки малките субсидии, които отиват към спорта и нашите федерации, ние успяхме да се наредим сред най-добрите в света. Сред страни като Канада, САЩ, Австрия… За мен това е лична победа.”

„Направеното от италианката беше грешна траектория на задминаване. Още повече, че тя имаше по-ниска скорост от мен и беше невъзможно. Гледах повторението многократно, но оценявам тази нейна грешка като част от нейната опитност, защото тя е много млада и няма въпросния опит. Предполагам, че под въздействие на напрежението и възбудата просто е взела грешното решение. Не го е направила със зла умисъл. Не съм имала възможност да говоря с нея, защото впоследствие разбрах, че тя е получила сериозна контузия. Надявам се да се възстанови бързо”, каза още Сани Жекова и продължи:

„Предстои ми много кратка почивка, след което кратък тренировъчен лагер на Банско и участие в последните две световни купи за сезона в Швейцария и Испания, където ние имаме реален шанс да се борим за добра позиция за кристалния глобус. Наистина съм много ентусиазирана отново да бъда на състезателната писта.”

„Както казах по-рано мисля, че няма място за яд. Цялото това пътешествие и този четиригодишен труд, който всички ние в българската федерация по ски положихме мисля, че в крайна сметка си струваше. Мисля, че цяла България и цял свят видя, че има смисъл. Просто се надявам от тук нататък да имам подкрепата на държавата, за да мога да продължа да се развивам и да може да има деца, които да вървят по моите стъпки”, заяви още Алексанра Жекова на летище София и добави:

„Мисля, че е много рано от сега да се говори за един четиригодишен олимпийски цикъл и за евентуално класиране във финала, но разбира се след края на сезона ние ще направим една равносметка, анализ. Ще видим каква стратегия трябва да изградим за развитие на нашите млади състезатели, за да можем да продължим и аз, и те по пътя към победата и следващата Олимпиада.”

Колкото до травмата, която я тормози, Жекова сподели: „Сега се чувствам по-добре. Вчера направих лека възстановителна тренировка и мисля, че няма да ми попречи за следващите две участие в Световните купи. Всъщност бих искала да се концентрирам върху тях. В момента те са мой абсолютен приоритет.”

За емоциите и споделеното от майка й, която я наблюдаваше в Сочи, Александра Жекова разкри: „Тя се радваше от сърце заедно с мен. Беше страхотно, че беше част от нашия екип и че успя да гледа за първи път в живота си на живо такова голямо състезание. Разбира се, като всяка майка много се вълнува и мисля, че ще остане един прекрасен спомен. Всички серии в Сочи бяха много трудни, защото имаше леки сблъсъци някои, от които не се виждаха по телевизията, но аз знам, че беше наистина много трудно, защото всички момичета караха страхотно. Дадоха всичко от себе си и се бориха докрай. Имам най-добро каране на тренировки засега и в момента работя върху това да постигна пълно спокойствие на старта в състезателна атмосфера, за да мога да се отпусна и да карам така, както на тренировки. Понякога се получава, понякога- не, защото все пак има напрежение.”