Европейският шампион по биатлон на 20 километра Красимир Анев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. След четири сребърни и четири бронзови медала дойде време и за златото на топ състезателя ни в един от най-трудните спортове. Анев не обича светлините на прожекторите, но когато говори винаги е интересно.

- Краси, добре дошъл в „Код Спорт“! На кое място в колекцията си от отличия поставяш титлата европейски шампион?

- Това беше върхът в моята кариера. След като толкова пъти му убягваше златния медал, в крайна сметка се радвам, че този път се случи и успях да го дочакам.

- Биатлонът е много тежък спорт и изисква куп комплексни качества, но кое от тях все пак е решаващо за теб? Кое ти помогна най-много, за да триумфираш в Беларус?

- Конкретно за Беларус стрелбата беше от по-голямо значение, защото условията бяха много ветровити и много от конкурентите сбъркаха. Затова стрелбата имаше по-голяма тежест. Въпреки че снегът беше доста мек и бавен, а всички знаем, че колкото повече се уморяваш по време на дистанцията, толкова по-трудна е стрелбата. Беше едно комплексно състезание. Радвам се, че успях да се справя най-добре.

- Сега почиваш или кроиш планове за новия сезон? В какво си се прицелил?

- Засега съм се отдал на почивка и очаквам да се появи по-голяма жажда за тренировки. Даже не съм си позволил да отделя време да анализирам сезона, но съм сигурен, че личният ми треньор вече работи върху това, а може и да е свършил. Очаквам да ми се обади, да направим анализ на изминалия сезон, да погледнем плановете за в бъдеще и да ги представим на федерацията.

- Обяви, че олимпиадата в Пекин не влиза в твоите планове, защото тогава ще си на 33-34 години. Но някои твои близки приятели твърдят, че при нов успешен сезон, ще промениш намеренията си. Така ли е?

- По принцип не гледам чак до олимпиадата. Много пъти казах, че не мисля, че ще продължа чак до олимпиадата. Тези мои приятели много добре знаят колко си обичам работата и затова мислят така. Но все пак трябва да се съобразявам и с други неща. Решението дали ще се откажа не зависи изцяло от мен.

- Въпрос на гледна точка – за някои Пекин 2022 не е чак толкова далеч…

- Да, обикновено така става с нас, зимните спортисти. Още един сезон, още един и накрая олимпийски сезон. Времето ще покаже, да не конкретизираме нещата.

- Коя е любимата ти дистанция?

- Тази, която ми е донесла най-много успехи и естествено е индивидуалната дисциплина. Но като цяло обичам и другите дисциплини с четири стрелби. Другите две дисциплини са контактни. Стрелбата се извършва заедно с конкурентите, което носи голяма тръпка от самото състезание. А пък и главно разчитам на стрелбата, затова тези дисциплини са ми по-любими.

- Имаше период на спад на резултатите в мъжкия биатлон, също и някои конфликтни ситуации, неуспешна олимпиада – може ли да се каже, че днес турбуленцията вече я няма, щом ти донесе европейска титла, а Владимир Илиев медал от световно първенство?

- Да, като цяло наистина последните два сезона бяха доста тежки за нас. В олимпийската година не успяхме да се реализираме на самата олимпиада. Но там другите държави са доста подготвени и с доста по-големи инвестиции. За тях олимпиадата е едно изключително ценно състезание, както и за нас, естествено. Това са едни от причините да не успеем там. Покрай олимпиадата пропуснахме двата ми медала на европейското първенство. Смятам, че от федерацията не успяха да го отчетат като някакъв успех. А това беше единственият успех тогава. Последните два сезона бяха много тежки, включително и този. Хубавото е, че направихме по няколко добри старта с Владо и ни се падна така, че да са на големи първенства.

- Какво трябва да се промени в управлението на федерацията според теб?

- От миналата година се промени част от Управителния съвет. Според мен за добро. Иначе като цяло ръководството на федерацията си остава едно и също. Имаме много пропуски и в логистичен план, и в организационен. Смятам, че е по-добре да се правят по-добри финансови разчети за в бъдеще, да знаем кой с колко пари разполага, за какво и къде може да ги харчи. За да се управляват финансите по-добре, защото министерството на спорта ни осигурява финансирането, но ние трябва да бъдем доста по-съсредоточени върху подготовката и върху изхарчването на сумите конкретно за подготовка.

- На теб стигат ли ти тези средства за подготовка? Достатъчни ли са?

- Почти изцяло съм на финансиране от министерството на спорта. Има си наредба, според която при завоюван медал от европейско, ти се полагат определени финансови средства. Винаги от федерацията са ни ограничавали с тази финансова рамка и не сме виждали кой знае колко голяма финансова помощ от федерацията. Но все пак важното е да вървим напред.

- А при поява на спонсор какви екстри ще ти даде това в подготовката ви и въобще в състезателния процес?

- Имам чувството, че ще ме изстреля много по-напред появата на един сериозен спонсор. Мога да инвестирам в повече ски, а подборът на ски е много важен за нас. Има и други неща, в които може да се инвестира – по-добра логистика, по-добро научно и медицинско обезпечаване.

- Смятал ли си колко пари са нужни наистина, за да те изстрелят на по-предните места?

- Не искам да прозвучи така, че отделяните средства от държавата са малко за мен. Все пак успяваме да закърпим ситуацията, но ако искаш да имаш успехи в биатлона, са нужни много, много средства. Винаги даваме за пример най-добрия латвиец. Може би на хората вече им става досадно, но и сравнението между държавите е горе-долу еднакво, затова сме избрали да даваме за пример биатлонист от Латвия. При него сумите са огромни – около 100-120 хиляди евро на година отиват за неговата подготовка, а има и огромен екип.

- Според статистиката имаш 15 поредни точни серии при изстрели към мишената в състезателна обстановка в периода 2016-2017 г. Как ти се получава?

- Получава се с много труд, много стрелба. Часове, отделени на работа с пушката. Различни упражнения, които треньорът ми дава. Самият той си е формулирал и измислил много от нещата. Считам, че на мен ми помагат и продължаваме с тях.

- Вярно ли е, че понякога тренираш бърза стрелба с боен пистолет?

- Това ми е хобито. Наистина с бойния пистолет обичам да стрелям много по-бързо.

- Точен ли си с него?

- Не, нямам този опит. Не мога да кажа, че съм много по-точен. Там спусъкът е доста по-тежък, изисква много време, пък и не е евтино хоби. Когато имам възможност, го практикувам.

- А колко поредни успешни изстрела си правил на тренировка?

- Точно не мога да кажа, но треньорът ми може да отговори със сигурност. Той е голям статистик, всичко се записва, всяка една тренировка. Доколкото се сещам са 16 поредни стрелби от по пет патрона.

- Кои са най-големите майстори в стрелбата в световния биатлон?

- За мен от мъжете това е Симон Едер – страшно бърз стрелец. Наистина в последно време точността му малко изневерява, но той е еталон за много бързо заемане на позиция, много бързо възпроизвеждане на първи изстрел, а и между изстрелите всичко при него се случва много бързо. Понякога дори е непремерен риск според мен толкова бърза стрелба. От жените – Доротея Вирер, резултатите ѝ го показват и е страхотен стрелец. Между другото, жените са по-точни от мъжете като процент. Не знам защо. Може би защото мъжете повече рискуват.

- Какво става с процента на прочутите „астматици“ в биатлона? Говори се, че половината от световния елит са „болни хора“…

- Да, наистина го крият. На едни от конгресите на международния съюз по биатлон Катя Дафовска беше задала този въпрос, което ѝ прави чест. Беше отговорено уклончиво, не беше назована конкретна бройка на тези спортисти, а за имена е абсурд да се изнесе информация.

- Имаме информация, че твоята пушка си има име – така ли е или това е някаква шега?

- В приятелски кръг с шеговит тон съм споменавал, че трябва да я кръстя по някакъв начин. Избрах името „Нулина“, което идва от нула. Моите приятели знаят колко си обичам оръжията и как си ги поддържам.

- Оправдава ли си името?

- Да, засега нямам оплаквания. Старая се да ѝ осигурявам нужните грижи. Даже последното нещо, което направих бе да си поръчам и да си закупя сам нов приклад, ако сте забелязали, изрисуван с българското знаме. Това е едно допълнение към цевта, което мисля е заслужено.

- Как изглежда най-тежкият тренировъчен ден на Красимир Анев?

- Горе-долу осем часа на ден. Сещам се за един малко по-нестандартен ден, в който карах шест часа колело. Успях да навъртя 200 километра и то абсолютно сам. След това веднага треньорът ме качи в каяк за час и половина гребане. Накрая заспах в колата. Иначе тренировъчният ден започва рано сутринта. Преди закуска има микро тренировка от един час, след това от 9:00 до 12:30- 13:00 часа и следобед от 16:30 до 19:30-20:00 часа. Като това включва не само физическо натоварване, но и много работа с пушката, плуване, фитнес… Тренировъчният процес ни е разнообразен и така по-леко понасяме натоварванията.

- Знам, че над осем часа са били единствено тренировките на Иван Абаджиев…

- Да. И аз съм чел за този велик човек. Осем часа минимум са им били натоварванията на ден.

- Защо Белмекен ти е любимо място? Толкова дни на тежки тренировки там, но явно любовта остава…

- Белмекен за мен е перфектното място за тренировка. Излизаш от хотела и започваш, няма пътуване, няма губене на организационно време. Няма наоколо град, който да те разсейва. Там си абсолютно сам и концентриран върху това, което правиш. Относно инфраструктурата за биатлон, има какво да се подобрява там, но смятам, че за в бъдеще ще бъде подобрена след тези успехи.

- Достатъчни ли са трасетата и пистите, на които се подготвяте вие, биатлонистите и алпийците в България? Какви са условията у нас и в Алпите?

- Дискутирахме това и на срещата с министъра, че базите за подготовка по биатлон в градовете, където се развива този спорт, са много под нужното ниво. Имаме много да работим в тази насока, като всичко изисква доста финансови средства. Изграждането на стрелбища, на трасета – това са много големи пари. А иначе по никакъв начин не можем да сравним нашите условия с чуждите. Пистите там са по всички световни стандарти, провеждат се Световни купи, световни първенства. Няма база за сравнение. За алпийците не знам, но според мен нашите алпийски курорти са на нивото на австрийските и швейцарските. Дори ми се струва, че има малко страх в Запада от развитието на нашите курорти. На „зелените“ мога да им препоръчам да отидат до Австрия, да се качат на глетчера Дахщайн и да видят колко писти има. Да се поразходят по гората и да видят колко дивеч има. Докато си бягаш крос, сърните са около теб и въобще не ги е страх. А тук нито достатъчно писти имаме, нито достатъчно дивеч. Не знам на какво се дължи.

- Видях една твоя снимка на базата в Белмекен с Кубрат Пулев – приятели ли сте?

- Да, вече много години се засичаме на Белмекен. Той е доста отворен човек, доста контактен. В миналото мнението ми за него беше доста по-резервирано, но когато успях да го опозная, разбрах, че е страхотен човек и мъжкар. Преди европейското бяхме горе. Той се готвеше за своя мач. Сприятелихме се много. Дори успя да ми вдъхне кураж и да ме надъха в типичния негов стил: „Ти си българин, ти можеш!“ Виждаше колко много се трудя и беше един от първите, които ме поздравиха за европейската титла.

- Може ли да се каже, че има някои фактори, които правят подготовката на биатлониста по-тежка от тази на останалите спортисти?

- По принцип не съм фен на сравняването между спортовете и успехите на хората. Всеки един спорт е достатъчно труден. По-скоро, ако трябва да сравним нещо е това, което ти остава след спорта. Например съм сигурен, че се трудим много повече от футболистите и изкарваме много, много по-малко финансови средства. Не че се оплаквам. В крайна сметка това сме си избрали, това ни доставя удоволствие.

- Някакъв друг спорт опитвал ли си като малък?

- Като малък започнах с футбол, заедно с всички момчета – мои съученици и деца от квартала. Бях вратар, но скоро разбрах, че това не е моето призвание.

- Но пък казват, че си познавач на футбола. Би ли прогнозирал как ще завърши това завързано първенство тази година в елитната ни група?

- Чак познавач не мога да се нарека, защото нямам толкова време да гледам самите мачове. Наистина следя какво се случва. Такъв човек съм, че когато не разбирам от нещо, не мога да кажа, че разбирам и да се изявявам като коментатор и критик. Хубаво е, че първенството е завързано. Надявам се българският футбол да излезе от кризата, в която се намира и да се радваме на успехи на националния отбор. Първенството е едно, но за всички българи според мен е по-важно представянето на националния отбор.

- Често те виждат на мачове на футболния ЦСКА – откъде идва тази любов към „червения“ клуб?

- Още от детството, от компанията и най-вече от семейството. Вече второ поколение цесекари. В тази връзка, естествено, ми се иска ЦСКА да спечели шампионата.

- Посвети златния си медал от европейското на дъщеря ти Карина – тя ли е твоето вдъхновение?

- Да, определено тя е вдъхновението. На европейското първенство през 2017 г. успях да се справя болен и да завоювам два медала. Тогава знаех, че приятелката ми е бременна и това беше най-големият стимул за мен. Затова се случи това почти чудо - едвам дишах и успях да спечеля медали. Не съм си вкъщи в голяма част от времето и искам един ден детето ми да разбере, че усилията ми и лишенията, които и тя е търпяла, не са напразни, а в крайна сметка е останало нещо след мен и съм си записал името като европейски шампион. Искам когато порасне, да се гордее с мен.

- Хобито ти са бързите коли – с каква най-висока скорост си карал?

- Искате да ми наложат акт от КАТ ли? (смее се) Не рискувам чак толкова много - около 200 км/ч.

- Катя Дафовска е най-успялата ни спортистка в „белите спортове“, има златен медал от олимпиада, а сега е президент на родната федерация по биатлон. В какви отношения сте? По принцип винаги си откровен за нещата, имахте и разногласия – сега как е?

- Сега ситуацията е добре. Включително и до есента имахме разногласия. Според мен тя приема нещата много лично. Винаги съм твърдял, че действията и изказванията ми са насочени към развитието не само моето, а като цяло на биатлона. Мисля, че тя го приема много лично и си мисли, че имам нещо лично към нея. Не! Стремя се всичко да бъде в професионален план. Лошото е, че в България хора като мен, които си позволяват да изразяват своето мнение, не се котират много. Защото никой няма нужда от критици и от хора, които имат свое мнение и забелязват някои грешки и пропуски.

- Как виждаш бъдещето на биатлона у нас?

- След успехите тази година се надявам за в бъдеще да се инвестират повече пари и най-вече повече деца да искат да се занимават с този спорт, който развива страшно много качества. А и е полезен като цяло за децата. Бъдещето? Дано да има пари.

- Голям спорт не се прави без пари.

- За съжаление, няма как. Призовавам фирми, които искат да бъдат рекламирани, да започнат да инвестират в нашия прекрасен спорт, защото не може само министерството на спорта да ни поддържа. Наистина в момента имаме спонсори, които ни помагат, но най-голямата част от финансирането е благодарение на държавата.

- Мислиш ли след края на кариерата си да се пробваш като ръководител в спорта или може би като треньор?

- За ръководител според мен няма кой да ме покани и да ме вземе, защото в България не вървят хората, които имат собствено мнение и не ги е страх да го изразяват. Много от моите колеги за много от нещата са на същото мнение като мен, но си мълчат. Това вече е въпрос на личност. По принцип не виждам работата си затворен в кабинет или в офис, трябва ми движение и динамика. Не знам дали ще мога да се впиша в такава обстановка.

- Надяваме се сезон след сезон да имаш още много успехи, пък може и да дойде олимпиадата…

- Жената като ме изгони, ща-не ща ще си продължа към олимпиадата.