Зимната Олимпиада в Пьонгчанг е към своя край. Както винаги на подобен голям форум, Игрите имаха своите красиви истории, свързани с дългоочаквани успехи, велики завръщания или просто с олицетворението на олимпийския принцип, че участието е по-важно от класирането.

Ето някои ярки истории от Пьонгчанг:

Запознайте се с най-лошата, но и най-хитра скиорка на Олимпиадата

Как един скиор сбъдна мечтата на починалия си брат да бъде на Олимпиада

Пътят от смъртта до бронзовия медал в Пьонгчанг

В тази статия обаче ще ви върнем назад в годините към една друга зимна Олимпиада, тази в Солт Лейк Сити, и считаният за най-късметлийски олимпийски шампион в историите на Игрите. Човек с много късмет, но който преди това преминава през много трудности, за да стигне до сензационния успех през 2002 година.

Запознайте се със Стивън Брадбъри, австралиец, състезател по шорттрек. През 1994 година Брадбъри се превръща в един от първите австралийски медалисти на Зимна Олимпиада след бронза в щафетата на 5000 метра в Лилехамер.

Той обаче отпада в индивидуалните надпревари, а малко след това на Световна купа в Монреал идва първата от двете му ужасяващи контузии. "Приземих се на гърба на кънката на друг състезател. Човек с моите размери има 5 литра и половина кръв, а аз загубих 4 от тях за 60 секунди", разказва Брадбъри.

Той се завръща на леда, за да участва на Игрите в Нагано през 1998-а. Но и тогава съдбата го изоставя. "Бях в топ 10 на света, но имах най-ужасният възможен случай на хранително натравяне преди състезанието на 1000 метра. Пързалях се, но 2 дни бях повръщал непрестанно и дори не погледнах резултатите."

2 години по-късно и 20 месеца преди следващата Олимпиада в Солт Лейк Сити, Брадбъри претърпява тренировъчен инцидент, който почти слага край на кариерата му. "Разбих главата си в мантинелата и счупих врата си. Имах огромна шина, забита в главата ми. Стоях 2 месеца и половина в това нещо и трябваше да помисля за голямата картинка, какво съм направил в спорта и какво следва за мен."

"Докторът ми ми каза, че повече никога няма да се пързалям. Затова отидох при друг лекар. В главата ми, нямах друг избор освен да завърша това, което съм започнал."

И така идва Солт Лейк Сити.

Брадбъри вече е в края на кариерата си. Знае, че няма силите да се бори с най-бързите в спорта и се надява просто да сложи достоен завършек на кариерата си. Само че нито той, нито родителите му, които преди Игрите му дават хиляда долара назаем, за да поправи колата си и да ходи с нея на тренировки, нито който и да е, е можел да си представи това, което ще последва.

В първите си три участия Брадбъри няма особен успех - 10-и на 1500 метра, 14-и на 500 метра и 6-о място за Австралия във Финал Б на щафетата.

Последното олимпийско участие е на 1000 метра. Австралиецът печели комфортно своята серия, но с време от 1:30.956 и самият той е наясно, че няма шансове в четвъртфиналите. Особено при положение, че ще се състезава заедно с фаворита и местен любимец Аполо Антон Оно и световния шампион Марк Ганьон. Само първите двама от серията се класират напред. Брадбъри завършва трети и е приел, че вече е елиминиран, когато научава, че Ганьон е дисквалифициран за препречване на друг състезател. Така австралиецът става втори и отива на полуфиналите.

А преди тях, Брадбъри има ясна стратегия, консултирана с националния треньор Ан Жанг. Той е наясно, че не може да кара с темпото на фаворитите, затова решава да кара спокойно зад тях и предвид големия риск в шорттрека, да се надява на сблъсъци и падания на останалите като в същото време стои далеч от опасностите. В последствие Брадбъри обяснява, че като вторият най-възрастен участник в състезанието, е наясно, че няма никакъв шанс да кара с всички сили в четири състезания в рамките на една вечер.

На полуфинала, следвайки тактиката, Брадбъри е последен с голямо изоставане от първите. Само че трима от лидерите падат, Брадбъри завършва втори и изведнъж се оказва на финал!

В него, Брадбъри отново стои доста зад останалите четирима (Оно, двукратен световен шампион, Ан Хюн-Соо, Ли Жиажун с 10 златни медала от Световни първенства и трикратният световен шампион Матьо Туркот. И на последния завой се случва немислимото. Голямото напрежение в борбата за медалите взима връх, в поредица от падания в рамките на 3 секунди и четирима се строполясват на леда и австралиецът минава спокойно покрай тях, за да спечели олимпийското злато!

С успеха Брадбъри стана първият австралийски олимпийски шампион от зимни Игри, а случилото се му донесе моментална слава по цял свят. След големия успех той слага край на кариерата си, а в последствие имаше и кратка кариера в моторните спортове.