Преди няколко месеца името на България се появи на великата сцена на Националната хокейна лига. Причината - 22-годишният Александър Георгиев, син на българин и рускиня, който дебютира на вратата на един от най-популярните отбори въобще в спорта Ню Йорк Рейнджърс.

Роденият в Русе Георгиев стъпва на леда за първи път на 5 години. Малко след раждането му семейството заминава за рподината на майка му Наталия, а бащата Георги бързо решава какво ще бъде неговото бъдеще.

"Честно казано, нямах голям избор, бях само на 5 години. Отидохме на пързалката и той ми каза 'Това е твоето нещо'. Но поне аз избрах да стана вратар", разказва Георгиев в интервю за NOVA.

В следващите 17 години той се развива главно в Русия, но ключови се оказват вратарските финландска школа на Фредрик Нoрена.

"Когато бях 10-годишен се записах в школа за вратари във Финландия. Тя беше водена от известния вратар Фредрик Нoрена. В тази една седмица напреднах страшно много и затова продължих да се връщам там всяко лято в следващите 8 години. Когато бях на 18 Нурена играеше последния си сезон като хокеист и после стана треньор на вратарите в ТПС. Той ми предложи да дойда на проби в мъжкия тим, което беше страхотна идея. Там можех да се уча от най-добрия."

Георгиев бързо прави впечатление и интересът не закъснява: "Знаех, че всички отбори от НХЛ следят професионалния хокей в целия свят чрез скаутите си. Когато разбрах, че от Рейнджърс ме следят се развълнувах страшно много. Исках да грабна тази възможност и приех всичко много сериозно. Това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Говорих за страхотен отбор и чудесна организация."

След като преминава през летия лагер на Рейнджърс, Георгиев започва да играе в сателитния отбор Хартфорд. След силна серия от мачове в края на есента на 2017-а, треньорът Ален Виньо се доверява на Александър и го взима за втори вратар. Но дебютът му трябва да почака още малко - до 22 февруари, когато за първи път в живота си стъпва на леда на НХЛ срещу легендарния тим на Монреал Канейдиънс.

"Преди този мач имаше няколко други, в оито бях резерва, но за всеки един от тях съм се готвил все едно ще бъда титуляр. За да знам, че каквотo и да се случи, ще съм готов да се появя в игра. Когато най-накрая ми казаха, че ще се появя срещу Монреал си казах 'най-после, толкова съм развълнуван'. Просто нямах търпение да заиграя."

С отразените 38 удара Александър се превръща в най-успешно дебютиралия вратар на Рейнджърс. До края на сезона играе в общо 10 мача с близо 92% отразени удари и 4 победи.

"Най-запомнящи бяха дебютът, първата победа над Едмънтън, но най-силното усещане бе при победата над Питсбърг, шампионът от последните две години. Беше много здрава битка, която спечелихме след продължения."

Първата крачка за родения в България вратар вече е направена. Той обаче знае, че пред него има дълъг път преди да стане утвърдено име на най-високата сцена.

"Сега знам, че мога да играя добре на това ниво, но и много други играчи биха могли да го направят. Целта ми е да се задържа в лигата. Това е моята мисия. Да докажа на Рейнджърс, че за мен има място в отбора."

Сашо, както го нарича баща му Георги, пази здрава връзка с родната страна и не пропуска възможност да посети България.

"Баща ми е българин и имаме много роднини тук. Не пропускам възможност да се връщам възможно най-често, защото обичам чудесното време и хубавата храна. И разбира се, да видя хората от семейството."