Европейската шампионка по биатлон Ива Шкодрева учи 60 деца на волейбол в Самоков. “Мечтаех си да тренирам децата ми на сняг и то на биатлон, а сега дъщеря ми е при мен, но на волейболното поле! Съдба. Имам воля и желание да се развиваме с ВК Самоков. Не вярвах, че ще вляза в УС на биатлона и така стана. Разочарована съм от отношението към биатлонистите”, сподели пред Гонг съпругата на настоящия ни национален треньор по волейбол на юношите младша възраст и работещ дълги години в Марек Юнион Ивкони Виктор Карагьозов. Самата Шкодрева е първата българка спечелила Световната купа по биатлон. Тя и двата пъти става 4-а на зимни олимпийски игри, но в момента не се занимава с любимия си зимен спорт, а е в залата за волейбол.

Ето какво сподели при поредната си тренировка на младите волейболисти на Самоков Ива Шкодрева-Карагьозова пред Гонг:

“Не бих казала, че аз избрах да стана треньор по волейбол, а това е просто съдба! Преди три години се върнахме със семейството ми да живеем в родния ми Самоков. Бях без работа, а нямах никакво предложение от страна на биатлона и никакъв интерес към мен. Тогава се появи предложението от страна на волейболен клуб Самоков, който до момента нямаше почти никаква дейност, а имаше клуб и щат. И така преди 3 години на шега и на майтап започнах да се занимавам с волейбол.

В началото ми беше изключително трудно защото нямаше почти никакви традиции в тази област и този спорт в Самоков. Беше трудно докато събера децата, докато ги запаля и започнем постепенно да се развиваме. Участваме дори в регионални, областни първенства, а и до зонално стигнахме.

Имам три волейболни групи в момента във ВК Самоков. Първата са 25 деца 5-6 клас и момчета, и момиченца. Втората е група от 15 момичета и третата е от 16-ина момчета. Определено е трудно за човек, който не е специалист в този спорт, но когато има желание и старание, нещата се получават постепенно.

Съпругът ми Виктор Карагьозов определено много ми помага, а и той ми каза да започвам. Насърчи ме да продължа в областта на спорта и да стана волейболен треньор. До 33-тата си година аз се състезавах, съзнателния ми живот е минал в спорта и прецених, че не трябва да правя кардинална промяна. Виктор Карагьозов ме подкрепи и ми помага със съвети. Аз искам дори повече да ми помага, но за съжаление няма тази възможност. Не смея да споря с него на темата волейбол, а само го слушам!

Дъщеря ни Инна е на 12 години, научих я да кара ски докато все още бях в отбора по биатлон, но сега вече тренира при мен волейбол. Шегувах се, че съм си мечтала да бъда треньорка на децата ми, но по биатлон, а в един момент се оказа, че аз съм треньор на дъщеря ми по волейбол! От тази година Инна започна и сега са й първите стъпки.

Трудно ми е да си поставям цел. В началото исках да организирам повече деца да спортуват, да им е приятно, да идват редовно на тренировките, за да се спасят от житейските опасности. Базата Арена Самоков е много добра, но за съжаление имаме възможност да я използваме по-рядко - три пъти в седмицата но час и половина. Иначе тренираме в малки салони с нестандартни за волейбол размери. Сега целите ми са по-големи - да ходим на състезания, да се развиваме, да вървим нагоре.

Много от упражненията, които аз съм правила като състезател по биатлон за силова подготовка, за гъвкавост и бегови упражнения, сега включвам и в моите волейболни тренировки.

Преди живеехме в София, но се преместихме в родния ми Самоков защото Виктор стана треньор в Дупница и по цяла седмица бях сама с двете деца. Беше ми много тежко, а той си идваше само в съботите вечерта и оставаше неделя. Тогава дъщеря ми беше първи клас, а малкия Никола се роди. Болни, здрави, аз бях шофьор с двете деца и нямаше кой да ми помага. Затова решихме да се преместим в Самоков, по-близко му е и всеки ден се прибира вкъщи, пък и родителите ми тук ми помагат.

Още преди да изберат Екатерина Дафовска за председател на Българската федерация по биатлон, ми се обади и ми каза, че ще ме предложи да стана член на Управителния съвет. Отговорът ме бе одобрителен и че де дойда на Общото събрание. Не вярвах, че ще ме изберат, а така и стана! Катя тръгна с добри намерения да помага на биатлона, но за съжаление нищо не остана във федерацията ни. На празни ясли отиде да ръководи и както се изрази нашия предишен президент, че те сдават властта и младите ще ръководят. Той много добре знаеше, че аз няма да бъда избрана за УС. Според мен нещата бяха предварително дирижирани. Катя Дафовска има много голямо желание да върне биатлона на по-високо ниво, но ще й бъде много трудно. Винаги ще обичам да гледам биатлон! Харесвам да гледам и волейбол защото ми е от любимите спортове.

Определено съм разочарована от отношението на хората от биатлона в България! От отношението към всички бивши спортисти, които малко или много биха могли да помогнат! Трябва да съм честна, че имах предложение от федерацията да работя с младежкия национален отбор след като се отказах, но като майка на едно дете, а и мъжа ми треньор, нямаше как да го оставя и да тръгна по лагери. Но дойдох тук в Самоков и с надеждата да поема подрастващите биатлонисти, които тренират на Боровец.“