Той е на 19 години и отново е световен шампион. Радослав Янков донесе в България златния медал в гигантския слалом от шампионата на планетата за юноши по сноуборд в Нагано. Малко хора знаят, че прякорът на таланта е „Дивия”. Така го нарича първия му треньор, обръщат се към него и с „Дивеча”. В малкото дни вкъщи Радослав яхва мотора в родното Чепеларе и се вижда с приятели.

В неделя вечерта на аерогара София Янков бе посрещнат с родопски гайди и пита със сол след поредния му голям успех. Пищно и мило бе посрещането на сноубордиста в града му.

Ето какво разказа пред Гонг Радослав Янков - Дивия дни преди отново да потегли за лагери и състезания в чужбина:


„На седмото небе съм. Усещането да си световен шампион е уникално. Дано всеки да разбере какво е. Пожелавам на всеки да преуспее и да усети това върховно удоволствие.

Посрещането в София бе много добро, на летището дойдоха доста хора, дори не само от Чепеларе. Бях учуден обаче, че нямаше нито една камера на летището да ни снима с другото момче Иван Ранчев, който взе сребро от Световното. Три родопски гайди и пита със сол ни изненадаха при посрещането.

Това е втората ми сериозна титла, явно миналата година не е било случайно, че пак станах световен шампион. Надявам се и занапред да има още и да почна да броя медалите.

Ще се постарая да взема квота за Зимните олимпийски игри във Ванкувър. Няма да е трудно да взема тази виза, стига да карам както мога и го правя на тренировките. Много пъти си представям, че вече съм на Олимпиада. Дано осъществя тази си мечта.

От един месец не се бяхме прибирали в България с отбора ни, а в четвъртък заминаваме за Испания и след това в Италия за Световната купа. След това ще е почивката, която все още не знам как ще прекарам. Десет дни няма да правя нищо.

Мотора вече го изкарвам по улиците на Чепеларе. Внимавам, за да не си проваля сезона.

Учителите са много съпричастни с мен и от време на време ходя на училище. Тази година съм абитуриент. Има време да си избера костюм. Старомодно според мен е да имам дама или придружителка на бала.

На 8 години започнах да се занимавам със сноуборд и на 13 години ме приеха в националния отбор и почнах да ходя по лагери и състезания в чужбина. В началото, когато майка ми реши да ме насочи към сноуборда, аз не знаех много за този спорт - само че е една дъска, към която са ти вързани краката.

Не съжалявам, че се лишавам от много неща, за да тренирам и да се състезавам. Не ми стига времето да се забавлявам с приятелите. Това е спортът - трябва да се лишаваш от едно, за да постигнеш друго. През свободното си време на лагери залагам на компютърни игри и разходки.