Новото лице на инициативата „София – европейска столица на спорта“ Александра Фейгин и нейната треньорка Ина Лутай гостуваха в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Техният тандем води до сериозни успехи в един от най-красивите спортове. Те направиха така, че българите отново да чакат с нетърпение състезанията по фигурно пързаляне. Изминалият сезон бе изпълнен с невероятни резултати. Кои бяха те?  Рекордното за страната ни 11-то място на европейското за жени в Минск, дошло още в дебюта на новата ни надежда на леда на такъв форум. Както и 17-ата позиция на шампионата на планетата в японския град Сайтама, с която българка за първи път попада във финалите на световно първенство от 25 години.

- Здравейте и добре дошли на терена на „Код Спорт“! От колко години сте заедно и какъв сезон изпраща дуетът Александра Фейгин – Ина Лутай?

Ина: От много години, може би вече десет. Саша беше на 6 години, когато дойде на пързалката и започнахме да тренираме заедно. Тя ми е като дете. Цялото ѝ израстване и като човек, и като спортист минава пред очите ми.

Александра: Мисля, че вече изпращаме десети сезон и ще почваме 11-и.

- Десетият сезон се оказа доста успешен, защото постигнахте изключителни резултати! Да започнем с европейското в Минск – вярвахте ли, че ще постигнете 11-о място? Каква цел си бяхте поставили за първенството в Беларус?

Ина: Целта ни беше да попаднем в топ 24, тъй като когато правиш дебют във фигурното пързаляне е необходимо време, за да те опознаят съдиите. Не вярвахме, че ще я допуснат толкова напред в класирането. Но пък Саша беше безапелационна през целия сезон и показа, че не е случайност това, че от малка играе толкова добре. Нещата се случиха по най-добрия начин за нас.

- Саша, по десетобалната система на скалата колко голямо беше напрежението в Минск преди да излезеш на дебютното състезание при големите?

Александра: Може би към шест-седем. Горе-долу бях спокойна.

- Защото нямаше какво да губиш или…

Александра: Просто знаех, че трябва да изиграя чисто програмите си. Аз не се борех за първото място, затова и не се притеснявах толкова.

Ина: Саша е невероятен борец. Тя има едно качество, което много малко състезатели във всички спортове притежават – когато трябва, излиза и прави нещата, които умее и на които е научена. При нея вълнението просто не е основен фактор, докато се пързаля. Затова не е имала такова притеснение.

- Саша, когато излезе за първото съчетание при жените, какво си каза? Какво беше в главата ти?

Александра: Старая се да излизам така да се каже с празна глава и да мисля само за съчетанието. Нямах почти никакви мисли, защото те ще ми пречат.

- Ина, не съжаляваше ли, че остана в България и не замина с Александра за шампионата в Беларус?

Ина: Не, в никакъв случай. Трябваше да остана тук, тъй като имаме още 7-8 момичета, които вече навлизат във възраст да се състезават на големи шампионати. Един от двама ни с Андрей трябваше да остане в България. Да, вълнението е много по-голямо, когато гледаш от телевизора, но пък е емоция, която ми е много добре позната в годините.

- Заставаш пред телевизионния екран, виждаш как Саша излиза, започва нейното съчетание… Мерила ли си си пулса?

Ина: Всеки път, когато тя играе се притеснявам изключително много, но разбира се се старая да не ѝ го показвам. Когато стоиш отстрани, всичко е в ръцете на твоя състезател. Ти даваш целия си труд, всичките години на него и той трябва да покаже на какво е научен. Но пък аз имам опит, защото от четиригодишна със сестра ми беше по абсолютно същия начин. Заставах пред телевизора, събирах играчки, които ѝ носят късмет и я гледах. Поне това не беше новост за мен.

- Саша, кое беше най-трудно за теб в Минск? Казват, че много сложни елементи имаш в съчетанията – това ли е големият ти плюс?

Александра: Не са чак толкова сложни. Просто трябваше програмата ми да бъде стабилна. Общо взето елементите ми бяха най-трудни.

- Ина, как приемат съдиите един дебютант на голям форум?

Ина: Трудно, ако трябва да бъда откровена. Особено от България. Не могат да приемат, че едно дете прави четири финала подред, защото още от миналата година, когато се яви на юношеското световно първенство, се класира за финал и извоюва шест световни купи за България, на които и други деца да отидат. Така че им е доста сложно да приемат това, че от толкова малка държава има толкова добър състезател. От една страна това пречи на Саша, защото тя всеки път се бори срещу съдиите, а не толкова със себе си и с елементите, които показва. Но пък от друга страна, така успехът е много по-сладък. Тя работи много повече от другите, защото знае, че зад нея не стои една огромна нация, която я подкрепя и със съдии и с голямо лоби.

- А как се преодолява субективният фактор във фигурното пързаляне?

Ина: Почти не се преодолява. Трябват много години. Вярвам и знам, че в един момент нещата се получават. Просто трябва да знаеш какво искаш, да работиш денонощно, да имаш цел, която трябва да постигнеш. И в един момент няма как да не се получи, защото всеки труд се възнаграждава. Убедена съм и вярвам в това.

- Саша, как те приеха в европейския елит? Кой първи те поздрави? Какво е отношението на конкурентките?

Александра: С моите конкурентки много не си говорим по време на състезанията. След това се поздравихме една с друга, но не с всички.

- От кои държави са по-високомерни?

Александра: Не знам, всички се стараят да изглеждат доста високомерно.

Ина: Тя е много съсредоточена по време на състезание и си гледа само нейната работа. Предполагам, че заради това не си спомня. Рускините, разбира се, имат невероятно самочувствие, защото там този спорт е като религия. Много добре знаят кои са, колко са известни и как са най-важни за държавата им. При тях си личи само от първата крачка от коя страна са.

- Ина, какво каза твоят съпруг Андрей Лутай за представянето на Саша?

Ина: Много беше доволен. Той е невероятен специалист относно скоковете и техническите елементи. Възпитаник е на Алексей Мишин, който е най-голямото име във фигурното пързаляне. Техническата част, която де факто е най-големият плюс на Саша за момента, изцяло е благодарение на него и на неговите умения. Разбира се, че е много доволен. А аз съм безкрайно щастлива, защото повдигнахме нивото на индивидуалното пързаляне в България. Доста години сме на опашката отзад напред и на мен ми беше много болно заради това. Борим се на вътрешно ниво, но никой не излиза и не показва истински резултати на международния лед. Затова съм му безкрайно благодарна и адски щастлива, че той дойде тук и че създаде такава школа, в която деца от 9-10 години вече правят тройни скокове.

- Виждат ли в елита заплаха в нейно лице или все още е рано за нещо подобно?

- Разбира се, че виждат. Всеки път тя излиза на състезание и играе чисто. Смятам, че виждат заплаха и то си личи във всяко едно отношение. При нея трябва просто още малко да се наблегне на артистичността. Тя го знае, защото е машинка за скокове. От бебе влиза на леда и започва да скача. Когато изисквах от нея да е артистична и да танцува, се мръщеше доста дълго време. Обаче в един момент разбра, че това е изключително важно и сега наблягаме най-много на това.

- Саша, никога ли не си имала конфликти с Ина?

Александра: Не, те не са строги, просто изискват от нас. Много добре го разбирам. Като почнат малко повечко да се изнервят, разбирам, че не правя нещата така, както трябва и се старая още повече, за да не ми се карат.

- Да поговорим за световното първенство в Япония. Ина, ти пак от суеверие ли не замина или просто липса на средства?

Ина: По принцип трябваше да отида в Япония, но веднага след световното, тук имаше международно състезание и пак някой трябваше да остане. А и тя с Андрей се представя наистина страхотно по време на първенствата. Но вече ще пътувам, през следващия сезон ще бъдем и двамата навсякъде.

- Александра, кое бе различното между европейското и световното?

Александра: Повече се притеснявах на световното, защото всички казваха, че това е най-важното състезание. Появява се притеснение, защото знаеш, че това наистина е най-важното състезание през този сезон и трябва да се представиш добре. За да може през следващия сезон съдиите да си спомнят коя си и да дават по-хубави оценки.

Ина: А и след резултатите на европейското първенство, разбира се, върху нея вече имаше една тежест, която стоеше в главата ѝ, че хората очакват от нея да ги зарадва отново.

- Може ли без лоби българка да се бори за медал във фигурното пързаляне? В този смисъл на някое от двете състезание имаше ли известно ощетяване на Саша?

Ина: Имаше, да, на световното първенство. Там бяхме без български съдия и за абсолютно същото изиграно съчетание тя получи много по-ниска оценка за компоненти. Но пък от следващия сезон вече ще има съдия на всяко едно голямо състезание и смятам, че ще се преборим с този проблем. Неведнъж или два пъти сме виждали фигуристи от Европа, които нямат голямо лоби, да постигат огромни неща във фигурното пързаляне като Хавиер Фернандес или като сестра ми.

- Музикалният съпровод на съчетанието в Япония бе от филма „Списъкът на Шиндлер“ – защо се спряхте на тази музика?

Ина: Защото това е една музика и една тема, която много подхожда на Саша. Нейният темперамент е много вътрешно събран емоционално, а отвън тя не показва почти никаква емоция. Тя може да изрази тази музика страхотно. След като поставихме това съчетание, разбрахме колко тя може да пресъздаде образи, с които да разказва истории. Затова пък за волната програма взехме музика от театрална постановка. Там тя задава различни въпроси чрез своето фигурно пързаляне.

- Саша, имаш ли някакво отношение към музиката или каквото ти каже треньорката?

Александра: Предлагат ми варианти и заедно избираме кой най-добре ми подхожда. Всичко правим заедно.

- Какво предстои на тандема в края на сезона? Вече в почивка ли сте?

Ина: Не, в никакъв случай не сме в почивка. След международното състезание тук, което е много важно, защото класирането влиза в световната ранглиста, имаме международен лагер в Кранево, който организираме Андрей и аз. След това Саша заминава за Сочи, където ще се пързаля с Иля Авербух, с Алексей Ягудин, със сестра ми. Там ще работи върху любимата ѝ артистичност. След което предстои лагер в София, който ние организираме, после в Швейцария на 2000 метра планинска подготовка, защото това е много важно за нейната издръжливост. Когато слезе от горе, може да изиграе две съчетания подред без изобщо да се задъха. За огромно съжаление, време за почивка в близките няколко години, няма как да има.

- Саша, защо избра фигурното пързаляне? Как започна твоята приказка в този красив спорт?

Александра: Просто татко ме водеше на различни спортове и накрая си избрах фигурното пързаляне. Почувствах, че това е моят спорт. Обичам студеното, а и е много сложен спорт, изисква много дисциплина и усърдност.

- Кои бяха другите спортове, които преди това се опита да практикуваш?

Александра: Спортна гимнастика, плуване, художествена гимнастика, но там изобщо не ми хареса.

- С Албена Денкова сте сестри, какво казва двукратната световна шампионка за резултатите на Саша?

Ина: От сестра ми винаги съм имала невероятен респект. Винаги съм била по-малката сестра и никога не съм си представяла, че тя може да ме похвали за нещо до такава степен, че да усетя, че тя вижда колко съм направила в дадена сфера. Като се чухме след Минск, аз се почувствах много горда, че съм я зарадвала. Дори тя ми каза, че има нужда от някакви съвети относно треньорската работа, тъй като те са по шоу програми и все още не са станали треньори. Това много ме учуди и много ме зарадва, защото наистина тя винаги ме е възпитавала в живота и е била пример за мен. Тя е безумно дисциплинирана. А това са все качества, които на мен малко ми липсват. Аз съм малко по-творчески човек, по-разсеяна. Затова избирам музики и водя Саша на театър. Просто моята натура никога не е била толкова спортна и тя винаги е била пример за мен в това отношение.

- Защо реши да се занимаваш с треньорска дейност?

Ина: Защото това е моето призвание. Аз се чувствам прекрасно, когато съм от другата страна и давам. Много рано разбрах, че това ще бъде водещото нещо за мен. Непрекъснато имам идеи в главата си за всяко едно дете – каква програма му подхожда, на каква музика би могло да играе, какво ще изрази неговата емоционалност най-добре. Смятам, че наистина хората, които са родени да бъдат или режисьори в театъра, или треньори, или хореографи са благословени, защото дават много и виждат труда си всеки ден отстрани. Това е невероятно усещане.  

- Как успехите на Саша ще повлияят на българското фигурно пързаляне?

Ина: Те вече влияят, тъй като усещам един респект от много хора към нас. Вече не ни гледат с това око: „Еми, да, ама нямат резултати в този спорт.“ Разбира се, че е трудно, защото в такова малко пространство, в което ние тренираме и работим, сме няколко клуба. Всеки гони нещата към себе си и когато един човек толкова изпъкне и постигне такива резултати, трудно се приема от масата. Но пък има и хора, които ни поддържат и ни подкрепят. Наистина виждам положителна емоция в очите им.

- А какви са ни плановете за лоби? Може ли да разчитаме на руска подкрепа?

Ина: Разбира се, че можем. Андрей и аз имаме много добри отношения с най-добрите треньори и дори с ръководството на руската федерация. Така че винаги ще намерим подкрепа за нея, тъй като двамата с Андрей не сме „господин никой“ в този спорт, което е много важно.

- Саша, вече си лице на кампанията „София – европейска столица на спорта“ – как приемаш това предизвикателство?

Александра: Наистина съм много благодарна, че избраха мен. Все още не мога да повярвам. От малка много исках да бъда лице на някаква кампания и най-сетне се случи.

- Имаш ли любима фигуристка?

Александра: Нямам

Ина: Нали Алина Загитова ти беше идол? Бяхте на състезание заедно и вече не е… Но Саша много искаше да постигне една комбинация, която прави Загитова троен лутц-троен ритбергер. Вече я пробвахме на състезание и Саша я направи успешно.

- Александра, за какво мечтае едно 16-годишно момиче?

Александра: Да представям България на олимпийските игри, да нямам травми, да постигам моите цели и желания.

- Как съчетаваш тази натоварена програма с училището?

Александра: Училището е на втори план. Имам малко трудности с отсъствията, понеже ми правят забележка. Но няма какво да се направи. Аз съм си избрала спорта.

Ина: Но пък аз много държа Саша да е интелигентно и умно дете, защото винаги си личи, когато един спортист е чел, учил е и се интересува от музика и изкуство. Просто се създава една друга атмосфера на леда. Въпреки че пропуска училище, съм убедена, че ще наваксаме по друг начин.

- Не важи ли вече частен ученик?

Ина: Има, да, но нещо не се организирахме добре тази година, тъй като доскоро тя държеше много и на училището. От догодина вече няма как – ще бъде частен ученик.

- Саша, какво правиш в свободното време, ако въобще имаш такова?

Александра: Всяка неделя почиваме. Излизам с приятели, ходим на кино.

- Вече си под прожекторите – това влияе ли? Усещаш ли някаква промяна на приятелите ти към теб? Как ти влияе вниманието на обществеността?

Александра: Може би просто малко повече ме уважават, но иначе нищо не се е променило. Всичко е едно и също. Имам същите приятели.

- Ина, вярваш ли в олимпийската мечта?

Ина: Вярвам, разбира се. Знам колко много може Саша и съм сигурна, че ще постигне невероятни успехи.

- Какво ще кажете за финал на нашия разговор?

Ина: Наистина много държа Саша да е като мое дете и да може да ми споделя всичко, за да ѝ помагам във всяко едно отношение.