След разразилите се трагедии под връх К2 (8611 метра) в Пакистан, при които загинаха двама души - Атанас Скатов и Сержи Минготе, а други трима изчезнаха безследно, в социалните мрежи един от най-успешните и опитни български алпинисти Николай Петков отправи няколко въпроса. “Кой наду балона?”, попита той, и “Защо медиите отразяват като постижение изкачвания по нормалните пътища в рамките на тежки комерсиални експедиции?”.

"При положение, че имаше толкова неуспешни опити за зимно изкачване на К2, организирането на голяма комерсиална експедиция там звучеше от самото начало абсурдно и още тогава споделих, че очаквам отново една голяма трагедия. Естествено, надявах се да мине поне без жертви", казва Петков в интервю за БНР.

“Освен клиентите на тази експедиция, които не бяха никак малко, се появиха и желаещи да се съревновават, просто подтикнати от това, че бидейки една голяма експедиция в района, много по-лесно е, когато има опънати парапети.

Самото обявяване на тази експедиция се породи от факта, че шерпите са били вече “изгладнели”, поради проваления летен сезон. Те нямаха доходи и най-вероятно са решили - независимо какъв ще бъде изходът от експедицията - за тях е било важно да има приходи”.

Що се отнася до поставения от него въпрос:

Кой наду балона?

Петков уточнява: “Става дума за връзка по веригата на парите. В нея са клиентите, спонсорите, организаторите, а по средата са медиите. От начина на отразяване на тези събития от медиите зависи доколко тази верига ще се върти. Това все повече започва да се превръща в проблем и на самия алпинизъм, макар че ние не го приемаме за алпинизъм този клиентски височинен туризъм. На нас това започва да ни пречи, защото създава един погрешен образ на алпинизма като цяло. Всички ние, които сме почнали да се занимаваме с алпинизъм, сме имали малко по-идеалистични представи за всичко - за планина, за приятелство в планината, за начина, по който човек става алпинист, за катеренето, което е неотменна част от самия алпинизъм”.

"Изкачването на върхове от клиенти, които използват наготово направени парапети, обилно снабдени с кислород и на които цялата инфраструктура се изгражда от помощния персонал - това не е постижение в алпинизма", подчертава Николай Петков. “И това нещо трябва да е ясно - на медиите и на тези, които ги слушат тези медии. Те сякаш забравят, че има алпийско движение, което има своята история, своите постижения”.

Какво е бъдещето на тези комерсиални експедиции и как ще се отрази това на чистия алпинизъм?

“Винаги ще има желаещи да се качат на някакви върхове и това няма защо да се спира. Трябва обаче да е ясно, че те не правят алпинизъм. Едно е да изкачиш Еверест в самостоятелна експедиция, която има някаква цел - нов път или нещо друго. Или да е от група алпинисти, които сами постигат целта - това е алпинизмът.”

Да се качи клиент на даден връх не може да е централна новина, смята Петков: “Тези хора не са извървели своя път в алпинизма. Когато ти извървиш своя път в годините - от началното обучение, намирането на свръзка, изживяването в планината, трудностите, едно по едно... И чак тогава, когато стигнеш до идеята да се качиш някъде, на теб в главата ще ти бъде съвсем различно... Ти просто ще имаш едно смирение, което ще те накара да бъдеш по-обран”.

“Призовавам всички да си знаем мястото под слънцето. И да изкачваме върховете безаварийно. Искрено го пожелавам на всички!”, завършва Николай Петков.

Той е изкатерил почти всички емблематични големи стени по света и е един от най-успешните ни алпинисти, с много премиерни изкачвания в България и в чужбина. Участник в трите експедиции, осъществили най-големите постижения за българския алпинизъм - Еверест 1984 г. (по Западния гребен, без повторение досега!), Южната стена на връх Комунизъм - 1986 г., Транго Тауър - 1998 г. Първият и единствен досега алпинист, обходил и трите ръба на Еверест. През годините изкачва най-трудните стени в Алпите, Пакистан, Хималаите, Памир, Йосемити.