Световното първенство по биатлон в Ленцерхайде завърши, а вълнението сред привържениците на този традиционен, но позабравен през годините зимен спорт, сякаш тепърва започва.

Изминаха 21 години от последното участие на две българки в масовия старт и също толкова от последните състезания, в които няколко българки се класираха последователно сред най-добрите в този спорт.

Най-значими резултати записа Милена Тодорова, която се завърна от майчинство и направи не само най-успешното си световно първенство, но и сезон като цяло. 

В последния ден на шампионата талантливата ни състезателка завърши на престижното 5-то място, като само секунди я разделиха от медалите. Класирането ѝ само затвърди доброто представяне през целия шампионат (14-то място в спринта и 16-то в преследването).

Не по-малко значими са резултатите на Лора Христова (13-то място в индивидуалната дисциплина и 19-то място в преследването), които ѝ донесоха участие и в последния стартов ден, сред 30-те най-добри състезателки на първенството.

Валентина Димитрова и Благой Тодев се представиха отлично в единичната смесена щафета и се класираха на 11-то място, а при мъжете Благой Тодев и Владимир Илиев също се представиха достойно и записаха много добри резултати в спринтовата дисциплина.

Може да бъде извадена подробна статистика от всеки един старт, да се изброят всички класирания, но най-важният извод е видим извън цифрите - България се завърна и отново зае мястото си сред най-добрите нации в света на биатлона. В единствения зимен спорт, който ни е носил златен олимпийски медал, и който често стопляше сърцата на многобройните зрители пред телевизионните екрани. 

Последните няколко сезона загатваха, че това е напълно постижимо, че талантът е налице. Прогресът на младите ни състезатели беше видим. Не липсваха и добри класирания. През годините сме ставали свидетели на други подобни периоди, но сякаш нещо не все не достигаше,  за да се поздравим с големите успехи. 

За щастие, през тази състезателна година, федерацията успя да привлече липсващото “зрънце” експертиза в лицето на светилово в биатлона Волфганг Пихлер. 

Работата със специалист от подобен ранг не присъстваше и в най-смелите мечти на привържениците на този спорт, а вероятно и на състезателите ни.  Макар да зае длъжността консултант на националния ни отбор, Пихлер само за няколко месеца разгърна таланта на младите ни биатлонисти и изведе Милена Тодорова до залужен, но недостижим до момента първи медал. 

Забележителен е и прогресът на Валентина Димитрова, Лора Христова и Благой Тодев, чиито успехи очакваме със затаен дъх..  Да, толкова малко е било нужно на нашия национален отбор, за да ни накара отново да се гордеем. Пихлер не е магьосник, но за България, този сезон е магия, за която само сме мечтали. 

Той се появи в най-подходящия момент и благодарение на невероятната си експертиза ни доказа, че разполагаме с изключително талантливи и упорити състезатели, които могат да се класират консистентно сред най-добрите, могат да се борят за медалите, могат и да ги печелят. Той, целият ни щаб и националните ни състезатели, показаха на тези, чиито дебют в световната купа тепърва предстои, че могат да мечтаят и да стъпят на най-високото стъпало в биатлона, състезавайки се за България. 

Могат, защото постиженията не са просто индивидуални признания, те са пример и вдъхновение за подрастващите, които вече карат писалки или тепърва предстои да се докоснат до тях.

А ние можем да си пожелаем още много успехи и много малки деца по ски пистите, които след години да ни носят усмивки, подобни или по-широки от тези в Нагано.