Безсънна нощ за Троян! Градът празнува бронзовия медал на Лора Христова в биатлона. Успехът сложи край на 24-годишно чакане за български олимпийски медал в този спорт, след третото място на Ирина Никулчина в Солт Лейк Сити.
Може да се каже, че щастливото число за България и за Лора Христова е „23“. Малко преди да стане на 23 години, тя стартира именно с номер „23“. Въпреки крехката си възраст, Христова успява да повали всичките 20 мишени - два пъти от положение легнало и два пъти от положение прав. На почетната стълбица тя беше наградена от олимпийската ни шампионка в Нагано Екатерина Дафовска.
Коя е новата звезда на българския биатлон? Лора Христова е родена през 2003-а година в София, но израства в Троян. Сама се записва да тренира биатлон, когато е 11-годишна. Днес тя е състезателка на троянския клуб „Аякс“. Най-големият ѝ успех досега беше 13-то място на световното в Ленцерхайде през миналата година.
Тя стартира с номер „23“, два месеца преди да навърши 23. И докато светата гледаше към големите фаворити на огневия рубеж, младата българка поваляше мишена след мишена. Малко, след като финишира, Лора Христова отива в съблекалнята. Там чува гласа на легендата в биатлона Франциска Пройс, която задава въпрос пред всички:
„Знаете ли коя е българката, която спечели медал? И аз тогава разбрах, че всъщност съм оставала в класирането, защото аз нямах телефон в мен и ни следях класирането“.
В интервю за NOVA разказва, че първата искра между нея и биатлона пламва, когато е едва на 11.
„Аз всъщност си записах на биатлон заради стрелбата основно, защото ми беше много интересно. Първата ми мисъл беше: „Леле, колко е готино да стрелям“. Това е моята страст и го правя наистина с любов“, сподели Лора пред NOVA.
В Троян, където Лора е израснала, баща и е прекарал безсънна нощ.
„Чухме се два пъти. Казахме, че се гордеем с нейното постижение и с нея.. Чичо и стреля, аз не стрелям“, заяви бащата на Лора – Христо Христов.
Годината е 2002-а. Мястото – Солт Лейк. Ирина Никулчина носи последния Олимпийски медал за страната ни в биатлона.
„Знаехме, че сме подготвени. Въпрос беше да се съхраним откъм емоции, откъм напрежение. Много е тежко. Аз бих казала, че това е просто един къртовски труд. Лишенията са големи. Почти не се прибираш вкъщи. Постоянно лагери, постоянно тренировки“, каза Ирина Никулчина пред NOVA.
В очите на Лора и нейните съотборници Никулчина вижда таланта и огъня, който носят Дафовска, Павлина Филипова, както и самата тя.
„Това не са случайни имена. Лора е световна шампионка за девойки. Валентина Димитрова също е световна шампионка. Само да имат, може би, късмета и шанса да реализират потенциала си, защото са събрани големи таланти“, заяви още Никулчина.
