Канада си остава №1 в хокея, Финландия има страхотно бъдеще

В неделя вечерта завърши 80-ото Световно първенство по хокей на лед. То приключи по един познат начин и с един очакван шампион – Канада. „Кленовите листа” защитиха титлата си от миналата година, макар да бяха с почти изцяло различен състав и със сигурност, с по-малко големи звезди от Мондиала в Чехия. Победата им във финала с 2:0 над Финландия бе един от най-леките им като изпълнение двубои на турнира в Москва и Санкт Петербург. Тотална доминация през всичките 60 минути. За Суоми пък това се оказа най-слабият и блед мач на форума.

Само 16 финландски изстрела срещу 33 за състезателите на треньора Бил Питърс е повече от показателно. Ако не беше вратарят Мико Коскинен обаче, канадците щяха да обезмислят финала доста преди последната секунда, когато реализираха за 2:0. И това световно доказа, че никой в днешни дни не притежава такава хокейна сила, каквато има Канада. Без значение къде е първенството и каква е селекцията от хокеисти, родоначалниците на този спорт печелят. Дори и срещу изглеждащи перфектно състави като „лъвовете”, които до последния двубой от шампионата бяха като машина.

източник: Gulliver/Getty Images

Титлата е 26-та за северноамериканците, с една по-малко от тези на Русия. За Финландия несъмнено остава никак не малката утеха, че имат страхотно поколение от млади играчи, които през годината доминираха на мондиалите за юноши и младежи. Фамилиите на Барков, Пулкинен, Гранлунд и Сарос вече са известни, но от днес нататък вече всички фенове на хокея ще знаят кои са Патрик Лайне, Себастиян Ахо, Мико Рантанен. А ние бихме добавили в аванс и Йесе Пулюярви и Каспери Капанен, за които също ще чуете съвсем скоро. Самият факт, че победният гол във финала бе дело на 19-годишния Конър Макдейвид, останалите на четвърта позиция американци бяха водени от наборите му Дилан Ларкин и Остън Матюс, говори, че в хокея навлиза една нова генерация момчета със звезден потенциал, който остава само да реализират така, както някога го направиха други блеснали на световни първенства за мъже младоци – Александър Овечкин, Сидни Кросби, Евгений Малкин, Стивън Стамкос, Ерик Карлсон, Патрик Кейн и др.

Русия за пореден път, четвърти, не само не стана шампион на свой лед в голям хокеен форум, а дори не стига и финал (СП’ 2000, СП’ 2007, ОИ’ 2014 и СП’ 2016). Тази година тимът бе съставен от млади и опитни състезатели, като имаше почти пълно равновесие в бройката единици от НХЛ и КХЛ. Треньорът Олег Знарок бе селектирал най-доброто към момента, с изключение на контузения Александър Радулов.

Малко спорно бе и участието на страдащите дълго от травми през сезона Сергей Бобровский и Павел Дацюк. На по-късен етап към тима се присъединиха и двама от лидерите на Вашингтон – Александър Овечкин и Евгений Кузнецов, но това не доведе до големи изменения в позитивен аспект. За звездата с номер 8 дори може да се каже, че по-скоро бе Пречкин (особено с нарушението = наказанието си в ключов момент в полуфинала), отколкото истинския и ефективен Овечкин. Знарок обаче, още преди Мондиала, беше решил да го включи в отбора при ранно отпадане на Кепитълс от плейфите в Америка и наставникът дочака този момент. С колко 30-годишният, легендарен вече, хокеист успя да помогне на Сборная, се видя впоследствие.

За жалост на феновете на отбора, когато с такова нетърпение се чака някой да подсили един отбор, в момента на пристигането му доста от играчите волно или неволно влизат в поддържаща роля и се надяват звездното попълнение само да води тима напред, което е пагубно. Вярно, че желание на играчите на Знарок не им липсваше, раздаваха се на леда, опитваха се да играят зрелищно (отправиха най-много удари към вратите на съперниците, общо 353 в 10 двубоя), но когато няма резултат, няма и удовлетворение. А има моменти и двубои, в които трябва да пречупиш себе си и да обърнеш развоя с всякакви, позволени, разбира се, средства. Никой, включително и треньорският щаб, не успя в най-критичния момент, а именно полуфинала, да промени каквото и да било. Опитните играчи на леда не се нагърбиха с такава трудна и така необходима задача. Бронзът със сигурност е прекалено малка утеха за такава исторически силна и амбицирана хокейна нация като Русия.

източник: Gulliver/Getty Images

Руските състезатели в един момент просто нямаше как да вкарат гол при игра с човек или двама повече, след като цели 23 (!!!) поредни пъти не можеха да отбележат в такава ситуация. Несъмнено, при такива класни и не малко опитни играчи, ставаше дума не толкова за технически или тактически проблем, а за психологически. А и инатът на Олег Знарок да не внесе нещо по-нестандартно в схемата на разиграване на „пауърплей” или да пробва нов подбор на играчи в тези моменти също беше странно и признак на липса на повече идеи. А що се касае до мачове конкретно между национални отбори по хокей на Русия и Финландия, то Суоми без съмнение са най-неудобният и нежелан опонент от страна на руснаците. Колкото шампионати в елитните дивизии имаше през годината, толкова пъти „лъвовете” бяха непреодолима преграда за Сборная – при младежи, при юноши и при мъже. Това значи, че финландската система на подготовка и впоследствие игра, са по-добри от тези на Русия.

източник: Gulliver/Getty Images

При едните се разчита на доста хокеисти над 34-35 години, другите са водени от момчета на по 18-21. Усеща се разлика. А не че Русия няма таланти, но те се губят в пространството между детско-юношеския хокей и професионалния.
Все по-голямо съжаление буди и една традиционно силна школа и нация като Словакия. Поколението на Хоса, Хара, Демитра (той за жалост не е и сред всички нас), Габорик и Шатан или вече не се състезава, или е към своя край. А отдолу няма нищо наистина стойностно и неслучайно Дания, Германия и особено Швейцария постигат по-високи резултати в международните турнири в различни възрасти, а и експортират повече младоци в посока НХЛ. Това горе-долу се отнася и за Чехия. Да, те бяха близо до полуфинал, може би го заслужаваха повече от САЩ, но в крайна сметка спадът от представянето им в последните години не е случаен, а демонстрира, че някъде в системата на подготовка на играчи, а и треньори, не функционира по конкурентен начин.

Шведите за пореден път станаха жертва на епидемия от отказали участие на световното хокеисти. Това се превръща в традиция и ето защо класата, с която Тре Крунур разполага на хартия, не се реализира на практика. На този шампионат шведите бяха лишени от наистина много силни състезатели и изглеждаха като средняци, а те не са такива по принцип. За големия брой канселирани участия от страна на хокеисти на Швеция се говори, че вина има и досегашният старши треньор Пер Мортс, който бил скаран с много от звездите на „жълто-сините”, но дали е така може да разберем евентуално на следващото световно. САЩ за поредна година доведе експериментален състав, но ето че пак влезе в топ четири.
Останалото на първенството бе рамките на предварителните прогнози, като изключим няколко неща, а те са изненадващо слабото представяне на Беларус, които едвам се спасиха от изпадане, посредствената игра на вицешампиона от 2013-та Швейцария, където обаче има смяна на поколението и това обуславя отсъствието им в ¼-финалите. Дания прогресира бавно, но сигурно. Те все повече създават играчи, които да стават основни единици в НХЛ.

Напълно очаквано от елита отпаднаха новаците Казахстан и Унгария. Първите се запомниха повече с треньора си Андрей Назаров, който постоянно демонстрираше арогантно поведение, връх на което бе насилственото прекъсване на интервю с негов играч на живо по руска спортна телевизия. Маджарите от своя страна играха много сърцато и за малко да запазят мястото си сред най-силните. Техните привърженици бяха не само сред най-многочислените, но и колоритните. На тяхно място в Топ дивизията се изкачват Словения и Италия, които на шампионата в Кьолн и Париж през 2017-та ще търсят оставане в елита.

Относно треньорския въпрос, няколко са наставниците, които напускат своите постове. Рой Йохансен (Норвегия), Пер Мортс (Швеция), Владимир Вуйтек (Чехия) и Кари Ялонен (Финландия) вече няма да водят тези тимове. При всички тях това се знаеше още преди началото на турнира и не резултатите определиха съдбата им. Вероятно, Канада и САЩ също ще имат нови наставници догодина на световното, но това е обичайна практика при тези две нации и начина им на работа.
За нас остава удовлетворението, че играта се развива с всяка една година и първенство. Идват нови имена, някои любопитни изменения в правилата и формата на двубоите, както и това, че съвсем скоро, през септември, за пръв път от над десет години, ще се състои Световна купа, която ще събере наистина най-добрите сред най-добрите и ще има нови зрелищни и оспорвани битки. Дали и тогава шампионът ще е същият или някой друг ще извади контрааргумент?

Наградите:

MVP на турнира: Патрик Лайне, нападател (Финландия)
Индивидуални награди, според директората на турнира:
Най-добър вратар: Мико Коскинен (Финландия)
Най-добър защитник: Майкъл Матесън (Канада)
Най-добър нападател: Патрик Лайне (Финландия)
Идеален отбор на първенството, селектиран от медиите:
Вратар: Мико Коскинен (Финландия)
Защитници: Никита Зайцев (Русия), Майкъл Матесън (Канада)
Нападатели: Патрик Лайне (Финландия), Вадим Шипачов (Русия), Микаел Гранлунд (Финландия)