Тя е Лора Христова! Младото и крехко момиче, което донесе радост на цяла България със спечелването на бронзовия медал в индивидуалния старт в биатлона на зимната Олимпиада в Милано-Кортина. 22-годишната родна гордост бе гост в Discord канала на Gong.bg. Там някои от нашите последователи зададоха своите въпроси, които водещият предаде на Лора Христова.

- За мен е изключителна гордост и радост да ви представя днешната ни гостенка – момичето, което накара цяла България да се гордее. Това е Лора Христова, нашата бронзова медалистка от зимната Олимпиада в Италия. Лора, благодаря ти, че прие поканата ни! В какво настроение те намираме?

- Благодаря за топлото посрещане! Радвам се да бъда ваш гост. В изключително добро настроение съм – вчера се прибрах в Троян за първи път след Олимпиадата и посрещането беше много топло. Това много ме зареди, въпреки умората.

- Замина като момичето Лора Христова за Олимпиадата, а се върна като национален герой. Как ти се отразява цялата тази любов?

- Много позитивно. Оставам същият човек, какъвто бях и преди успеха, но съм още по-мотивирана.

- Какво си помисли, когато разбра, че медалът е твой?

- Честно казано, първата ми мисъл беше, че нямам дрехи за награждаването. (смее се). Моята съотборничка, Милена Тодорова, имаше, и ми услужи с тях. Но след това си дадох сметка колко много ще означава този медал – за мен, за отбора, за федерацията и за България.

- Кое беше най-трудното по време на състезанието?

- Да запазя спокойствие и концентрация. След всяка чиста стрелба трябваше да овладявам емоциите си и да остана фокусирана до края. След като направих последната стрълба, без грешка, за миг много се зарадвах. Надигна се на еуфория у мен, но за 10 секунди си казах: "Не, сега трябва да запазя концентрация и за последната обиколка защото трябва да се вложа максимално в нея".

- Очакваше ли медал преди Олимпиадата?

- Не. Надявах се на добро представяне, може би топ 10, но не и на медал. Това беше приятна изненада. Винаги съм казвала, още от малка, че целта ми е олимпийски медал, колкото и надудничаво да звучи. Аз винаги съм вярвала, че мога да го завоювам, но не вярвах, че ще е още на тази Олимпиада. 

- Какви са целите ти оттук нататък?

- Най-важното за мен е всеки ден да ставам по-добра версия на себе си. Големите цели идват с малките стъпки.

- Имаш ли ритуали преди състезание?

- Като малка имах, но вече не. Не искам да съм зависима от такива неща. По-скоро имам няколко чифта чорапи, които са ми много удобни. Винаги съм с тях, защото просто те са ми най-удобните

- Какво обичаш да правиш извън спорта?

- Обичам разходките сред природата, да слушам как пеят птичките. Харесвам много и готвенето. Готвя повече солени неща, а най-много обичам пълнени чушки, но с яйце и сирене.

- На колко години започна да тренираш?

- На 11 години. Преди това тренирах балет. Всъщност, аз съм родена в София, но винаги съм си живяла в Троян. Бях в столицата от първи до трети клас. Бях в школата на Маша Илиева.

- Как преминаваше един твой ден на Олимпиадата?

- Спокойно, ставам без аларма, закусвам, правя лека тренировка, почивам и следобед се подготвям за старта.

- Спазваш ли специален хранителен режим?

- Не строго. Ям това, което ми се яде, но преди стартове наблягам на въглехидрати.

- Кога разбра, че биатлонът е твоят спорт?

- Когато влязох в националния отбор за девойки, бях на 16 години.

- Кой е най-ценният урок от спорта?

- Че в живота има повече загуби, отколкото победи – и те те изграждат.

- Работиш с треньор и легенда като Волфган Пилхлер. Какъв човек е той?

- Доста внушителна личност. Изключително много ни мотивира. Много вярва в нас. Още повече вярва в това, което той прави. И в неговата методика на работа и на тренировки. Което е един плюс, защото когато правиш нещо с вяра, то става дори да не е най-правилното понякога. Няма да забравя първия лагер, когато излязохме на тренировка с колелетата и той дойде с нас да кара колело. Три часа и половина. Тогава много ме впечатли.

- Кой е твоят идол?

- В биатлона – Мартен Фуркад. Иначе в момента много ме впечатлява Линдзи Вон. Тя е изключително борбена личност. Вижте само как се справя след контузията.

- Как се справяш със стреса?

- Говоря с близките си – те много ми помагат.

- Какво те мотивира?

- Те ме държат фокусирана всеки ден.

- Каква е най-голямата ти мечта извън спорта?

- Да остана добър човек.

- Какво е за теб България?

- Родина. Дом. Много я обичам! Усещай топлината на моите сънародници по време на Олимпиадата. За мен беше голяма гордост за нося трибагреника до сърцето си.

- Какво би казала на младите спортисти?

- Да вярват в себе си – всички мечти се постигат с труд и постоянство.

- Кой беше първият човек, на когото се обади след медала?

- Баща ми.

- Каква щеше да си, ако не беше спортист?

- Не знам – спортът ме е изградил като човек.

- Кое те разсмива най-много?

- Шегите със съотборниците ми. Особено преди състезания. Това сваля напрежението.

- Море или планина предпочиташ?

- Планина. Най-много ми харесва в Канада. Бях в Кенмор, където имам семейни приятели.

- Кой е любимият ти сериал?

- „Двама мъже и половина“.

- Каква музика те надъхва?

- Специално сега, преди Олимпиадата, често слушах Deep Purple и Metallicа. Особено "Back in Business" на AC/DC.

- Какво правиш, когато си в лошо настроение?

- Оставам сама и си пускам нещо разтоварващо.

- Какво никога не би опитала?

- Наркотици.

- Какво си помисли, когато хвана своя медал в ръце?

- Че съм сбъднала детската си мечта.

- Имаш ли спортисти в своето семейство?

- Баща ми и майка ми не са, но брат ми е. Той е баскетболист, на 16 години е.

- За финал – какво искаш да кажеш на българите?

- Благодаря за подкрепата – тя се усеща и дава огромна сила. Благодаря ви, че сте до нас и в трудните моменти. Наистина се усещаше и ми даваше увереност през цялото време и през Олимпийските игри, и след тях, и преди това на всички, които са ни подкрепили. Не само през успешните моменти, но и през трудните моменти, когато не сме успявали когато не сме си представили толкова добре.